20 януари 2026 г.
Речта на министър-председателя на Канада Марк Карни (пълен текст)
Удоволствие е – и дълг – да бъда с вас тази вечер в този ключов момент, през който преминават Канада и светът. Тази вечер ще говоря за разрив в световния ред, края на една приятна измислица и началото на една сурова реалност, в която геополитиката – голямата и основна сила – не е подчинена на никакви граници и ограничения. От друга страна, бих искал да ви кажа, че другите страни, особено средните страни, като Канада, не са безсилни. Те имат капацитета да изградят нов ред, който обхваща нашите ценности, като зачитане на правата на човека, устойчиво развитие, солидарност, суверенитет и териториална цялост на различните държави. Силата на по-малко силния започва с честността. Изглежда, че всеки ден ни се напомня, че живеем в епоха на съперничество между велики сили. Че редът, основан на правила, избледнява. Че силните правят каквото могат, а слабите трябва да страдат от това, което трябва. Този афоризъм на Тукидид е представен като неизбежен – естествената логика на международните отношения се утвърждава отново. И изправени пред тази логика, има силна тенденция държавите да се разбират, за да се разбират. Да се приспособяват. За да избегнат проблеми. Да се надяват, че спазването на правилата ще им осигури безопасност.
Ами, няма да стане.
И така, какви са нашите възможности?
През 1978 г. чешкият дисидент Вацлав Хавел, по-късно президент, написа есе, наречено „ Силата на безсилните “. В него той зададе един прост въпрос: как се е поддържала комунистическата система? Отговорът му започна с един зарзаватчия. Всяка сутрин този собственик поставя табела на витрината си: „Работници от целия свят, обединявайте се!“ Той не вярва. Никой не вярва. Но въпреки това поставя табелата – за да избегне проблеми, да сигнализира за спазване на правилата, да се разбира. И тъй като всеки собственик на магазин на всяка улица прави същото, системата продължава да съществува. Не само чрез насилие, но и чрез участието на обикновени хора в ритуали, за които те тайно знаят, че са фалшиви. Хавел нарече това „живот в лъжа“. Силата на системата идва не от нейната истина, а от готовността на всеки да се държи така, сякаш е истина. И нейната крехкост идва от същия източник: когато дори един човек спре да се държи – когато зарзаватчия махне табелата си – илюзията започва да се пропуква.
Приятели, време е компаниите и държавите да свалят своите табели. В продължение на десетилетия страни като Канада просперираха в рамките на това, което наричахме международен ред, основан на правила. Присъединихме се към неговите институции, възхвалявахме неговите принципи, възползвахме се от неговата предвидимост. И благодарение на това можехме да провеждаме външна политика, основана на ценности, под негова закрила. Знаехме, че историята за международния ред, основан на правила, е частично невярна. Че най-силните биха се освободили от отговорност, когато им е удобно. Че търговските правила се прилагат асиметрично. И знаехме, че международното право се прилага с различна строгост в зависимост от самоличността на обвиняемия или жертвата. Тази фикция беше полезна и американската хегемония, по-специално, помогна за осигуряването на обществени блага: открити морски пътища, стабилна финансова система, колективна сигурност и подкрепа за рамки за разрешаване на спорове. И така, поставихме табелата на прозореца. Участвахме в ритуалите и до голяма степен избягвахме да изтъкваме пропуските между реториката и реалността.
Тази сделка вече не работи.
Нека бъда директен. Намираме се в разрив, а не в преход.
През последните две десетилетия поредица от кризи във финансите, здравеопазването, енергетиката и геополитиката разкриха рисковете от крайната глобална интеграция. Съвсем наскоро великите сили започнаха да използват икономическата интеграция като оръжие, тарифите като лост, финансовата инфраструктура като принуда, а веригите за доставки като уязвимости, които могат да бъдат експлоатирани. Не можеш да „живееш в лъжата“ за взаимна полза чрез интеграция, когато интеграцията се превърне в източник на твоето подчинение.
Многостранните институции, на които средните държави са разчитали – Световната търговска организация, Организацията на обединените нации, Конференцията на страните – архитектурата, самата архитектура на колективното решаване на проблеми – са застрашени. В резултат на това много страни стигат до едни и същи заключения. Те трябва да развият по-голяма стратегическа автономност: в енергетиката, храните, критичните минерали, финансите и веригите за доставки. Този импулс е разбираем. Държава, която не може да се изхранва, да се снабдява с гориво или да се защитава, има малко възможности. Когато правилата вече не те защитават, трябва да се защитиш сам. Но нека имаме ясна представа за това докъде води това. Светът на крепостите ще бъде по-беден, по-крехък и по-малко устойчив.
