Новите висши органи на адвокатурата нямат нужната представителност
26 март 2012 |Мирела Веселинова |1486 прочитания |4 коментара
Петър Китанов встъпи в длъжността председател на Софийската адвокатска колегия (САК) на 6 март т. г., година и 8 месеца след неговия избор през лятото на 2010 г. Встъпването се забави поради безкрайни водевилни дела във Върховния касационен съд (ВКС) срещу избора, чак през октомври м. г. съдът потвърди избора. Всичко това е част от диагнозата „САК“, за която искам да поговорим с новия председател.
Г-н Китанов се съгласява да даде интервю за „Правен свят“ с изричната уговорка, че неговите 100 дни за ориентация в конкретните проблеми на управлението на колегията все още не са изтекли, те всъщност не са и започнали, както трябва. В момента си подреждаме къщата, преди да започнем да работим, казва адвокат Китанов, визирайки не само себе си, но и секретаря на колегията Владимир Дончев и новоизбрания Съвет.
Г-н Китанов, как бихте коментирали твърденията, че досегашната ситуация в САК е ненормална? Близо две години новото ръководство не може да поеме функциите си поради невъзможност да се реализират резултатите от изборите в САК?
Не бих нарекъл ситуацията ненормална. Тя е нелека, по ред причини. Надявам се да не е така и в бъдеще, но проблемите наистина са много. Ние самите най-добре знаем кое ни пречи – както в работната среда, така и в досегашното управление.
Съревнованието в изборния процес между двете групи, които бяха по-активни – „Адвокати за промяна“ и „Гаранти на промяната“, се оказа много полезно, защото роди програми и избистри приоритети – при това те не са много различни. Работата на Съвета на САК за решаването на проблемите на софийската колегия ще започне с тяхното изброяване и градиране по важност. Но все още не сме стигнали до този момент, защото сме ангажирани с административна работа. В момента например изготвяме вътрешни правила за работа на Съвета, каквито досега не са били изготвяни, после ще започнем да работим по приоритетите. В началото на следващата година ще се отчетем пред колегите докъде сме стигнали.
Като отворихте дума за работната среда – много ваши колеги се оплакват от „трудното ежедневие на софийските адвокати“. Направи ми впечатление, че и на Общото събрание на САК имаше изказвания колко несравнимо по-тежко е на софийските адвокати, отколкото на провинциалните. По много причини – заради разпокъсаността на съдебните сгради и лошите условия в тях, начинът, по който се провежда пропускателният режим там (с „преджобване“ на адвокатите и преравяне на чантите им), липсата на условия да се преобличат в тоги, отношението на съдиите и много други. Как ще решавате тия проблеми?
Това са част от приоритетите. Ще създадем работни комисии в Съвета, с участието и на резервните членове и започваме работа.
Лично аз не се чувствам засегнат от съществуването на пропускателния режим. Искам все пак да напомня на всички колеги, че когато нямаше пропускателен режим, тогава пък делата се отлагаха, защото през ден, ако не и всеки ден, се съобщаваше за бомба в съда и председателят го затваряше или подписваше декларация, за да може работата да продължи.
Смятам обаче, че пропускателният режим може и трябва да бъде реализиран по друг начин. Няма как колегите да не се възмущават докато чакат на опашка на входа на съда, за да преминат през скенера, когато в този момент покрай тях преминават служители на съда, включително и чистачката, казват „Здрасти!“ на охраната и влизат дори без да покажат служебна карта.
В същото време в Софийския районен съд (СРС) има специален служебен вход за съдии, адвокати и прокурори. Е, как СРС успя да направи това, макар че неговите сградни проблеми са всеизвестни, а това да не може да стане в Съдебната палата, където има поне пет входа?! Никакъв проблем няма там да се организира един служебен вход за адвокатите. В крайна сметка съдебните адвокати в София са не повече от 1500 човека.
Но разпокъсаността на съдебните сгради е непосилен проблем. Цялата държавна власт в продължение на десетилетия не го реши, едва ли адвокатурата ще се ангажира да построи сграда на съда.
Ние ще започнем с едно поздравление за рождения ден на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова – на 14 април тя ще получи от нас поздравителен адрес, даже ще опитаме да се видим лично. И дано това с нещо да помогне.
