12 октомври 2025 г.
Битката с престъпленията срещу деца срещна неочакван противник – правото на защита на личния живот и на кореспонденцията на всички граждани в ЕС. Възможно ли технологично решение, което да гарантира във висока степен правата на всички?
Проекторегламентът за определяне на правила за предотвратяване и борба със сексуалното насилие над деца, известен още като регламент за противодействие на CSAM (Child Sexual Abuse Material), но и като регламент за „чат контрол“, предизвика бурни дискусии поради основателните опасения относно зачитането на основните права в ЕС. Само след два дни, на 14 октомври предложението ще бъде обсъдено в Съвета по правосъдие и вътрешни работи. В понеделник „X“ на Илон Мъск заяви , че законопроектът може да позволи „масово наблюдение, въведено от правителството“. По-рано приложението Signal заяви, че ще се изтегли от Европа, ако регламентът бъде приет. WhatsApp на Meta подкрепи критиците на проекта в Европа, някои от които се противопоставят на приемането му още от 2022 г., когато текстът на регламента беше публикуван за пръв път. Страните от ЕС са разделени, тъй като от една страна мерките на проекта като начин за спиране на споделянето на незаконно съдържание с деца безспорно заслужават подкрепа; от друга страна обаче, приемането им би създало рискове за масово следене при съмнителна ефективност срещу престъпността.
Интересът към темата расте и благодарение на датския софтуерен инженер Йоаким (отказващ да предостави данни за фамилното си име), който е разработил уебсайт, наречен Fight Chat Control, който дава възможност потребителите лесно да изразят отрицателното си становище по проекта, като разпращат масово имейли относно предложението за чат контрол до евродепутатите и служителите на националните правителства.
През юли, когато пое председателството на Съвета на ЕС, Дания предложи нова (може би пета по ред) версия на регламента, която обаче също е обект на критики.
В България позиция по темата зае Божидар Божанов от името на Да, България. Според него „не трябва да бъдат реализирани инвазивни мерки спрямо личната кореспондеция, които създават предпоставки за масовото ѝ следене, и съответно предложението и в оригиналния му вид, и във вида, в който датското председателство го вижда, е неприемливо“. Според Божанов, дори без текстовете за криптираните приложения, регламентът прави сериозни крачки към повишаване на ефективността на борбата с разпространението на CSAM, така че в предстоящо заседание на Съвета на ЕС, горещият въпрос ще бъдат именно криптираните приложения – по останалото по-скоро има консенсус, защото е безспорно, че трябва по-сериозно и ефективно противодействие на такива престъпления. Депутатът от ПП-ДП и експерт разяснява, че първоначално текстът е регламентирал възможност за изпращане на снимките централно към европейско звено за тяхното сканиране. Ако обаче всяко съобщение, съдържащо снимка или линк бъде изпращано някъде, това на практика би елиминирало криптирането. Затова при предходно председателство на Съвета на ЕС е имало работно предложение за ограничаване на тази мярка само до вече известно съдържание (CSAM) и сканирането да се извършва само на устройството, преди криптиране, без да се изпраща никъде. Но тази мярка няма да е достатъчно ефективна, тъй като ще бъде лесна за заобикаляне от престъпните групи, които се занимават с разпространение на CSAM, като защитата на личната кореспонденция на обикновените хора ще бъде отслабена и ще се създадат рискове за масово наблюдение и злоупотреби. Според Божидар Божанов в момента няма технология, с която по работещ начин да се реализира желанието на датското председателство и на Европейската комисия – алгоритмните за т.нар. perceptual hashing не са правени с цел защита от злонамерени модификации, т.е. с малко визуални ефекти и трансформации на снимките, те ще останат неразпознати. Примерът от миналото лято със свалянето на сатиричния сайт на „Ново начало“ е само индикация за това как може да се злоупотребява – тогава сайтът се появи в списъци на компании за киберсигурност като „съдържание за възрастни“ и беше блокирано в мрежи, където софтуер на тези компании беше инсталиран – тогава това вероятно беше направено от частни подизпълнители на Пеевски, но разлика в подхода няма.