2 декември 2025 г.
Представящият се за главен прокурор Борислав Сарафов оттегли жалбата си срещу решението на Пленума на Висшия съдебен съвет по т. 1 от протокол № 2 от заседанието, проведено на 23.01.2025 г., с което процедурата по избор на главен прокурор с единствен кандидат Борислав Сарафов, беше прекратена.
В резултат на оттеглянето Върховният административен съд (ВАС) прекрати производството по делото, като остави жалбата без разглеждане.
Електронен съдник припомня, че през април ВАС спря производството, тъй като изпрати запитване до Конституционния съд относно съответствието с Конституцията на разпоредбите на § 16 от ПЗРЗСВ и чл. 33, ал.4 от ЗСВ. Според текста на § 16 „започналите процедури по чл. 173, ал. 1, които не са приключили с указ на президента за назначаване към датата на обнародване на този закон, се прекратяват“. А според новата ал. 4 на чл. 33 „Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор, както и да приема решения по ал. 3, като в гласуването могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението“.
По искането е образувано конституционно дело № 5/2025 г. на Конституционния съд, докладчик Орлин Колев. Искането е допуснато за разглеждане с определение на 10 юни 2025 г., подписано с особено мнение от съдиите Янаки Стоилов, Соня Янкулова и Атанас Семов. Според тях прекратяването на откритата с решение на пленума на Висшия съдебен съвет, отразено в Протокол №19 от 22.06.2023 г., процедура за избор на главен прокурор е настъпило ex lege – по силата на §16 ПЗР на ЗИДЗСВ, обнародван и влязъл в сила на 21.01.2025 г. Прекратяването е резултат на обективираната в правна разпоредба воля на Народното събрание за прекратяване на започналите процедури по чл. 173, ал. 1 ЗСВ, които към датата на обнародване на закона не са приключили с указ на президента за назначаване, каквато безспорно е процесната процедура. Поради това въпросът за конституционосъобразността на §16 ПЗР на ЗИДЗСВ не е преюдициален за производството пред сезиращия съд – отговорът на поставения от него въпрос не служи за решаване на поставения пред него правен спор, а решава самия спор, без да остави каквато и да е възможност за преценка от сезиращия съд на основателността на претенцията на жалбоподателя след произнасянето на Конституционния съд. По този начин образуваното пред сезиращия съд съдебно производство по своята същност се явява fictio litis (фиктивен спор) – образувано без действителен правен спор с единствената цел да бъде сезиран Конституционният съд и така да бъде оспорен настъпилият по силата на самия закон правен ефект (прекратяване на процедурата за избор на главен прокурор).
До момента няма произнасяне по същество по искането за обявяване на противоконституционност на текстовете.