15 януари 2026 г.
С Решението по дело C-129/24 | Coillte Cuideachta Ghníomhaíochta Ainmnithe Съдът на ЕС се произнесе в полза на достъпа до информация за околната среда дори по анонимни заявки. Държавите членки могат да изискват предварителна идентификация, за да гарантират правилното функциониране на процедурите, въпреки че правото на ЕС не налага такова изискване.
Резюме на решението: Coillte Cuideachta Ghníomhaíochta Ainmnithe („Coillte“) е търговско лесовъдно предприятие, което частично е собственост на ирландската държава. В периода от 10 март 2022 г. до 7 юни 2022 г. Coillte е получило 130 искания за достъп до информация за околната среда. 97 от тези искания са били подадени от анонимни заявители или заявители, използващи псевдоними, вдъхновени от филмови герои, и са били представени в идентичен или почти идентичен формат, без да е посочен физически адрес. Съдържанието на тези заявки е много сходно, което накара предприятието да ги счете за част от организирана кампания, провеждана с съмнителни мотиви, и да поиска от „заявителите“ да потвърдят самоличността си. Тъй като не получава отговор, Coillte отхвърли тези заявки като невалидни. Общо 81 решения за отхвърляне бяха оспорени пред комисаря по информация за околната среда, който след разглеждане на първите 58 случая заключи, че Coillte не може да отхвърли тези заявки съгласно ирландските национални правила. Върховният съд на Ирландия съд, разглеждащ спора относно решението на комисаря, поиска от Съда на ЕС тълкуване на Директивата за достъп на обществеността до информация за околната среда1, по-специално по отношение на правото да се подават анонимни заявки за достъп до информация. В решението си СЕС постановява, че макар директивата да не изисква разкриването на истинското име или настоящия физически адрес на лицето, което иска информация за околната среда, тя не изключва възможността националните органи да изискват тази информация въз основа на националното законодателство. По този начин Съдът потвърждава, че държавите членки могат, в съответствие с принципите на равностойност и ефективност, да изискват предварителна идентификация, когато такова изискване е оправдано, за да се гарантира правилното функциониране на процедурата. От това следва, че национални правила като тези, които са предмет на основното производство, които изискват от заявителя да посочи истинското си име и настоящия си физически адрес, са съвместими с директивата, при условие че тези правила не са по-неблагоприятни от тези, които уреждат сходни ситуации, подчинени на националното право (принцип на равностойност), и не затрудняват прекомерно достъпа до информация за околната среда (принцип на ефективност).
Преюдициалното запитване всъщност се отнася до тълкуването на член 2, точка 5, член 3, параграф 1, член 3, параграф 5, буква в), член 4, параграф 1, буква б) и член 6, параграф 1 от Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 2003 г., стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200), разглеждани предвид Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г. (ОВ L 124, 2005 г., стр. 1, наричана по-нататък „Орхуската конвенция“).
Запитването е отправено в рамките на спор между търговското горско предприятие Coillte Cuideachta Ghníomhaíochta Ainmnithe (наричано по-нататък „Coillte“), принадлежащо частично на ирландската държава, и Commissioner for Environmental Information (Комисар по информацията за околната среда, Ирландия) (наричан по-нататък „Комисарят“) по повод на решение на последния, с което се установява, че Coillte необосновано е счело редица искания за достъп до информация за околната среда за невалидни.
Правна уредба
Международното право
3 Член 2 от Орхуската конвенция, озаглавен „Определения“, гласи в параграфи 4 и 5:
„4. „Общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи.
5. „Засегната общественост“ означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната от вземането на решения за околната среда или има интерес в този процес; за целите на това определение ще се счита, че неправителствените организации, работещи за опазване на околната среда и отговарящи на всички изисквания на националното право, имат интерес“.
4 Член 3 от тази конвенция, озаглавен „Общи положения“, гласи в параграф 8:
„Всяка страна гарантира, че лицата, упражняващи своите права в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, няма да бъдат наказвани, преследвани или обезпокоявани по какъвто и да е начин за своята дейност. Тази разпоредба не засяга правомощията на националните съдилища да постановяват покриването на приемливи разходи, свързани със съдебните дела“.