Не само съдилищата са разпокъсани, така е и с прокуратурите. В това отношение районната прокуратура се споменава често, за разлика от апелативната, която се помещава на площад „Възраждане“ и за всяко дело прокурорите нарамват тогите, чантите, бележките и се отправят към Съдебната палата. Това не е нормално. Мисля си, че би било интересно да попитате Асоциацията на прокурорите какво мислят по въпроса.
Решението на проблема е в държавата власт, не в съдебната.
Не съм толкова сигурен, че адресатът е държавната власт, според мен по-скоро е общинската. Затова искам да се срещна с г-жа Фандъкова, да видим какви проекти има общината в тази връзка. Не може съдебните сгради да са разпръснати по всички краища на София.
Даваме си сметка, че няма как всичко да се събере в една сграда, та дори и в две. Но трябва да се оптимизира, това е безспорно.
Вие с тога ли влизате в съдебната зала?
Не.
Защо?
Защото нямам условия да я съхранявам. А и не съм длъжен да я разнасям из трамваи, тролеи, таксита и други превозни средства. Задължени сме по закон да сме с тоги, но трябва да ни бъдат осигурени минимални условия.
Изкушавам се да дам пример с начина, по който е решен този въпрос в Турция – там тогата не си я купуваш, а си я наемаш в самия съд. Тогите редовно се почистват, пък и все пак тогата не е бельо, слага се върху връхна дреха. Всеки човек горе-долу си знае размерите, отиваш, вземаш си тога срещу лев или два, ползваш я в съдебната зала, после я връщаш. Простичко и лесно.
В същото време у нас гледам колежки адвокатки – нарамила дамската чанта, в една торбичка носи тогата, в другата ръка – адвокатска чанта, само дето самар няма. Е, така ли трябва да изглежда един адвокат, това ли е адвокатът?
Спомням си, че миналата година някои провинциални съдилища даже бяха започнали да глобяват адвокати без тоги или направо да ги гонят от залата.
Те, колегите в провинцията, са по-търпеливи.
Не съм чувала обаче в провинциална колегия да има такъв проблем с дисциплинарните производства, както в София, нито такава статистика. Данните, които ваши колеги изнесоха – над 5000 дисциплинарни производства за целия мандат на Дисциплинарния съд при 4900 членове на колегията, като при това – 97 % от дисциплинарките са за неплатени такси. За какво говорят тези данни?
Това е факт – почти всяка година 97-98 % от дисциплинарните дела са за длъжници на членски внос. Но когато обсъждаме тази статистика, трябва да се има предвид, че всяка конкретна дисциплинарна практика е резултат на една дисциплинарна политика, която започва от законодателството.
През 2004 г. влезе в сила новият Закон за адвокатурата. За разлика от предишния закон, според който членският внос се дължеше до края на годината – до 31 декември, в новия закон това задължение е въведено до края на всеки месец.
Ние, адвокатите, четем какви ли не закони и други материали, но нашия закон четем рядко или никога. Оказа се, че голяма част от колегите просто не са прочели, че вече трябва да се издължават до края на всеки месец със съответната част от таксата, а смятат, че я дължат както преди – до края на годината. Разбира се, това се осъзнаваше от ръководството на САК и затова се взе решение дисциплинарни преписки и дела да се образуват едва когато неплащането е за три или повече месеца. И, естествено, когато се посочат уважителни причини за забавата, делата се прекратяват.
Така дисциплинарната политика досега беше насочена към преодоляване на нагласата у колегите, че плащането на членския внос се дължи до края на годината. Тепърва с членовете на съвета ще обсъждаме и гласуваме новата дисциплинарна политика. Но искам да отбележа, че в колегията ще продължава да има длъжници по простата причина, че и досега голямата част от длъжниците са един и същи хора – около 200 човека, може би, които са с много дисциплинарни производства. А фактът, че има 4000 или 5000 дисциплинарни дела съвсем не значи, че са наказани 4000 или 5000 адвокати, напротив, наказаните са в пъти по-малко.
