13 март 2012 | Мирела Веселинова | 3751 прочитания | 17 коментара
Георги Дичев е председател на Контролния съвет на Камарата на частните съдебни изпълнители. От създаването на камарата до преди месец беше неин председател – два мандата от по 3 години. Преди това е бил председател на Съюза на съдия изпълнителите. Участвал е в работата по всички закони и тарифи за частното съдебно изпълнение, познава законодателството на цяла Европа в тази материя – като български представител в Международния съюз на съдебните изпълнители, където участва от 10 години.
Г-н Дичев, народният представител от ГЕРБ Емил Радев обяви, че частен съдебен изпълнител от София е взел 800 000 лв. такса по едно дело. Няма спор, че това е твърде интригуващо. Теоретично е възможно, нали?
Ние не знаем за такъв случай – разпитахме, но не можахме да установим нищо. Така че не бих могъл да коментирам конкретно. Но искам да подчертая, че за да има начислена такава такса, трябва задължението/стойноста на имота да е около 50 милиона лева.
Колко такива случаи има в България? Колко хора у нас имат имущество на стойност 50 милиона и съответно – могат да си позволят да имат задължение от 50 млн. Аз поне не зная нито един. Но ако има такъв случай, нека да уточним – държавната такса на съда за исково производство за такава сума е 2 млн. лева – само за да признае вземането, не да го възстанови на кредитора. А колко би бил адвокатският хонорар по едно такова дело не мога да кажа – г-н Радев, като адвокат, вероятно е по-наясно по въпроса.
Ние не можем да сме сигурни въобще доколко коректно е изнесена тази сума от 800 000 лв. в публичното пространство като „събрана такса от ЧСИ“. Не става ясно дали в сумата са посочени разноските по изпълнителното дело, адвокатските възнаграждения, както и 20 % ДДС. Може да се окаже, че, ако действително има такъв случай, реално таксата е значително по-ниска.
Въобще в публичното пространство се изнасят всякакви глупости, та чак човек се чуди къде отиде здравият разум. Някой дължал 500 лв., а ЧСИ му описал фамилната къща за 1 милион. Е, какъв е този човек дето има къща за 1 милион, а пък стига до принудително изпълнение за 500 лв.
Г-н Радев, заедно с други двама депутати от ГЕРБ, внесе законопроект за промяна в ГПК, с който се предвижда ограничаване на размерите на таксите за съдебното изпълнение. Законопроектът има доста кратки мотиви. Като че ли в Камарата смятат, че има и други, необявени мотиви?
Ако изходим от това, че една промяна в ГПК, която засяга стотици хиляди хора годишно, е внесена без никакво обсъждане с когото и да било – дори Министерството на правосъдието и Министерството на финансите даваха становища по спешност – буквално за една седмица от внасянето на законопроекта преди разглеждането му в правна комисия, а после – още една седмица до обсъждането в бюджетна комисия и следващата седмица – на обсъждане в пленарна зала за първо четене.
Тази смущаваща бързина и липсата на каквато и да била дискусия с хората, които правоприлагат, с магистрати, адвокати, изобщо с юристите, камо ли с организациите на бизнеса, банките и гражданите (за нас пък изобщо да не говорим), няма как да не ни накарат да се замислим какви са всъщност истинските мотиви. От друга страна, не по-малко смущаващо е, че тези предложения защитават големите длъжници, съответно големите кредитори.
Защо големите?
По принцип таванът на таксите би следвало да се отрази на вземания над 150 -200 хиляди лева – ако приемем някаква аналогия с нотариусите, макар че при нас трябва да е много по-висок (поради разликата между охранителното и принудителното производство). Това обаче означава че няма да бъдат облагодетелствани масовите длъжници – за ток, вода, парно, кредите към банки и т. н. Само най-големите…
От друга страна, въпросът е принципен – не може изобщо да се говори за таван при принудителното изпълнение , защото частният съдебен изпълнител носи освен дисциплинарна и наказателна отговорност, но и неограничена имуществена отговорност. Т.е. няма как някой да си рискува здравето и хляба, работейки по дело за няколко милиона лева и отговаряйки за такава сума с цялото си имущество, а в същото време да получава възнаграждение като за 100 000 лв. Ясно е, че по този начин големите вземания стават абсолютно несъбраеми, т.е. защитават се големите длъжници, а едва ли това трябва да е целта на каквато и да е промяна .
