11 септември 2025 г.
Парламентарната Комисия по превенция и противодействие на корупцията прие на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс. Промените явно са пуснати „по бързата писта“, тъй като са „продиктувани от спешната необходимост да се предприемат действия за изпълнение на предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост“, Реформа „Противодействие на корупцията“, където са предвидени изменения в правната рамка, свързани с гарантиране на ефективността на наказателния процес.
Предложените промени в НКП включват:
1. Предлага се разширяване на кръга лица, които могат да инициират съдебен контрол върху постановленията на прокурора за прекратяване и спиране на наказателното производство, а с това – и създаване на допълнителни гаранции за правилното приложение на материалния и процесуалния закон, когато се спира или се слага край на наказателното производство.
Понастоящем постановлението за прекратяване на наказателното производство може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и от ощетеното юридическо лице, а това за спиране – от обвиняемия, както и от пострадалия или неговите наследници.
Със законопроекта се предлага такава възможност да бъде предоставена и на следните категории правни субекти: наследниците на пострадалия; държавния орган, който е подал сигнала за извършеното престъпление; Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата – когато прокурорът прекратява наказателно производство за престъпление по чл. 201,
чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, независимо дали производството е започнало въз основа на техен сигнал. Предлага се постановлението за спиране на наказателното производство да може да се обжалва и от ощетеното юридическо лице.
2. Предлага се и създаването на изчерпателна номенклатура от основания за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство от главния прокурор след изтичане на сроковете за съдебен и инстанционен контрол. Твърди се, че по този начин намесата на главния прокурор в правната сфера на обвиняемите ще почива на ясно дефинирани, изрични и утвърдени в съдебната практика основания, което ще даде гаранции за спазването на правата на лицата, обвинени в извършване на престъпления, и ще осигури по-висок стандарт за спазването на правата на всички участници в процеса. Твърди се, че измененията в тази част удовлетворяват стандартите по Конвенцията, и в частност – констатациите на Европейския съд по правата на човека по делото Филева срещу България и по делото Миладинова срещу България. Аналогични констатации се съдържат и в независимия анализ на структурния и функционалния модел на Прокуратурата на Република България. В анализа се посочва, че „възможността за спиране и възобновяване на дела при липса на нови доказателства или обстоятелства също може да доведе до злоупотреба с процеса“ и че са „необходими допълнителни гаранции срещу такива действия на прокуратурата, за да бъдат предотвратени евентуални злоупотреби от нейна страна.“
3. Предлага се да се създаде възможност за съда в откритото разпоредително заседание да може да отдели материалите за някое от подсъдимите лица, ако това няма да затрудни разкриването на обективната истина, както и да може да обедини производствата, водени срещу две или повече лица. Необходимостта от въвеждане на възможност за разделяне на делото в съдебна фаза произтича от осъдителни решения на Европейския съд, например по делото Васил Христов срещу България, където властите са установили само част от нападателите срещу жалбоподателя, както и по делото С. З. срещу България, където част от подсъдимите също са отсъствали от значителен брой заседания, което е довело до значителна продължителност на съдебната фаза на производството и прекратяване на наказателното производство срещу някои подсъдими поради изтекла абсолютна давност.
Измененията и допълненията, свързани с разделянето на делото в съдебна фаза, би трябвало да адресират както установените в горепосочените решения на ЕСПЧ нарушения на Конвенцията, така и някои практически трудности в съдебната фаза на процеса, споделяни от практикуващи юристи. Въпросът дали са налице основания за разделяне на делото следва да се обсъжда в рамките на разпоредителното заседание, а съдът следва да може да се произнесе с определение, в което да отдели материалите за подсъдим, който не се е явил, и за които не е приложим чл. 269, ал. 3, както и за подсъдим, който е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, препятстващо провеждането на наказателното производство, в отделно дело, което да се разпредели на нов съдебен състав. По този начин отсъствието на някой от подсъдимите по делото или невъзможността производството да продължи по отношение на някой от подсъдимите няма да е пречка то да продължи срещу останалите подсъдими, което ще гарантира ефективността на процеса и защита правата на пострадалите. Съдът, служебно или по искане на някоя от страните, ще може и да обединява делата по реда на чл. 41 от НПК, при поява на първоначално неявилия се подсъдим или подобряване на здравословното състояние на подсъдим, тъй като основанието за разделянето на практика ще бъде отпаднало.
4. Предлага се разширяване на приложното поле на института за ускоряване на наказателното производство по глава двадесет и шеста от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 368, ал. 1, ако в досъдебното производство от привличането на определено лице като обвиняем за тежко престъпление са изтекли повече от две години и повече от шест месеца в останалите случаи, обвиняемият, пострадалият и ощетеното юридическо лице могат да направят искане за ускоряване на разследването. В тези срокове не се включва времето, през което делото е било в съда или е било спряно на основание чл. 25.
5. Със законопроекта се предвижда възможност ускоряване на досъдебното производство да може да се иска освен от обвиняемия, пострадалия и ощетеното юридическо лице, още и от наследниците на пострадалия и от държавния орган, направил съобщението за извършено престъпление. Предлаганото изменение адресира препоръка, залегнала във всички решения на Комитета на министрите (КМ) по изпълнение на групата дела С. З. /Колеви, и ще служи като още една гаранция за правото на пострадалото лице на ефективен наказателен процес.
6. Предлага се пострадалият или неговите наследници, ощетеното юридическо лице, както и държавният орган, направил съобщението за извършено престъпление, да могат да направят искане за ускоряване на разследването, ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и няма лице, привлечено в качеството на обвиняем. Според вносителя предоставянето на такова средство за защита на посочените лица при условия, съобразени с този етап на производството, е важна гаранция, че действията по разследването ще се извършват своевременно, дори ако съществуват обективни трудности за установяване на заподозрян или привличане на обвиняем . Тази мярка е оценена положително и от КМ при последното гледане на делата С.З./Колеви през юни 2022 г.
При обсъждането в комисия на законопроекта народната представителка Лена Бориславова предложи да се организира дебат за съдебен контрол за постановленията, които отменя или постановява главният прокурор, според нея законопроектът има опасност да добави нови възможности за главния прокурор да прави каквото си иска с делата на трупчета.