Като част от новата дисциплинарна политика имаме намерение да уведомяваме колегите, че дължат членски внос, въпреки, че това е малко смешно – така, както е записано в закона, това задължение не е търсимо, а е носимо. Всеки е длъжен да знае, че до края на месеца трябва да си плати членския внос. Решихме все пак да уведомяваме колегите, макар че се натъкваме на най-различни проблеми. Не всички колеги например са актуализирали своите телефони и мейли, а са длъжни да го направят при промяна.
И понеже голяма част от колегите редовно идват в сградата на съвета, възникна идея служителките задължително да им задават въпроса дали са си актуализирали данните и най-вече контактите. Задължително ще искаме имейли, защото ще се опитаме да заложим опция в софтуера, при неплащане на таксата за месеца, адвокатът автоматично да получи уведомление по електронната поща. Но, колкото и да не е за вярване, в този динамичен свят половината от хората в колегията нямат имейли – от 4900 колеги, вписани в регистъра на колегията, имаме 2600 мейла, от които 400 не са валидни, значи валидните са 2200.
Колко е членският внос месечно?
В момента членският внос към САК е 8 лева месечно. Обмисляме да го направим 10 лв. Много сериозна сума!
Малцина си дават сметка, че търсенето на тези неплатени суми води до много разходи за колегията. Например, 2,40 лв. струва само писмото с обратна разписка, с което колегата, срещу когото има дисциплинарна преписка, трябва да бъде уведомен и потърсен за обяснение. Умножете 4000 преписки по 2,40 – получават се близо 10 000 лв., и това е само за едната фаза на производството. Общо двете фази на дисциплинарните производства – досъдебната и съдебната – всяка година водят до разходи за САК между 20 и 30 000 лева.
А тези разходи могат да бъдат спестени с едно уведомление по имейла.
А предвидена ли е опция за плащане по интернет?
Разбира се. Всеки може да седне пред компютъра и да си плати таксата за броени минути.
Какво мислите за практиката на предишното ръководство за неплатен членски внос да се лишава адвокатът от право да гласува на ОС?
Когато се отвори досието на един такъв колега и стане ясно, че 7 или 8 пъти колегията е харчила пари за дисциплинарно производство, защото той всеки път по три месеца не се е сещал, че дължи членски внос – някой път може да се стигне и до по-тежко наказание. На всеки може да му се случи да забрави или да е възпрепятстван да плати месец, два или три, но някои хора постоянно са обект на дисциплинарно производство за неплатени вноски, аз наистина се чудя дали това не се прави нарочно.
Като хроничен проблем на САК се сочи, че хора, които редовно си плащат осигурителните вноски, се оказват неосигурени.
Ние в САК имаме осигурителна каса. Тя събира вноските на колегите кеш и до определена дата в месеца парите трябва да се преведат. Получава се така, че е платено в НАП, но парите не се разнасят по партидите – просто в НОИ не желаят да правят това, въпреки ясния счетоводен принцип, че разнасянето по партидата се прави от органа, при който тя се намира. Аз не мога да изпратя наша служителка да отиде в НОИ и да разнася по партидите, това означава тя да им бърка в кухнята. В тази връзка ми предстои среща в НОИ.
Отделно от това, аз и още няколко колеги заведохме дело във ВАС срещу Наредба Н-8 от 2005 г. на министъра на финансите, въвеждаща задължение за попълване на т. нар. декларация образец 6, която е основната причина ние да се водим длъжници пред НАП, ако и да сме чисти пред нашата каса. Тази декларация преповтаря данъчната декларация за годината и генерира несъществуващи данъчни задължения за колегите, поради това, че никъде не се отразява фактът, че дадено самоосигуряващо се лице е член на осигурителната каса и че чрез нея то внася своите авансови осигурителни вноски. Аз чакам решението на съда с голяма надежда, че ще успеем.
Разпределянето на служебните защити също е много тежка тема. Ние публикувахме официална информация от Националното бюро по правна помощ, че има трима софийски адвокати, които за м. г. са получили по над 30 000 лв. възнаграждение за служебна защита, при положение, че най-високото възможно възнаграждение – по дело за убийство, е 1000 лв. Твърди се, че става въпрос за корупция…
Да го наречем лошо разпределение. За мен това е един много горещ картоф в управлението на която и да е адвокатура. Проблемът основно идва оттам, че ние не можем да се доверим на едно изцяло механично разпределение на правната помощ – електронно или каквото и да е, защото сме длъжни да определяме такива служебни защитници, които да са в състояние да осъществят адекватна защита. Изискването за адекватност на защитата съществува не само в нашето законодателство, но и в Европейската конвенция за правата на човека и срещу България има много осъдителни решения, по които се констатира включително и неадекватност на защитата.
