17 септември 2025 г.
От 1 юли 2026 г. в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) предстои да влязат в сила промени на регламента на електронната комуникация между страни, адвокати, административни органи и съдилища. Промените целят най-сетне комуникацията между професионалистите – административните органи, съда и адвокатите, да протича изцяло електронно. Фокусът е цифровизацията на административните производства и административното правосъдие, доколкото те се явяват приоритетна цел на правителството в изпълнение на етап 215 от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). На пръв поглед това е чудесна новина. Всички искаме бързо административно производство. Ако погледнем по-внимателно обаче, последните промени в АПК са поредното грозно отражение на неприятните тенденции в работата на Народното събрание и правната му комисия. Неадекватните, непремерени изказвания на депутати, лаконичност и бегла заинтересованост на повечето професионалисти, пълна абдикация от съществуването на логическа последователност, прегледност и езикова прецизност при съставянето на текстовете. Еднственият депутат с адекватна критика в пленарна зала – Божидар Божанов, дори не е юрист. На обсъждането в парламента преди второто гласуване на законопроекта, той обърна внимание на непоследователната терминология, излишното дублиране на процесите за електронно връчване, липсата на хармония с терминологията в правото на ЕС.
В резултат на промените градация има – редакцията на член 18а АПК от безобразна става невъзможна за четене. Как ще я тълкуват съдии, призовкари, длъжностни лица в администрации, адвокати и страни предстои да видим. Първият проблем не е отсега – чл. 18а вмества безброй хипотези и всички идеи за електронно правителство и електронно правосъдие. По възмутителен начин са забъркани в една голяма каша 1) разпоредбите за комуникация на гражданите/ЮЛ и адвокати със съдилищата, с 2) разпоредбите за комуникация на граждани/ЮЛ и адвокати с административни органи, с 3) разпоредбите за комуникация на на съдилищата с административните органи. От следващото лято адвокатите, както и определен кръг други лица*, задължително трябва да посочват електронен адрес за призоваване и получаване на документи и съобщения, спазвайки изискванията на Закона за електронното управление. В производствата пред съд изглежда, че възможностите за съобщения ще са две -чрез ЕПЕП или ССЕВ, а в производствата пред административен орган – само чрез ССЕВ. Последиците за адвокатите при неизпълнение на задължението да посочат електронен адрес не са нито строги, нито справедливи – реално могат да доведат единствено до допълнително забавяне на призоваването и съобщаването и дават възможности за шиканиране на процеса. В случай че адвокатът не посочи електронен адрес, ще се задейства чл. 18а, ал. 12 – съдът/административният орган ще постави съобщение на интернет страницата си и на таблото за обявления, в което указва на лицето да посочи електронен адрес в 14-дневен срок от поставянето на съобщението. При неизпълнение на даденото указание ще се прилага ал. 10, която предвижда, че съобщенията ще се смятат връчени след изтичане на поне седемдневен, от поставянето на съобщението на таблото или в сайта на „съответния орган“, но само ако преди това са изчерпани възможностите за съобщения по предходните алинеи. Предходните алинеи включват възможности за призоваване на страна чрез съобщаване по ЗЕС, по ЗСВ, чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, връчване по настоящ адрес, по постоянен адрес, по месторабота, по вписан адрес на управление. Следователно, за да се стигне до съобщение на табло или сайт и да се приложи презумпцията за редовно призоваване/съобщаване, без да е налице ефективно призоваване/съобщаване, е необходимо да са изпробвани последователно всички предвидени в АПК методи.
