28 ноември 2025 г.
Относно прогнозата за 2026 г. Фискалният съвет е разработил три варианта – реалистичен, песимистичен и оптимистичен. Базов е реалистичният сценарий с вероятност 60%, а оптимистичният и песимистичният са оценени с по 20% вероятност. Основният сценарий за развитието на икономиката през 2026 г. е изключително близък с този на МФ, както в номинален, така и в структурен аспект. За 2026 г. прогнозата е за БВП с номинален растеж от 6,5%. Фискалният съвет счита, че е необходимо създаването на по-високи циклични буфери (над регулативния 1.5% от БВП). Счита също, че е необходим и структурен буфер, който да осигури средства за належащи структурни реформи. Правилото за размер на публичния сектор до 40% от БВП, нетно от разходите за еврофондове, е нарушено през 2026 г. и остава такова през следващите години. Фискалният съвет счита, че проекциите за приходите в проектобюджета са надценени и показва риск от неизпълнение на данъчните приходи.
Експанзията на държавните разходи през 2026 г. в размер на около 5% от БВП води до промяна в съотношението публичен/частен сектор и продължение на увеличение на дела му, въпреки много доброто развитие на икономиката. Публичният сектор достига 45.8% от БВП, което е над предвиденото ограничение в Закона за публичните финанси от 40%.
Разходите за персонал се увеличават със значителни темпове през 2024, 2025 и 2026 г. В Бюджет 2026 те нарастват с 49% спрямо тези в Бюджет 2023. Предвидената сума за 2026 г. възлиза на 13,1 млрд. евро и скоро ще достигне сумата на разходите за пенсии. Като дял от БВП вече е 10,9%.
Дори с отчитане на средствата от ПВУ, и това, че проектите трябва да бъдат завършени до трето тримесечие на годината, тази експанзия на публичния сектор е нерационална. Големият публичен сектор ще ограничи и икономическия растеж, и възможностите за възстановяване след кризи.
С притеснителни темпове нараства размера на консолидирания държавен дълг – увеличава се до 29% от БВП за тази година и достига до 37% от БВП в края на следващата. Разходите за лихви също растат – от 0,5 млрд. евро. за 2024 г. и до 1,7 млрд. евро. през 2028 г. Рязкото нарастване на дълговото бреме ще доведе до увеличаване на цената на финансиране на дълга на международните пазари. С това темпо България е на път да загуби имиджа на страна с нисък фискален риск по отношение на своята задлъжнялост. Фискалният съвет би преповторил препоръката от проектобюджета за 2025 г. относно предложените политики и мерки, а именно, че: 1) Приходите в бюджета са надценени. 2) В разходната част следва да се премахнат автоматичните индексирания за възнагражденията в някои сектори, които водят до бюджетен дисбаланс. 3) Да се промени подхода на изготвяне на бюджета като се наблегне на ефективността и качеството на публичните финанси.
Пълният текст на становището е достъпен ТУК.