5 В член 4 от посочената конвенция, озаглавен „Достъп до информация за околната среда“, се предвижда следното:
„1. Всяка страна гарантира, че при спазване на следващите параграфи на този член държавните органи в отговор на искане за предоставяне на информация за околната среда предоставят на обществеността тази информация в рамките на националното законодателство, включително когато се искат и в съответствие с точка (b) по-долу копия от документите, съдържащи или включващи такава информация:
a) без да e необходимо да се заявява заинтересованост;
b) в исканата форма, освен ако:
i) за държавния орган не е по-подходящо да я предостави в друга форма, като в такива случаи се посочват причините, поради които информацията се предоставя в дадената форма, или
ii) информацията е вече публично достояние в друга форма.
2. Информацията за околната среда, спомената в параграф 1, се предоставя възможно най-скоро и не по-късно от един месец след подаване на искането, освен ако обемът и сложността на информацията не оправдават удължаването на този период до два месеца от подаването на молбата. Заявителят се информира за удължаването и за причините, които го налагат.
3. Искането за информация за околната среда може да бъде отказано, ако:
[…]
b) искането е очевидно необосновано или формулирано по твърде общ начин, […]
[…]“.
6 В член 6, параграфи 1 и 2 от Орхуската конвенция се определя приложното поле на нормите относно участието на обществеността при вземането на решения по определени дейности, както и съдържанието на информацията за околната среда, съобщавана на обществеността в началото на процедурата по вземане на решения.
Правото на Съюза
7 Съображения 8 и 15 от Директива 2003/4 са формулирани така:
„(8) Необходимо е да се гарантира, че всяко физическо или юридическо лице има право на достъп до информация за околната среда, държана от или за публичните власти, без да трябва да декларира интерес.
[…]
(15) Държавите членки следва да определят практическите [правила], за да бъде ефективно осигурена посочената информация. Тези [правила] следва да гарантират, че информацията е ефективно и леснодостъпна и се предоставя на обществеността чрез обществени далекосъобщителни мрежи, включително и обществено достъпни списъци на публичните власти и регистри или списъци с информация за околната среда, съхранявана от или за нуждите на публичните власти“.
8 Член 1 от тази директива, озаглавен „Цели“, гласи:
„Целите на настоящата директива са:
а) да гарантира правото на достъп до информация за околната среда, съхранявана от или за нуждите на публичните власти и да уреди основните срокове и условия и практическите [правила] за неговото упражняване; и
б) да гарантира[ обичайността на] все по-голямото предоставяне на разположение и разпространяване сред обществеността на информация за околната среда с цел постигане на възможно най-широка систематична достъпност и разпространение на информацията за околната среда сред обществеността. За тази цел се стимулира, по-специално, употребата, на компютърни телекомуникационни и/или на електронни технологии, където те са на разположение, за постигането на тази цел“.
9 Съгласно член 2 от посочената директива, озаглавен „Определения“:
„По смисъла на настоящата директива:
[…]
5. „Заявител“ означава всяко физическо или юридическо лице, искащо информация за околната среда;
6. „Общественост“ означава едно или повече физически или юридически лица и, съгласно националното законодателство и практика, техните сдружения, организации или групи“.
10 В член 3 от същата директива, озаглавен „Достъп до информация за околната среда при поискване“, се предвижда следното:
„1. Държавите членки гарантират, че от публичните власти се изисква, в съответствие с разпоредбите на настоящата директива, да предоставят на разположение информацията за околната среда, съхранявана от или за тях, за всеки заявител при поискване и без той да трябва да декларира интерес.
[…]
5. По смисъла на настоящия член, държавите членки гарантират, че:
[…]
в) практическите [правила] са определени, така че да гарантират ефективното упражняване [на] правото на достъп до информация за околната среда, като например:
– определяне на държавни служители[…], отговарящи за информацията;
– създаване и по[д]дръжка на средства за проучване на исканата информация,
– създаване на регистри и списъци [на информацията за околната среда, съхранявана] от публичните власти[ или информационните пунктове], с ясни указания за това, къде може да бъде открита информацията.
[…]“.
