27 януари 2026 г.
Екранна снимка: уебсайт на Съда на Европейския съюз.
С Решението си по дело C-271/23 Съдът на ЕС установи нарушение на правото на ЕС от Унгария при гласуването ѝ против общата позиция на Съвета относно прекласифицирането на канабиса. Според съда Унгария е нарушила изключителната външна компетентност на Европейския съюз в тази област и е действала в нарушение на принципа на лоялно сътрудничество.
Конвенциите за упойващите и психотропните вещества са приети в рамките на ООН и имат за цел съответно да се борят със злоупотребата с упойващи вещества чрез координирани международни действия и в отговор на диверсификацията и разширяването на асортимента от упойващи вещества да създадат международна система за контрол по отношение на редица синтетични упойващи вещества в зависимост от техния потенциал за злоупотреба и терапевтичната им стойност. Във всяка от тези конвенции има четири списъка, номерирани от I до IV, в които са изброени упойващи вещества или препарати, съдържащи упойващи вещества, и психотропни вещества. В продължение на много години канабисът и канабис-смолата са включени в списъци I и IV на Конвенцията по упойващите вещества, а екстрактите и тинктурите от канабис — в списък I към нея. Включването в конкретен списък определя мерките за контрол, които държавите — страни по тези конвенции, са длъжни да прилагат за съответните вещества
На 24 януари 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) представя шест препоръки за изменение на класификацията на канабиса и свързаните с него вещества в съответствие с Конвенциите за упойващите и психотропните вещества. Целта на тези препоръки е, първо, да се гарантира, че въпросните вещества са обект на най-подходящия международен контрол, и второ, да се осигурят наличието, изследването и разработването на препарати, съдържащи свързани с канабиса вещества, за медицински цели.
През ноември 2020 г. Съветът на Европейския съюз гласува решение относно общата позиция, която държавите членки трябва да заемат от името на Европейския съюз на следващата сесия на Комисията на Организацията на обединените нации по наркотичните средства. Целта на тази обща позиция е, наред с другото, да се измени класификацията на канабиса и свързаните с него вещества в двете конвенции в съответствие с препоръкитена СЗО. По-конкретно, съгласно Решение 2021/3 държавите членки гласуват за заличаването на канабиса и канабис-смолата от списък IV на Конвенцията по упойващите вещества, като същевременно подкрепят позицията, че тези вещества следва да продължат да бъдат включени в списък I към нея. По същество се счита, че веществата в списък IV към тази конвенция представляват толкова висок риск за общественото здраве, че употребата им следва да бъде забранена, освен за изключително ограничени медицински или научни цели, докато в списък I са включени упойващи вещества със значителен потенциал за злоупотреба и риск от увреждане.
На 2 декември 2020 г. в Комисията на ООН за упойващите вещества се провежда гласуване на препоръките на СЗО. Част от препоръките на СЗО са отхвърлени. Унгария гласува против две от тях. Представителят на Унгария също така прави изявление в рамките на комисията, в което твърди, че приемането на препоръките на СЗО ще увеличи употребата на канабис и ще доведе до намеса в националните политики. Унгария не е предупредила Европейския съюз, преди да направи това изявление. Следователно, при гласуването представителят на Унгария не само гласува в нарушение на общата позиция, приета от Съвета, но дори прави изявление, противоречащо на тази обща позиция.
Предвид тази ситуация Европейската комисия завежда иск за неизпълнение на задължения срещу Унгария. Според Комисията Унгария е нарушила изключителната външна компетентност на Европейския съюз и решението на Съвета относно общата позиция и е действала в нарушение на принципа на лоялно сътрудничество. В защита на своята позиция Унгария изтъква, по същество, че решението на Съвета е незаконосъобразно.
СЕС обаче се произнася в полза на Комисията и констатира, че Унгария не е изпълнила задълженията си по правото на ЕС. Съдът отбелязва, че Рамковото решение № 3 на Съвета относно трафика на наркотици определя понятието „наркотик“, като се позовава на двете горепосочени конвенции на Организацията на обединените нации. Решенията за изменение на класификацията на веществата в тези конвенции могат да засегнат прилагането на наказанията, предвидени в това рамково решение, и следователно могат да засегнат и променят пряко правото на ЕС. Приемането на позиция, която държавите членки трябва да заемат от името на Европейския съюз по отношение на такива решения, попада в изключителната компетентност на Европейския съюз. Като е действала по този начин, Унгария е пренебрегнала тази компетентност. По този начин тази държава членка е нарушила и решението на Съвета относно общата позиция, което е било прието в упражняване на тази изключителна компетентност. Съгласно принципа на лоялното сътрудничество държавите членки са длъжни да улесняват изпълнението на задачите на Европейския съюз и да се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на общите цели. В настоящия случай, като е гласувала в международен орган против обща позиция на Съвета, Унгария е нарушила този принцип, както и принципа на единство в международното представителство на Европейския съюз и неговите държави членки. Като се е дистанцирала от общата стратегия, установена в Съвета, тя отслабва преговорната сила на Европейския съюз по отношение на другите страни по конвенцията. Накрая, Съдът постановява, че в рамките на иск за неизпълнение на задължения държава членка не може да се позовава на незаконосъобразността на акт, какъвто и да е той, на институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз. Това би означавало да се позволи на държава членка да „вземе правосъдието в свои ръце“, като първо наруши правото на ЕС.
Дело за неизпълнение на задълженията, насочено срещу държава членка, която не е изпълнила задълженията си по правото на ЕС, може да бъде заведено от Комисията или от друга държава. Ако Съдът на Европейския съюз установи, че е налице неизпълнение на задълженията, засегнатата държава членка трябва да се съобрази незабавно с решението на Съда. Когато Комисията счете, че държавата членка не се е съобразила с решението, тя може да заведе ново дело с искане за налагане на финансови санкции. Ако обаче мерките за транспониране на директива не са били нотифицирани на Комисията, Съдът може, по предложение на Комисията, да наложи санкции на етапа на първоначалното решение.