При работата по закона през 2005 г. всички тези въпроси бяха обсъждани в много широк формат от редица чуждестранни експерти – американски, холандски, френски, български , включително съдии, адвокати и други юристи. И тогава имаше предложения за таван, но бяха отхвърлени като дълбоко погрешни – всички казаха, че това не трябва да се прави, то ще пречи на модела.
Внесохте в правната комисия на праламента становище на Камарата по законопроекта (вижте становището в прикачения файл). В него заявявате, че имате множество сигнали от последната година за една конкретна фирма, която изкупува и събира дългове с цел многократно увеличаване дълга на длъжника. Ще кажете ли името на фирмата?
Не бих искал да споменавам конкретното име на фирмата, но е факт, че има множество сигнали в смисъл, че хора от тази фирма се представят за ЧСИ и че се начисляват огромни спрямо дълга разноски за адвокатски хонорари.
А поне ще кажете ли откъде е тази фирма?
Доколкото зная, е от Варна.
Това допустима „конкуренция“ ли е?
При всички случаи нямат право да се представят за длъжностни лица – частни съдебни изпълнители и да извършват такава дейност като такива. Изглежда ми даже като престъпление по НК
А защо не сте сезирали прокуратурата или други органи?
Защото сигналите, които получаваме, са само по телефона или на имейл. Нямаме черно на бяло конкретни доказателства във вид на документ. При всички случаи обаче сме наясно, че има и доста други фирми, които използват този подход за събиране на вземания.
В становището на Камарата са изложени опасения, че възможността за подаване на заявления за заповед за изпълнение и по местожителството/седалището на кредитора ще създаде прекомерни затруднения на длъжника. Не е ли това създаване на равнопоставеност между кредитор и длъжник?
Така изглежда на пръв поглед. Но дайте си сметка, че седалищата на най-големите кредори – големи компании, банки и т.н., са в София. Те могат да си подадат заявленията в Софийския районен съд (СРС), а това значи да се блокира съдът, който и без това в момента е много натоварен. Именно с тези мотиви през 2009 г. бе премахната тази възможност.
Добре, как смятате да реагирате?
Всички си мислят, че ние реагираме толкова остро, защото защитаваме доходите си. Но всъщност големият проблем е, че системата ще спре да работи само до няколко месеца след като тези промени станат факт.
За съжаление, тези предложения водят до абсолютно блокиране на системата на частното съдебно изпълнение – не говоря за съкращения на служители и фалит на кантори. Имам предвид, че се унищожава бързината и ефективността на изпълнението. В Камарата очакваме много сериозен спад на събираемостта, която и без това заради кризата не е много висока – около 60 %. Тези предложения са една бомба със закъснител, която ще избухне много скоро и потърпевши от нея ще бъдат не само всички кредитори, но и длъжниците. С изключение на големите длъжници, както вече стана ясно. Затова според нас най-важното е, когато се правят промени в такива основополагащи закони като ГПК, в една специфична област, като съдебното изпълнение, най-важното е да има диалог и широка дискусия с всички заинтересовани страни.
Що се отнася до дисциплинарната практика, едва ли има друга гилдия, която да е толкова активна. За 6 години има 47 влезли в сила наказания, от които 3 са лишаване от права. Има две предупреждения за лишаване от правоспособност. Наложени са 33 глоби, като 6 от тях са в максималния размер до 10 000 лв. Само направете сравнението – Съветът на камарата е инициирал 48 дисциплинарни производства, а Министерството на правосъдието – 35.