11 Член 4 от Директива 2003/4, озаглавен „Изключения“, гласи:
„1. Държавите членки могат да предвидят отказ на искане за предоставяне на информация за околната среда, ако:
[…]
б) искането е явно неоснователно;
[…]
5. За отказа от предоставяне на цялата или част от поисканата информация, заявителят е нотифициран писмено или по електронен път, ако искането е отправено писмено или ако заявителят е поискал това, в сроковете, посочени в член 3, параграф 2, букви а) или б)[ според] случа[я]. Нотифицирането постановява причините за отказа и включва информация относно процедурата за преразглеждане, регламентирана в съответствие с член[…] 6“.
12 Член 6 от тази директива, озаглавен „Достъп до правосъдие“, предвижда в параграф 1:
„Държавите членки гарантират, че всеки заявител, който счита, че искането му за предоставяне на информация е било игнорирано, било е погрешно отхвърлено (независимо дали изцяло или частично), че му е отговорено неточно или че по някакъв друг начин не е третирано в съответствие с разпоредбите на членове 3, 4 или 5, има достъп до процедура, съгласно която действията или бездействията на съответната публична власт могат да бъдат преразгледани от същия или друг публичен орган или ревизирани по административен ред от друг независим и безпристрастен орган, създаден със закон. Всяка такава процедура е бърза и е или безплатна или не е скъпа“.
Ирландското право
13 С European Communities (Access to Information on the Environment) Regulations 2007-2018 (Наредба за достъпа до информация за околната среда, 2007—2018 г., Европейски общности) (наричана по-нататък „ирландските национални норми“) се цели Директива 2003/4 да бъде транспонирана в ирландското право.
14 В член 6 от ирландските национални норми, озаглавен „Искане за информация за околната среда“, се предвижда следното:
„(1) Искането за информация за околната среда:
(a) се прави писмено или в електронен вид;
(b) съдържа забележка, че се прави въз основа на [настоящите норми];
(c) съдържа име/наименование, адрес и всякакви други релевантни данни за контакт на заявителя;
[…]
(2) Заявителят не е длъжен да посочва своя интерес от подаването на искането“.
15 Член 12 от ирландските национални норми, озаглавен „Обжалване пред [Комисаря]“, предвижда в параграф 3, по-специално, че когато решение на публична власт, с което се отхвърля искане за информация за околната среда, е потвърдено изцяло или частично след вътрешното му преразглеждане, заявителят може да обжалва решението пред Комисаря.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
16 Между 10 март 2022 г. и 7 юни 2022 г. Coillte получава 130 искания за достъп до информация за околната среда. 97 от исканията са направени от заявители, които са анонимни или използват псевдоними, вдъхновени като цяло от филмови герои, и в еднакъв или почти еднакъв формат, без да се предоставя физически адрес (наричани по-нататък „направените анонимно или под псевдоним искания“).
17 Coillte счита, че направените анонимно или под псевдоним искания в действителност не са предназначени за получаване на информация за околната среда, а са част от организирана кампания, водена със спорни подбуди, като например да се наруши функционирането му, поради което иска от съответните заявители да му съобщят своите настоящи адреси и да потвърдят, че в исканията са използвали своите истински имена/наименования по закон.
18 Тъй като не получава никакъв отговор, Coillte по същество отхвърля направените анонимно или под псевдоним искания като невалидни и съответно не предоставя исканата информация за околната среда в срока, определен в националната правна уредба.
19 Тогава съответните заявители искат от Coillte да извърши вътрешно преразглеждане на тези решения за отказ. Coillte отново иска от заявителите да му потвърдят или да посочат истинските си имена/наименования по закон и му съобщят своите настоящи адреси, правейки същевременно уточнението, че не изисква от тях да посочват причината за своите искания за информация за околната среда и че, ако не предоставят исканото потвърждение, техните искания за вътрешно преразглеждане ще бъдат отхвърлени.
20 Тъй като тази информация не е предоставена, исканията за вътрешно преразглеждане са отхвърлени поради невалидност.
21 Между 13 юни и 4 юли 2022 г. 81 от тези решения за отказ са обжалвани по административен ред пред Комисаря. На 29 август 2022 г., произнасяйки се по 58-те първи случая на отказ, Комисарят постановява решение, с което установява, че Coillte не е имало основание да приема, че съответните искания за информация за околната среда са невалидни с оглед на член 6, параграф 1, буква c) от ирландските национални норми.