Само че – няма как да накараме компютъра да избере адекватния защитник. Аз, например, не мога да пратя един адвокат с минимален стаж по едно тежко дело за убийство, но компютърът би могъл. Затова се налага да се прави субективна оценка, а там, където има субективен фактор, винаги ще има недоволство.
Този въпрос засега няма идеално решение. Говорих със секретаря на Съвета и с други негови членове и решихме като първа мярка да минем на ротационен принцип при разпределение на служебната защита, така, че тя да не се разпределя от един и същи човек целогодишно. В Съвета ще има и отделна комисия по служебната защита.
Но аз съм убеден, че и сегашното управление също ще набере негативи по тази тема. Ако имах опция да не се занимавам с този въпрос, с голямо облекчение бих го избегнал. Просто не намирам правилния ход.
Факт е, че има диспропорции в разпределянето на правната помощ досега, които са много съмнителни…
Съгласен съм, има. Мога да ви гарантирам, че занапред няма да има такива диспропорции, но недоволство ще има. Субективният фактор винаги генерира недоволство.
Говори се, че материалната база на САК, а не властовите лостове, са ябълката на раздора и в основата на битката за власт. Става въпрос за сградата на съвета, базата в с. Лозенец, хижата на Витоша, прословутият „Ягуар“, за който даже се чуха слухове, че е изчезнал… Вярно ли е?
Нека първо да се разберем по въпроса дали САК, с нейните международни контакти и с нейните намерения да поддържа връзки с институциите в страната, има нужда от служебен автомобил?
Отговорът е ясен.
Именно, очевидна е нуждата от служебен автомобил. Друг е въпросът, че предходното ръководство е избрало марката да е „Ягуар“ и то с този особен номер, разбира се. Но искам колегите да разберат, че това не е автомобилът на председателя; това е служебният автомобил на Съвета и той се ползва за служебни цели.
Освен това, този „Ягуар“ е на цената на един „Мерцедес“ или БМВ. Очевидно, проблемът е, че тази марка е не толкова представителна, а по-скоро донякъде ексцентрична. А характеристиките на нашата институция са предимно консервативност и достолепие.
Така или иначе, съдбата на „Ягуара“ ще се решава от съвета. Но държа да отбележа, че всяка разпоредителна сделка с „Ягуара“, ако се вземе такова решение, веднага ще инкасира загуба за колегията. С излизането на колата от магазина, всяка следваща препродажба просто сваля цената с 20-30 % надолу. А доколкото в момента и пазарът е много слаб, мисля, че загубата ще е над 30 % от стойността му. Въпросът тепърва ще се обсъжда.
А високопроходимият джип, за който също се носят легенди, че е купен малко преди да поемете функциите си на председател?
Той е високопроходим, но не е джип. Става въпрос за високопроходим автомобил „Дачия Дъстър“, 4Х4 и т. н. Покупката на такъв автомобил е заложена отдавна в бюджета на САК, гласувана е от Общото събрание на 28 януари, включително и сумата. Целта е да бъде обслужвана хижата на Витоша, като предходното ръководство избърза с покупката заради тежката зима. Дотогава хижарят ползваше личната си кола – една стара, счупена „Шкода“; не беше редно да го караме да се придвижва с нея, при положение, че доскоро, буквално до преди две седмици, на покрива на хижата имаше два метра сняг, а пътят във високата му част беше по-скоро тунел в преспите.
Какво мислите за скандала с Общото събрание на САК и гласуването с вдигане на ръка? Лично аз бях скандализирана, когато видях пълна зала с адвокати, които спорят как точно да гласуват с вдигане на ръка и да бъдат преброявани ръчно. Видя ми се неуместно.
