Дори да посочи и други съдии, уволнени за нарушения, сходни с тези на Тодорова, поради липсата на данни за тяхната натовареност, ВСС не би могъл да ни убеди нито в последователността на своите актове, нито в справедливостта на наказанията. В правото липсата на обективен критерий неизбежно води до субективизъм и произвол
16 юли 2012 | Мирела Веселинова | 3599 прочитания | 27 коментара
Г-н Екимджиев, вие сте отявлен критик на съда и никога не пестите негативните си оценки за конформизма, непрофесионализма и липсата на гражданско чувство у някои магистрати. Затова сега е много интересно какво мислите за ситуацията и гражданския протест на съдиите пред ВСС в петък?
Да, нееднократно съм критикувал дефектите на съдебната система, в частност и бавното правосъдие. Преди известно време в публикация за „Правен свят“ критикувах и Съюза на съдиите в България (ССБ) заради липсата на реакция по повод откровено противоконституционни изявления на председателя на Окръжния съд – Пловдив г-н Сотир Цацаров.
Пак тогава заявих, че изглежда ССБ вече е изчерпал реформаторския си потенциал. Това, което се случи в петък 13-ти обаче частично ме опровергава. Ако зад привидността и имитацията, в България се прави същинска съдебна реформа, тя започна от петък. За първи път съдии излязоха на открит протест с лицата и имената си срещу безобразията на ВСС. Като истински магистрати те показаха, че могат, дори във формално незаконен протест, да остояват върховенството на справедливостта и морала. В казуса на Мирослава Тодорова, точно справедливостта, като етична субстанция на обществения договор, брутално беше изнасилена от едни малки, страхливи и объркани хора, попаднали по неведоми пътища в управлението на съдебната власт. Петък, 13-и, стана време разделно, в което ясно се очертаха двете страни на барикадата. На едната останаха марионетките във ВСС и техните клонинги в съдилищата, за които всяка промяна в статуквото застрашава безотговорността и услаждащото се професионално занемаряване.
Срещу тях се изправиха съдии, които, въпреки ВСС и шуробаджанашкото му кадруване ,са успели да се преборят с конкурсите в съдебната система по честен и почтен начин. Точно затова те имаха смелостта и самочувствието да отстоявват позицията си, да защитават справедливостта и професионалния морал със средства, които формално не са позволени от закона. От тази гледна точка е епохално за българските реалности, това, че съдии оказаха гражданска съпротива на самозабравилата се държава.
Идеята на гражданското неподчинение е в това, че когато държавата наруши обществения договор, гражданите, дори когато са магистрати, имат право на реципрочно поведение, изразяващо се в неподчинение и дори в нарушаване на правните норми. От тази гледна точка протестът на съдиите беше напрълно логичен и съответстващ на демократичните традиции в страните от Стара Европа. Миналата година видяхме как в цяла Франция съдии с тоги протестираха на улицата заради непремерено изказване на бившия вече президент Никола Саркози по повод „твърде мека“ осъдителна присъда. Мисля, че и тук протестът би имал много по-силно символно въздействие, ако, макар и за няколко минути, въпреки жегата, протестиращите бяха сложили тоги – както го направиха френските съдии при шествията си по улиците на Нант, Париж и други градове.
Въпреки въодушевлението ми от случилото се в петък, 13-и, не мога да не споделя и съжалението си, че това не стана много по-рано, когато за шефове на съдиите бяха назначавани лидери „с доказани професионални и морални качества“ като Георги Колев, Владимира Янева …
Каква е вашата оценка за действията на властите?
Смешните движения на изпълнителната власт и ВСС в случая изобщо не ме учудват. В България те са типични за отношенията между изпълнителната и съдебната власт. Първи очаквано реагира Бойко Борисов. Воден от непогрешимата си интуиция, той заяви, че уволнението на Мирослава Тодорова, непосредствено преди обявяване на мониторинговия доклад, е провокация към усилията на България (разбирай – на правителството) да подобри образа си и оценката за извършващата се съдебна реформа. След зададения от него тон, в същия хор започнаха да припяват Цветан Цветанов и Диана Ковачева. Тази реакция показва не толкова осъзнаване на гафа и абсурда на ситуацията, колкото желание хитрично, по андрешковски, да се внуши, че уволнението на Мирослава Тодорова е случаен акт на объркани от жегата и заблудени хорица, който няма нищо общо с реформаторския устрем на правителството. Тезата ми се потвърждава от изявлението на Николай Младенов, който определи уволнението на Мирослава Тодорова като „ненавременно“. Явно притеснението на правителството не е свързано с поредния морален банкрут на ВСС, а с това, че гафът бе произведен само дни преди публикуването на доклада на ЕК. От тази гледна точка действията на ВСС могат да имат и твърде неблагоприятни външнополитически последици. Заради конституционната криза в Румъния беше възможно за първи път от установяването на механизма за наблюдения на ЕК, България да бъде разделена от Румъния и това да даде благоприятна перспектива за приемането ни в Шенген.
Изглежда обаче конституционният преврат в Румъния, който доведе до отстраняване на президента и ограничаване на правомощията на КС, вдъхнови някои членове на ВСС със сталинистка закалка, които решиха точно сега да се саморазправят с Мирослава Тодорова. По стар номенклатурен рефлекс те явно разчитаха старанието им да бъде оценено с уютни местенца за професионално мъждукане след края на мандата им във ВСС – на държавна хранилка в комисии, агенции, бордове, министерства… Получи се точно обратното. Те не улучиха „ваксата“ и явно преиграха. Това обяснява и нелепата конфузия в позицията на самия ВСС, който, както личи от посланията, които ту се появяват, ту изчезват от сайта му от петък насам, явно не знае какво да прави.