22 Coillte подава касационна жалба срещу последното решение до High Court (Висш съд, Ирландия), който е запитващата юрисдикция.
23 Според тази юрисдикция направените анонимно или под псевдоним искания вероятно идват от един източник или са част от координирана кампания, тъй като спират рязко в един и същ момент. Следователно било възможно анонимността да е използвана от някои заявители, за да злоупотребят преднамерено с процедурата за достъп до информация за околната среда с цел да се наруши правилното функциониране на публичните власти. Според запитващата юрисдикция Coillte е постъпило разумно, за да провери дали съответните искания са явно неоснователни предвид обема, естеството и честотата на другите искания, направени от същия заявител, и нищо не доказва, че съобщаването на истинското име/наименование и/или на настоящия физически адрес на даден заявител може непряко да доведе до дедукции или предположения от страна на публичната власт или друг субект за евентуалния интерес, който се има предвид в член 3, параграф 1 от Директива 2003/4, на заявителя.
24 Запитващата юрисдикция посочва, че според ирландските национални норми с термините „име/наименование“ и „адрес“ се имат предвид, съответно, истинското име/наименование на заявителя и настоящ физически адрес, на който може да се влезе във връзка със заявителя. Поради това тя по същество има съмнения дали тези норми, както се тълкуват във вътрешното право, съответстват на Директива 2003/4, разглеждана предвид Орхуската конвенция.
25 При това положение High Court (Висш съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Означава ли терминът „искане“ в член 6, параграф 1 от Директива [2003/4], разглеждан в светлината на член 4, параграф 1 от [Орхуската конвенция], само искане, което е валидно съгласно [тази] директива и съгласно транспониращата национална правна уредба, приета от съответната държава членка?
2) Означава ли терминът „заявител“ в член 2, точка 5 от Директива [2003/4], разглеждан в светлината по-специално на член 4, параграф 1, буква b) и/или член 6, параграф 1 и/или параграф 2 и/или член 2, точка 5, член 4, параграф 1 и член 4, параграф 3, буква b) от [Орхуската конвенция], физическо или юридическо лице, идентифицирано с истинското си име/наименование и/или настоящ физически адрес, а не анонимно или представящо се с псевдоним лице и/или заявител, чиито данни за контакт са сведени до електронна поща?
3) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, забранява ли член 3, параграф 1 и/или член 3, параграф 5, буква в) от Директива 2003/4, разглеждан в светлината на член 4, параграф 1 от [Орхуската конвенция], национална правна уредба, която изисква от заявителя да посочи истинското си име/наименование и/или своя настоящ физически адрес, за да подаде искане?
4) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, а отговорът на третия въпрос като цяло е утвърдителен, следва ли от Директива [2003/4], разглеждана в светлината на член 4 от Орхуската конвенция, че когато публична власт формира обосновано становище за наличие prima facie на съмнение в истинността на предоставената от заявителя информация за неговото идентифициране, публичната власт не е оправомощена да поиска потвърждение на истинското име/наименование и/или на настоящия физически адрес на заявителя с цел да провери идентифицирането му, а не с цел да определи интереса на заявителя, дори ако предоставянето на истинското име/наименование и/или на настоящия физически адрес на заявителя може косвено да доведе до извод или предположение от страна на публичната власт или друг субект за някакъв интерес, какъвто се има предвид в член 3, параграф 1 от [тази] директива, на заявителя?
5) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен, а отговорът на третия въпрос като цяло е утвърдителен, следва ли от член 4, параграф 1, буква б) от Директива [2003/4], разглеждан в светлината на член 4, параграф 3, буква b) от [Орхуската конвенция], че публичната власт не е оправомощена да поиска потвърждение на истинското име/наименование и/или настоящия физически адрес на заявителя, за да определи дали дадено искане е явно неоснователно предвид обема, естеството и честотата на подавани от същия заявител други искания, а не за да определи интереса на заявителя, дори ако предоставянето на истинското име/наименование и/или на настоящия физически адрес на заявителя може косвено да доведе до извод или предположение от страна на публичната власт или друг субект за някакъв интерес, какъвто се има предвид в член 3, параграф 1 от [тази] директива, на заявителя?“.