Проблемът е тежък и не е отсега. За мен едно гласуване с ръка е много архаичен начин за изразяване на воля и няма как да осигури законен избор. По простата причина, че няма как, например, преброителят да отчете дали един човек е гласувал не повече от 123 пъти – доколкото трябваше да излъчим 123 делегати. Нямаше как да се проконтролира, дали тези, които вдигат ръка, са адвокати, нито кой влиза и кой излиза от залата, нито дали вдигнатите листчета са пълномощни или не, и т. н.
Тези проблеми колегите ви ги посочиха в залата.
Да, те се знаят и затова казвам, че дори изборът да беше проведен по този начин, той пак щеше да е незаконосъобразен.
От 30 години участвам в общи събрания, почти никога не съм пропускал. Навремето никога не сме имали проблем при излъчването на делегати, но тогава бяхме 500-600 адвокати в София. В момента толкова на брой са някои провинциални колегии и аз ги призовавам да погледнат сериозно на нашите проблеми, а не от хумористичната страна. Не се управляват лесно 4900 души. На нашето събрание присъстват над 750 човека, а на техните – под 100 души. Аз моля колегите да си дадат сметка за огромната разлика в тежестта на едно събрание с 1000 души, примерно, и едно събрание с под 100 човека.
Същевременно, аз намирам за крайно нелепо един закон, влязъл в сила през 2004 г., да предвижда явно гласуване. Нещо повече – избираме органи на колегията с тайно гласуване, а делегати – с явно. Аз лично нямам обяснение кое е наложило тези два различни режима.
Добре, но все пак – защо на 28 януари колегите ви не приеха да се гласува с бюлетина? Една бюлетина, подписана от адвокат Петър Китанов – това е явно гласуване.
По мое мнение – това е явно, да.
Депутатите например гласуват с натискане на бутон – и това е явно.
Тук аз имам различно мнение – за мен, както и за повечето от колегите, едно такова гласуване не е явно.
Защо? Винаги можете да поискате разпечатка от гласуването в парламента и да видите кой как е гласувал за всяко нещо поотделно.
Някои хора приемат, че гласуването е явно, когато се прави по начин, визуализиращ гласоподавателя. Когато прочета на хартиения носител името Иван Драганов Петканов, аз може и да не се сетя кой е този гласоподавател – някои са по-силни в имената, други във физиономиите.
По този въпрос ще имаме и специална среща с Ралица Негенцова, която е в ЦИК, за да обсъдим възможни решения. Нямахме много време да разговаряме, когато й честитих избора, но тя сподели, че има изход от това положение. Важно е да намерим разрешение, защото този проблем ще стои пред нас и при следващите избори.
При 4900 адвокати, регистрирани в САК, на общото събрание на 28 януари присъстваха около 500-600 човека, които гласуваха и с пълномощни. Отчетени гласове – към 1200. Защо толкова много адвокати от САК нямат желание да участват в изборите и в работата на колегията, защо са дезинтересирани? Може би трябва да има някаква политика на Съвета по този въпрос, как ще ги привлечете?
Съдебните адвокати в София са около 1000-1500 човека. Това са хората, които се сблъскват с неблагоприятната среда за упражняване на професията. Останалите колеги работят в офисите си; те не стават от компютрите, не ходят в съда, нито в прокуратурата, не им се налага да правят справки и вероятно просто нямат усещане, че средата е неблагоприятна. Затова те са дезинтересирани да дойдат на събранието, да изслушат проблемите на колегията. Единствените, които усещат на гърба си неблагоприятната среда, са съдебните адвокати. За мен това е едно от обясненията за слабата посещаемост на общите събрания, което води до ниската представителност на избраните органи и на делегатите на колегията.
И двете групи, които бяха активни в изборите, „Адвокати за промяна“ и „Гаранти на промяната“, положихме максимални усилия да стимулираме посещаемостта и постигнахме около 1200-300 гласа. Лично аз имах на разположение 2600 имейл-адреса и съм разпратил 2600 съобщения до колеги с покана лично да дойдат и да гласуват.
Има и нещо друго, което е изключително порочно, а именно – правото да се гласува с до 3 пълномощни. Това е ненормална ситуация.
