12 януари 2026 г.
С Решение на Съда по дело C-77/24 Съдът на ЕС се произнесе, че според тълкуването на член 1, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения, иск за деликтна отговорност, предявен срещу управителите на дружество за нарушение на наложена от национално законодателство забрана да се предлагат на обществеността хазартни игри, без притежаването на лиценз за това, не попада в категорията на извъндоговорните задължения, произтичащи от правото, приложимо към дружества по смисъла на тази разпоредба. Същевременно член 4, параграф 1 от Регламент № 864/2007 следва да се тълкува в смисъл, че в рамките на иск за обезщетение за загуби, претърпени при участието в онлайн хазартни игри, предлагани от дружество в държава членка, в която то не е притежавало изисквания лиценз, претърпяната от играч вреда се счита за настъпила в държавата членка по обичайното местопребиваване на последния.
Като общо правило, участникът в онлайн игри може да се позове на законодателството на страната, в която пребивава, когато предявява иск за установяване на гражданска отговорност на директорите на чуждестранен доставчик, който не притежава необходимия лиценз. Понесените от играча вреди се считат за настъпили в страната, в която пребивава този играч. Клиент, пребиваващ в Австрия, на малтийския доставчик на хазартни игри Titanium Brace Marketing, който в момента е в ликвидация, завежда дело срещу двамата директори на този доставчик пред австрийските съдилища, за да възстанови загубите, които е претърпял, когато е участвал в онлайн хазарт. Titanium е притежавал лиценз за хазарт в Малта, но не и лиценз в Австрия. Клиентът следователно твърди, че договорът за хазарт е нищожен. Според него двамата директори са лично, както и солидарно отговорни съгласно австрийското право за факта, че Titanium е предлагал незаконни хазартни игри в Австрия. Двамата директори оспорват международната компетентност на австрийските съдилища. Според тях както мястото, където е настъпило събитието, довело до вредата, така и мястото, където е настъпила вредата, са в Малта. Те твърдят освен това, че приложимото материално право не е австрийското право, а малтийското право, което не предвижда отговорност на длъжностните лица на дружеството по отношение на кредиторите на дружеството. Австрийският върховен съд е отнесъл въпросите до Съда до СЕС. Последният отбелязва, че съгласно Регламента Рим II 1приложимото право към извъндоговорно задължение, произтичащо от деликт или правонарушение, е по правило правото на държавата, в която е настъпила вредата. Този регламент се прилага за иск за установяване на деликтна отговорност, какъвто е настоящият, насочен срещу директорите на дружество за нарушение на забрана, наложена от националното законодателство, за предлагане на хазартни игри на обществеността без лиценз за тази цел. Такъв иск не попада в обхвата на изключението, предвидено по отношение на извъндоговорните задължения, произтичащи от правото на дружествата. Според Съда, в контекста на иск за обезщетение за вреди, претърпени при участие в онлайн хазартни игри, предлагани от дружество в държава членка, в която това дружество не притежава изисквания от закона лиценз, вредата, претърпяна от играч, трябва да се счита за настъпила в държавата членка, в която този играч има обичайно местоживеене (в настоящия случай Австрия, в резултат на което, съгласно общото правило, би се прилагало австрийското право). Въпреки това, когато от всички обстоятелства по делото е ясно, че деликтът или престъплението са очевидно по-тясно свързани с друга държава, Регламентът „Рим II“ позволява на сезирания съд да се отклони от общото правило и да приложи правото на тази друга държава. Игрите, предлагани от Titanium, бяха достъпни на целия европейски пазар. За да може да играе на уебсайта на Titanium, клиентът е открил „игрален акаунт“. За да захрани този игрален акаунт, той е направил превод от австрийската си банкова сметка към банкова сметка, открита в малтийска банка. Тази банкова сметка е била реална сметка, принадлежаща на Titanium, открита за клиента и отделена от активите на Titanium. Когато играчът е участвал в хазартна игра, заложената сума се е дебитирала от сметката на играча, а в случай на печалба се кредитирала на тази сметка.
Мястото, където е настъпила вредата, е мястото, където твърдяната вреда действително се проявява. В настоящия случай, първо, твърдяното правонарушение се състои в намеса в интересите на клиента, които са защитени от закона чрез забраната, приложима в държавата членка, в която той има обичайно местоживеене, да се предлага на обществеността, без да се притежава лиценз за тази цел, възможност за участие в онлайн хазартни игри. Второ, твърдяната от клиента вреда действително се е проявила, когато той е участвал от Австрия в онлайн хазартни игри, предлагани в нарушение на забрана, приложима в тази държава членка. При тези обстоятелства вредата трябва да се счита за настъпила в Австрия. Освен това, предвид самата същност на онлайн хазартните игри, която не позволява лесно да се определи конкретното им физическо местоположение, трябва да се посочи, че тези игри са се провеждали в мястото на обичайно пребиваване на играча.