Какво, според вас, трябва да направи ВСС?
Едва ли може да има по-безпощадно доказателство за неспасяемата несъстоятелност на този състав на ВСС от уволнението на ерудиран съдия, заради изразеното от него мнение по болезнени професионални теми. Едва ли има нужда да припомням историята с Красьо Черния, серията шуробаджанашки назначения, които буквално минираха развитието на съдебната система. Затова, въпреки изтичащия му мандат тази есен, ВСС има последен шанс за морален катарзис, като подаде оставка. Това биха могли да направят поне членовете му, които не са загубили чувство за чест и достойнство, както преди време направиха Галина Захарова и Капка Костова. Само така малкото останали читави юристи в този съвет биха могли да се отграничат от партийните протежета, които с цената на жадуваното оставане на държавна хранилка, са готови на всичко, включително и на ритуално самозаплюване като появилото се и после изчезнало съобщение в сайта на съвета, за което „Правен свят“ съобщи в събота.
Въпреки че явно няма полезен ход, притиснат в ъгъла от гнева на хората и унизен от дислоцирането на покровителите си в правителството, ВСС вероятно ще се опита да вкара казуса в добре познатия от времето на Тодор Живков сценарий на публично оплюване на съдия Тодорова. Вероятно ВСС ще обясни на хората колко непоправими са последиците от три забавени дела. Вероятно ще бъдат осигурени клакьори и мажоретки – „възмутени трудови колективи“ от редиците на тези, които през последните години безпроблемно, безконкурсно и безотговорно бяха назначавани на магистратски длъжности, които, като крайно нуждаещи се, придобиваха имоти и хотели в Приморско, които въпреки доказаните си контакти с Красьо Черния не бяха наказани…
Като че ли е трудно да се обясни на хора извън системата защо наложеното на Мирослава Тодорова наказание е произвол?
Действително, забавянето с години на мотивите към присъди и решения е сериозно нарушение. Всяко нарушение обаче трябва да бъде индивидуализирано, като бъдат изследвани специфичните условия, допринесли за него. Преди година в две пилотни решения, постановени на базата на няколкостотин дела с нарушено изискване за „разумен срок“, Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че бавното правораздаване в България е системен проблем. Това означава, че решаването му не зависи толкова от усилията и капацитета на отделните съдии, колкото от предприемането на генерални мерки за по-ефективно управление на съдебната система. Преведено, това означава, че точно ВСС трябваше вече да е анализирал причините за системното забавяне, да е индивидуализирал степента на натоварване на всеки магистрат в различните съдебни райони и на тази база да е предприел структурни мерки за преодоляване на проблема. Подобно начинание, което изисква сериозни усилия, интелект и воля, явно е непосилно за действащия ВСС.
Въпреки критиките от ЕСПЧ и Съвета на Европа, той дори не е започнал работа по такъв проект. Липсата на критерии за натовареността на различните съдилища и на отделните съдии не позволява ВСС да има последователна и справедлива позиция при оценяване тежестта на дисциплинарните нарушения, свързани с бавно правосъдие. Ето защо, дори да посочи и други съдии, уволнени за нарушения, сходни с тези на Тодорова, поради липсата на данни за степента на тяхната натовареност, ВСС не би могъл да ни убеди нито в последователността на своите актове, нито в справедливостта на наложените наказания. Това е така, защото в правото липсата на обективен критерий, на юридически стандарт, неизбежно води до субективизъм и произвол.
Точно това се случва в казуса на М.Тодорова. Един безусловно тежък, но системен проблем ad hoc се преформатира и, в изблик на институционална отмъстителност, се стоварва върху един от най-ерудираните и категорично най-неудобния за ВСС съдия. Върху магистрат, който не само си позволи публично да критикува безобразията и копурцията на Съвета, не само заведе дело за клевета срещу Цветан Цветанов, но и стана позитивен пример за подражание на младите съдии – контрапункт на доминиращите в съдебната система подлизурство, малодушие и непотизъм. Това вече е непростимо за пазителите на Статуквото.
В името на това Статукво ВСС дружески порица Роман Василев, който извърши тежко престъпление пред очите на цяла България, разпореждайки на Николай Цонев да коленичи под дулото на полицейски пистолет и наричайки го „абсолютен престъпник“. Две години след „случайно изпуснатата реплика“ (по Б.Велчев) на Роман Василев, Николай Цонев окончателно е оправдан по всички обвинения, а прокурор Василев е повишен в длъжност от същия ВСС.
ВСС не уволни дисциплинарно и съдиите от ВАС, замесени в омерзителен и явно корупционен скандал, свързан с придобиване на имоти в Приморско, при очевиден конфликт на интереси, с мотива, че това били уважавани магистрати, в които обществото е инвестирало твърде много, за да си позволи да ги загуби.
Подобно на казуса Мирослава Тодорова, ВСС избра няколко изкупителни жертви за туширане на скандала с Красьо Черния, но по неясни причини отказа да преследва дисциплинарно някои съдии, включително сегашния председател на ВАС Георги Колев, въпреки категоричните данни за контакти с Красьо.
За кадровата политика на този ВСС по хигиенни съображения няма да говоря.
Дано петък – 13-ти юли 2012 г. отбележи началото на края на пазителите на Статуквото, за да стане българското правораздаване правосъдие.