Колеги ми споделяха, че им се случило по време на общото събрание при тях да дойде човек и да им предложи да гласуват с пълномощно, а той пък им гарантира, че ще получават служебни защити. Това е една незаконна и неморална търговия, но за нея се говори като за нещо обичайно.
На мен ще ми е много интересно да отидете във ВАдС и да ги питате – защо на общите събрания на адвокатурата се гласува с едно пълномощно, а при нас – с три. Това е срамна работа. Едно пълномощно е напълно разбираемо, но не и повече.
Вие поискахте отлагане на делегатското събрание на адвокатурата, защото Общото събрание на САК не успя да проведе валиден избор и ВАдС отмени решението за избора. На мен ми звучи много странно това противопоставяне в оценката за решението на ВАдС – законно, но не е морално…
Да, аз поддържам тази теза и мога да я обясня. Едно съдебно решение, например, не може да се обсъжда от морална гледна точка. Щом е влязло в сила, то подлежи единствено на изпълнение. Но в едно решение на един управителен орган (висш или нисш, без значение) трябва да търсим и морал. Ние провеждаме политики, а в политиките трябва да има морал. Аз просто исках да внуша и да помоля ВАдС да не счита, че произнася съдебни решения. Затова търсим морала в неговите решения, защото те са израз на една политика.
Аз не обсъждам това, дали тяхното решение е законно. Аз само чета Изборния кодекс, където е казано, че при отмяна на един избор, се провежда нов. Не може аз да ви отнема избора и да спра дотук – да замълча нататък с решението. Ето, оттук започва незаконосъобразността на това решение на ВАдС и неморалността на това решение – заради това мълчание. Щом са отменили един избор, значи трябва да назначат нов, а те премълчаха второто.
И затова аз реших, макар и като невстъпил в мандат председател на САК, да направя предложение да се отложи делегатското събрание и да ни се дадат два месеца, през които спокойно можехме да си проведем нашето извънредно Общо събрание само с една точка – избор на делегати. Мисля, че това беше едно коректно решение и изход от ситуацията.
Само че и делегатското събрание на адвокатурата допусна същата грешка като нас на софийското събрание – колегите не подложиха на гласуване това мое предложение за изменение на дневния ред. Но ние бяхме наказани, а те – не.
Аз бих бил много любопитен какво ще ви отговорят, ако на тях им зададете въпроса защо не подложиха на гласуване това предложение на председателя на САК, който представлява 42 % от колегите в България, а може би и повече. Моята представителност не е малка, аз не представлявам 20-30 колеги, а 42 % от адвокатурата в България.
Което само по себе си не води до тежест на аргументите. На делегатското събрание на адвокатурата в края на февруари, по повод на вашето искане за отлагане, адвокат Емилия Недева от Пловдив, член на ВАдС, зададе един много любопитен въпрос:Излиза, че не можем да пренебрегнем САК, въпреки, че са си провели незаконосъобразно събранието, защото те са много и имат много делегати, но ако ставаше въпрос за Монтанската или Кърджалийската колегия, които имат по двама делегати – значи можем да ги пренебрегнем?
Вие как мислите, щеше ли да тежи по същия начин искането на Монтанската адвокатска колегия за отлагане на събранието?
Мисля, че Видинската е най-малката…
Нека да не звучи пренебрежително за която и да е колегия, те заслужават същото уважение, както и Софийската, но въпросът е ясен, независимо как ще го илюстрираме… Ако Видинската колегия поиска отлагане на избора на нови висши органи на адвокатурата, защото не е успяла да проведе законен избор на делегати?
Емилия Недева е абсолютно неправа. По следната причина: когато от един състав липсват 42 %, че и повече, това води до непредставителност на избраните органи. Ако беше лишена една малка колегия, която представлява примерно 1 % от общия състав на адвокатурата, съответно на Общото събрание, това нямаше да се отрази така сериозно на представителността на избраните органи, както в случая. В момента сме в ситуация на ниска представителност и това е неоспорим факт, аритметично обоснован.
Няма спор, че и при провеждане на Общото събрание на САК представителността е ниска, но причината е друга – от непосещаване на събранието, а не от лишаване от право на глас.
ВАдС са наш контролен орган, ние търсим морала в тяхната политика за управление на адвокатурата в България. А при нарушена представителност на органите, къде е моралът?