По преюдициалните въпроси
26 Със своите въпроси, които трябва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието „заявител“ по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2003/4, разглеждан предвид Орхуската конвенция, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква съответното физическо или юридическо лице да се идентифицира със своето истинско име/наименование и/или настоящ физически адрес, а ако това не е така дали национална правна уредба, изискваща такова идентифициране на заявителя, противоречи на посоченото понятие.
27 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика както от изискванията за еднакво прилагане на правото на Съюза, така и от принципа на равенство следва, че текстът на разпоредба от правото на Съюза, която не съдържа никаква изрична препратка към правото на държавите членки с цел да се определят нейните смисъл и обхват, по принцип трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Европейския съюз, което трябва да се даде, като се имат предвид не само текстът на тази разпоредба, но и нейният контекст и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част (вж. решения от 18 януари 1984 г., Ekro, 327/82, EU:C:1984:11, т 11, и от 8 април 2025 г., Европейска прокуратура (Съдебен контрол върху процесуалните актове), C-292/23, EU:C:2025:255, т. 51).
28 Що се отнася до текста на член 2, точка 5 от Директива 2003/4, в тази разпоредба понятието „заявител“ се определя като „всяко физическо или юридическо лице, искащо информация за околната среда“.
29 Тази разпоредба обаче не поставя качеството „заявител“ в зависимост от идентифицирането на физическото или юридическото лице, искащо информация за околната среда, с посочване на неговото истинско име/наименование и/или на неговия настоящ физически адрес.
30 Такова изискване не произтича и от контекста, в който се вписва член 2, точка 5 от Директива 2003/4.
31 В член 3, параграф 1 от тази директива се предвижда, че държавите членки задължават публичните власти да предоставят информацията за околната среда, съхранявана от или за тях, на разположение на „всеки заявител […] и без той да трябва да декларира интерес“.
32 От тази разпоредба действително следва, че валидността на „искане“ за достъп до информацията за околната среда, отправено до публична власт, която я съхранява или за която тя се съхранява, зависи от изпълнението на изискването това искане да е направено от „заявител“, като с последното понятие, както бе припомнено в точка 28 от настоящото решение, се има предвид „всяко физическо или юридическо лице, искащо информация за околната среда“. В посочената разпоредба обаче не е предвидено задължение за съответния заявител да предостави своето истинско име/наименование и/или своя настоящ физически адрес при подаването на такова искане, нито съответно задължение за държавите членки да изискат такава информация.
33 Тази липса на задължение за държавите членки да изискват въз основа на Директива 2003/4 истинското име/наименование и/или настоящия физически адрес на съответния заявител не се поставя под въпрос от преследваните с посочената директива цели, заявени в член 1 от нея, а именно, от една страна, да се гарантира правото на достъп до информация за околната среда, съхранявана от или за публичните власти, и да се определят основните условия и практическите правила за неговото упражняване, както и, от друга страна, да се осигури обичайността на все по-голямото предоставяне на разположение и разпространяване сред обществеността на информация за околната среда с цел постигане на възможно най-широка систематична достъпност и разпространение на информацията за околната среда сред обществеността.
34 Липсата на задължение за държавите членки да изискват истинското име/наименование и/или настоящия физически адрес на съответния заявител също не поставя под въпрос целта на посочената директива за привеждане в действие на Орхуската конвенция в правото на Съюза, предвиждайки общ режим, стремящ се да гарантира, че всеки заявител ще има право на достъп до информацията за околната среда, съхранявана от или за публичните власти, без да е длъжен да декларира интерес (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2013 г., Fish Legal и Shirley, C-279/12, EU:C:2013:853, т. 37, и от 23 ноември 2023 г., Right to Know, C-84/22, EU:C:2023:910, т. 33 и цитираната съдебна практика).
35 Постигането на тези цели всъщност изобщо не налага качеството „заявител“ по смисъла на същата директива да зависи от идентифицирането на физическото или юридическото лице, искащо информация за околната среда.
