20 януари 2026 г.
По искането на Апелативен съд Варна относно действието на закона, ограничаващ срока, в който Сарафов може да изпълнява функциите на главен прокурор, в Конституционния съд вече е образувано конст. дело № 2/2026 г. с докладчик Янаки Стоилов. По-рано днес в Конституционния съд е получено становището на варненския съдебен състав, с който се изпълняват указанията на председателя на съда Павлина Панова (вж. по-долу). Искането на варненските съдии Янко Янков, Даниела Костова и Светослава Колева е Конституционният съд да установи противоконституционност на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Съдиите намират, че именно действието на разпоредбата във времето е съществен елемент от преценката за нейното съответствие с принципа на правовата държава, правната сигурност и забраната за обратно действие на устройствени норми. Становището на съдиите е доста противоречиво, предвид това, че едновременно иска обявяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, но свежда аргументите си само до приложението на разпоредбата към „завареното“ положение на Сарафов.
Електронен съдник припомня, че на 8 януари 2026 г. председателят на КС Павлина Панова изпрати разпореждане (https://www.constcourt.bg/bg/act-10230) до Апелативен съд – Варна (АС – Варна), с което дава 14-дневен срок за отстраняване на нередовности в искането.
Съдебният състав на АС – Варна сезира Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) с искане: „1. Противоречи ли чл. 173, ал. 15 ЗСВ (обн. ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) на Конституцията? 2. Следва ли чл. 173, ал. 15 ЗСВ да се тълкува като: а) разпоредба с действие занапред, която не засяга заварени случаи, или б) разпоредба, чиито последици обхващат и лица, определени за изпълняващи функциите на Главен Прокурор преди влизането й в сила?“ В разпореждането си председателят на КС Павлина Панова сочи, че при проверката за редовността на искането е установила, че то не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и на чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 4 и 5 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) за неговата мотивираност и относно това в какво се състои искането.
„При сезиране на Конституционния съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията за упражняване на правомощието му по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията сезиращият субект – съдебен състав, пред който е висящо конкретното дело, следва да приведе доводи за установеното от него несъответствие на приложимия за решаването на спора по делото закон, с Конституцията, а не за „възникналото съмнение“, като отправя до Конституционния съд въпрос дали законова разпоредба противоречи на Конституцията. Отделно от това искането трябва да съдържа ясно посочване на кои конституционни разпоредби противоречи законовият текст, като се изложат аргументите на сезиращия съд за това противоречие. Искането не съдържа аргументация за посочените обстоятелства, поради което не отговаря на условието на чл. 18, ал. 2, т. 5 от ПОДКС, доколкото от съдържанието му не става ясно в какво се състои то. Задължение на вносителя е да очертае предмета на искането по недвусмислен начин“, се уточнява в разпореждането.
В него е посочено още, че „при така изложените мотиви в искането във втората му част липсва яснота относно неговия предмет, доколкото не може да бъде установено по несъмнен начин задължително тълкуване на коя конституционна разпоредба се иска от Съда. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България Конституционният съд дава задължителни тълкувания на Конституцията единствено по искане на субектите, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Съдът тълкува само конституционни разпоредби, защото като обект на задължително тълкуване е посочена само Конституцията. В искането липсва посочена отделна разпоредба или разпоредби на Конституцията, на които вносителят иска тълкуване с цел да се установи техният обхват и смисъл, а се иска отговор на конкретно поставени въпроси относно законова разпоредба“.
В случай, че бъдат изпълнени указанията, ще бъде образувано конституционно дело. Според чл. 19, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС), ако сезиращият орган или лица не отстранят в дадения им срок недостатъците на искането, председателят насрочва заседание на Конституционния съд, който решава дали искането да бъде върнато.