И има още една истина. Ако великите сили се откажат дори от преструвката за правила и ценности в полза на безпрепятственото преследване на своята власт и интереси, ползите от транзакционизма ще станат по-трудни за възпроизвеждане. Хегемоните не могат непрекъснато да монетизират взаимоотношенията си. Съюзниците ще диверсифицират дейността си, за да се предпазят от несигурност. Те ще купуват застраховки, ще увеличават опциите, за да възстановят суверенитета си – суверенитет, който някога се основаваше на правила, но все повече ще се основава на способността за издържане на натиск. Тази зала знае, че това е класическо управление на риска. Управлението на риска си има цена, но тази цена на стратегическата автономност, на суверенитета, може да бъде споделена. Колективните инвестиции в устойчивост са по-евтини от това всеки да гради собствени крепости. Споделените стандарти намаляват фрагментацията. Доброто сътрудничество е от полза за всички.
Въпросът за средните сили, като Канада, не е дали да се адаптират към тази нова реалност. Трябва. Въпросът е дали ще се адаптираме просто като изградим по-високи стени – или можем да направим нещо по-амбициозно. Сега Канада беше сред първите, които чуха предупредителния сигнал, което ни накара да променим фундаментално стратегическата си позиция. Канадците знаят, че старите ни, удобни предположения, че географското ни положение и членството ни в алианси автоматично ни осигуряват просперитет и сигурност, вече не са валидни. Нашият нов подход се основава на това, което Александър Стуб, президентът на Финландия, нарича „реализъм, основан на ценности“ – или, с други думи, ние се стремим да бъдем както принципни, така и прагматични. Принципни в нашата ангажираност към фундаменталните ценности: суверенитет и териториална цялост, забрана на употребата на сила, освен когато това е в съответствие с Хартата на ООН, и зачитане на правата на човека. Прагматични в признаването, че напредъкът често е постепенен, че интересите се разминават, че не всеки партньор споделя всички нашите ценности. Ангажираме се широко, стратегически, с отворени очи. Активно приемаме света такъв, какъвто е, а не чакаме света, който бихме искали да бъде. Ние регулираме нашите отношения, така че тяхната дълбочина да отразява нашите ценности. Ние даваме приоритет на широкото ангажиране, за да максимизираме влиянието си, като се има предвид променливостта на световния ред, рисковете, които това представлява, и залозите за това, което предстои. Вече не разчитаме само на силата на нашите ценности, но и на ценността на нашата сила. Ние изграждаме тази сила у дома.
Откакто моето правителство встъпи в длъжност, намалихме данъците върху доходите, капиталовите печалби и бизнес инвестициите, премахнахме всички федерални бариери пред междупровинциалната търговия и ускоряваме инвестиции в размер на трилион долара в енергетика, изкуствен интелект, критично важни минерали, нови търговски коридори и др.
Удвояваме разходите си за отбрана до края на това десетилетие и го правим по начин, който развива нашите местни индустрии. Бързо се диверсифицираме в чужбина. Ние се споразумяхме за всеобхватно стратегическо партньорство с Европейския съюз, включително присъединяване към SAFE, европейските споразумения за отбранителни доставки. През последните шест месеца подписахме дванадесет други търговски споразумения и споразумения за сигурност на четири континента. През последните няколко дни сключихме нови стратегически партньорства с Китай и Катар. Водим преговори за споразумения за свободна търговия с Индия, ASEAN, Тайланд, Филипините и Меркосур. Ние правим и нещо друго. За да помогнем за решаването на глобалните проблеми, ние преследваме променлива геометрия. С други думи, различни коалиции за различни въпроси, основани на общи ценности и интереси.
Така че по отношение на Украйна ние сме основен член на Коалицията на желаещите1 и един от най-големите донори на глава от населението за нейната отбрана и сигурност.
По отношение на суверенитета над Арктика ние твърдо подкрепяме Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното уникално право да определят бъдещето на Гренландия. Нашата ангажираност към член 5 от НАТО е непоколебима.
Работим с нашите съюзници от НАТО (включително Северните балтийски) за по-нататъшно укрепване на северния и западния фланг на алианса, включително чрез безпрецедентни инвестиции на Канада в радари с далечен обхват, подводници, самолети и войски на сушата и на леда. Канада категорично се противопоставя на митата върху Гренландия и призовава за целенасочени преговори за постигане на нашите общи цели за сигурност и просперитет в Арктика.
По отношение на многостранната търговия, ние подкрепяме усилията за изграждане на мост между Транстихоокеанското партньорство и Европейския съюз, което би създало нов търговски блок от 1,5 милиарда души.
По отношение на критичните минерали, ние създаваме клубове на купувачите, базирани в Г-7, за да може светът да се диверсифицира и да се откъсне от концентрираното предлагане.
По отношение на изкуствения интелект, ние си сътрудничим с демокрации, които споделят нашите възгледи, за да гарантираме, че в крайна сметка няма да бъдем принудени да избираме между хегемони и хипермащабни компании.