Така цялата концепция за дигитализиране и ускоряване на производството рухва. Впрочем недостатъците на законопроекта са обелязани от един професионалист още при общественото обсъждане на законопроекта. Съдията Милен Василев от Софийския апелативен съд подробно излага критиките си в този смисъл, но те не са анализирани в дълбочина, нито взети предвид от авторите и вносителите на законопроекта, с аргумент, че „не са отправени конкретни предложения“. В становището си съдия Василев цитира интервю от 10.03.2025 г., в което министърът на правосъдието заявява следното:
„[п]роцесът най-често се шиканира (бави) чрез призоваването и връчването на книжа и съобщения. Това, върху което работим като законодателни промени, предвижда дигитализация в три области. Едната е електронното съобщаване и призоваване, тоест всичко да се връчва по електронен път на гражданите, юридическите лица, адвокати, нотариуси и институции, както и самите съдилища да комуникират електронно помежду си. Целим да ускорим производствата, елиминираме риска от човешка грешка, корупцията и спестяваме разноски на гражданите. Има три фази, които, ако дигитализираме успешно, производството се ускорява чувствително и те се състоят в задължаване на администрацията, съдебните органи, организациите и административните органи като общини и централна власт да ползват задължително електронна комуникация и цифрови технологии – да подават всички документи по електронен път. Чрез електронното връчване ще се скъсят сроковете и за реакция на администрацията, така че да няма възможност да бави производството. И вместо тези килограми хартия ще се изпраща електронната преписка. Тоест ще има задължителна електронна комуникация между самите институции – администрацията и съда. В момента има около 20 % електронно призоваване на страните в административните производства, целта е да достигнем над 80 % с промените и с реализация от ВАС на големия проект за електронно правосъдие по плана за възстановяване, който е в напреднала фаза…“
Съдия Василев отбелязва, че:
„[н]есъмнено въвеждането на задължителна електронна комуникация за определени субекти е едно от средствата за постигане на заявената цел, каквато отдавна е въведена във всички страни на ЕС и за която от дълги години апелирам в различни законодателни процедури. Колкото обаче и да се взирам в текстовете на настоящия проект, не откривам въведено подобно задължение – уви. За въвеждането на такова не е достатъчно да се декларира, че нещо е задължително за някого, а следва да се предвиди и съответна санкция за неизпълнение на задължението – това го знаят и първокурсниците в ЮФ. Няма ли санкция за неизпълнение, то нищо не е задължително, а е пожелателно. Пример е и действащият АПК, в който още от 2018 г. има предвидени задължения за определени субекти за електронно връчване – по чл. 18а, ал. 5 и по чл. 137, ал. 2 АПК. Обаче който и съдия или адм. орган да попитате – какво става при неизпълнение на това задължение, то всеки ще ви каже едно и също – абсолютно нищо. Няма никакви последици за тези субекти от неизпълнението на задължението, сиреч – то е напълно пожелателно /както „задължителното“ гласуване по Изборния кодекс/. И какво излиза – на думи има задължение, на практика няма. Мила родна картинка“.
На 25 юни 2025 г. при обсъждането в комисия представителката на адвокатската гилдия, адв. Валя Гигова отбелязва, че:
„Ние много обмисляхме…, защото се въвежда задължително и единствено само по електронен път подаване на документи и от адвокати. И след сериозен дебат стигнахме до идеята, че трябва да бъде така, защото съдебното производство трябва да се професионализира. И в тези производства страните да участват главно чрез адвокати, както е в нормалния свят. За страните се запазва едновременно с това възможността сами да си подпишат заявление и да го подадат в съда. Какви са нашите мотиви? Ние смятаме, че трябва всичко да минава единствено и само вече в сферата на професионално участие в съдебните процедури така, както са развитите правни системи. И те затова са напред. Защото адвокатите участват в тях. И затова, независимо от съпротивата в адвокатурата, защото има много колеги, които нямат възможност за електронна комуникация, след много дебат, ще подкрепим идеята на законодателя.“
В чл. 29а е въведено задължително изискване искания за издаване на индивидуален административен акт от адвокати да се подават електронно. Не става ясно обаче какви ще са последиците от неизпълнението. Логично е това да са последиците по чл. 18а, ал. 10 по-горе – т. е. ако адвокат подаде от името на клиента си искане посредством конвенционална поща, то няма да бъде пренебрегнато, но на таблото и сайта на органа ще бъде поставено указание към адвоката да посочи електронен адрес, в противен случай се минава нагоре по алинеите на чл. 18а, включващи всички възможности за връчване на страната. Връчването на призовки и съобщения по административни дела и преписки на недобросъвестни субекти изглежда, че предстои да се превърне във влакче на ужасите за съдебните служители и служителите на администрацията.
* Освен адвокатите новите разпоредби налагат електронна комуникация, като единствена възможност в производствата пред административни органи и съда, и за самите административни органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, и организациите, участници в производствата.