36 Що се отнася по-специално до Орхуската конвенция, трябва да се отбележи, че макар член 4 от нея, който по същество се възпроизвежда в член 3 от Директива 2003/4, да задължава публичните власти да предоставят такава информация на разположение на „обществеността“ — дефинирана в член 2, точка 4 от посочената конвенция като „едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи“ — от същия член 4 при това не следва, че физическите или юридическите лица трябва да се идентифицират, когато подават искане за достъп до информация за околната среда.
37 Директива 2003/4 обаче не задължава публичните власти да предоставят на разположение на субект, различен от физическо или юридическо лице, информацията за околната среда, съхранявана от или за тях. Тази директива също така не задължава посочените власти, след като са дали достъп до тази информация на физическо или юридическо лице, отново да дадат достъп до посочената информация в много кратък период от време след като същото физическо или юридическо лице направи голям брой еднакви искания. Такива искания всъщност могат да засегнат ефективността на достъпа на други физически или юридически лица до информация за околната среда, като се има предвид, че публичните власти нямат неограничени ресурси.
38 Поради това, при липса на разпоредба от правото на Съюза, определяща по-прецизно практическите правила за достъп до информацията за околната среда, държавите членки трябва да определят в съответните си правни системи правила, позволяващи да се гарантира, че исканията за достъп до информацията за околната среда действително се правят от физически и юридически лица и не са искания като посочените в точка 37 от настоящото решение. Тези правила обаче не трябва да са по-неблагоприятни от правилата, уреждащи сходни положения, за които се прилага вътрешното право (принцип на равностойност), нито пък да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (вж. в този смисъл решение от 6 октомври 2015 г., East Sussex County Council, C-71/14, EU:C:2015:656, т. 52 и цитираната съдебна практика).
39 В разглеждания случай ирландските национални норми изискват във всяко искане за достъп до информация за околната среда да се посочи истинското име/наименование и/или настоящият физически адрес на заявителя. От акта за преюдициално запитване следва, че целта на това изискване е именно националните публичните власти да могат да се уверят, че такова искане действително се прави от физическо или юридическо лице, и да съобщят на последното както решението, което ще бъде взето в отговор на това искане, така евентуално и исканата информация.
40 Що се отнася до принципа на равностойност, трябва да се отбележи, че Съдът не разполага с нищо, което може да породи съмнение в съответствието на тези норми с посочения принцип.
41 По отношение на принципа на ефективност трябва да се отбележи, че съобщаването на истинското име/наименование и/или на настоящия физически адрес на съответния заявител не може да направи практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правото на достъп до информацията за околната среда, предоставено в правния ред на Съюза.
42 При това положение е възможно правна уредба като разглежданата в главното производство да изисква всеки „заявител“ по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2003/4 да може да бъде идентифициран от публичната власт, до която е отправено искане за достъп до информация за околната среда, чрез неговото име/наименование, неговия адрес и всякакви други релевантни данни за контакт.
43 Този извод не може да се постави под въпрос с твърденията на някои страни, че такова идентифициране може да доведе до предположения от страна на съответните публични власти или трети лица, изхождайки евентуално от това кои са съответните заявители или пък от техния физически адрес, какъв е интересът на последните от получаване на достъп до информация за околната среда. Всъщност, дори да се допусне, че такива данни косвено могат да накарат такива власти или трети лица да направят изводи за някакъв интерес на посочените заявители, съгласно точка 31 от настоящото решение такъв извод не би имал отражение върху резултата от техните искания.
44 С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че понятието „заявител“ по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2003/4, разглеждан предвид Орхуската конвенция, трябва да се тълкуват в смисъл, че не изисква съответното физическо или юридическо лице да се идентифицира със своето истинско име/наименование и/или настоящ физически адрес, но не възпрепятства национална правна уредба, изискваща такова идентифициране на заявителя, при спазване на принципите на равностойност и на ефективност.
По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:
Понятието „заявител“ по смисъла на член 2, точка 5 от Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета, разглеждан предвид Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, подписана в Орхус на 25 юни 1998 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2005/370/ЕО на Съвета от 17 февруари 2005 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
не изисква съответното физическо или юридическо лице да се идентифицира със своето истинско име/наименование и/или настоящ физически адрес, но не възпрепятства национална правна уредба, изискваща такова идентифициране на заявителя, при спазване на принципите на равностойност и на ефективност.