Това не е наивен мултилатерализъм. Нито се разчита на техните институции. Това е изграждане на коалиции, които работят по конкретни въпроси, с партньори, които споделят достатъчно общи позиции, за да действат заедно. В някои случаи това ще бъде по-голямата част от нациите.
И това създава гъста мрежа от връзки в областта на търговията, инвестициите и културата, на която можем да разчитаме за бъдещи предизвикателства и възможности.
Средните сили трябва да действат заедно, защото ако не сте на масата, сте в менюто.
Но бих казал също, че големите сили могат да си позволят да действат самостоятелно. Те имат пазарния размер, военния капацитет и влиянието, за да диктуват условията. Средните сили не разполагат с това. Но когато преговаряме само на двустранно ниво с хегемон, преговаряме от позиция на слабост. Приемаме това, което ни се предлага. Конкурираме се помежду си, за да бъдем най-отстъпчиви.
Това не е суверенитет. Това е упражняване на суверенитет, докато се приема подчинение.
В свят на съперничество между великите сили, страните между тях имат избор: да се състезават помежду си за благосклонност или да се обединят, за да създадат трети път с влияние.
Не трябва да позволяваме възходът на твърдата сила да ни заслепи за факта, че силата на легитимността, интегритета и правилата ще остане силна – ако решим да я упражняваме заедно.
Което ме връща към Хавел.
Какво би означавало за средните сили да „живеят истината”?
Първо, това означава да назовем реалността. Да спрем да се позоваваме на „международния ред, основан на правила”, сякаш той все още функционира както се рекламира. Да го наричаме с истинското му име: система на засилваща се конкуренция между великите сили, в която най-мощните преследват интересите си, използвайки икономическата интеграция като средство за принуда.
Това означава да действаме последователно, прилагайки едни и същи стандарти към съюзниците и съперниците. Когато средните сили критикуват икономическото сплашване от една страна, но мълчат, когато то идва от друга, ние запазваме табелата на витрината.
Това означава да изграждаме това, в което твърдим, че вярваме , вместо да чакаме възстановяването на стария ред. Това означава създаване на институции и споразумения, които функционират по описания начин.
И това означава намаляване на лостовете, които позволяват принуда . Изграждането на силна вътрешна икономика винаги трябва да бъде непосредствен приоритет на всяко правителство. Диверсификацията в международен план не е просто икономическа благоразумност; тя е материалната основа за честна външна политика, защото страните печелят правото на принципни позиции, като намаляват уязвимостта си към ответни мерки.
Канада има това, което светът иска. Ние сме енергийна суперсила. Притежаваме огромни запаси от критични минерали. Имаме най-образованото население в света. Нашите пенсионни фондове са сред най-големите и най-сложни инвеститори в света. С други думи, ние имаме капитал, талант и правителство с огромния фискален капацитет да действа решително.
И ние притежаваме ценностите, към които много други се стремят.
Канада е плуралистично общество, което функционира. Нашите обществени пространства са шумни, разнообразни и свободни. Канадците остават ангажирани с устойчивостта.
Ние сме стабилен и надежден партньор – в свят, който е всичко друго, но не и такъв – партньор, който изгражда и цени дългосрочни взаимоотношения. Канада има и нещо друго: осъзнаване на случващото се и решимост да действа съответно. Разбираме, че този разрив изисква повече от адаптация. Той изисква честност за света такъв, какъвто е.
Махаме табелата от прозореца.
Знаем, че старият ред няма да се върне. Не бива да го скърбим. Носталгията не е стратегия.
Но ние вярваме, че от фрактурата можем да изградим нещо по-добро, по-силно и по-справедливо. Това е задачата на средните сили, страните, които имат най-много да загубят от свят на крепости и най-много да спечелят от свят на истинско сътрудничество. Силните имат своята сила. Но и ние имаме нещо – способността да спрем да се преструваме, да назовем реалността, да изградим силата си у дома и да действаме заедно. Това е пътят на Канада. Ние го избираме открито и уверено. И това е път, широко отворен за всяка страна, желаеща да го поеме с нас.
Много ви благодаря.
- Коалицията на желаещите (CoW) е коалиция от 34 държави, включително Украйна, които са се ангажирали да засилят подкрепата си за Украйна срещу руската агресия, като се ангажират да участват в миротворчески сили, разположени на украинска територия, чрез предоставяне на войски или други форми на съдействие. Миротворческите сили се предвижда да бъдат разположени едва след като Украйна и Русия подпишат „всеобхватно споразумение за прекратяване на огъня“ или „мирно споразумение“ за уреждане на продължаващата руско-украинска война. Инициативата, водена от Обединеното кралство и Франция, беше обявена от британския министър-председател Стармър на 2 март 2025 г. след Лондонската среща на върха за Украйна. ↩︎