15 юли 2026 г. (допълнена)
„Три години след позорното тълкувателно решение на ВКС, с което де факто прекратиха възможността за смяна на юридическия пол на транс хората в България и само няколко месеца след спечеленото от нас дело пред Съда на ЕС – Shipova, първите положителни решения са налице“ – това съобщи адв. Деница Любенова в социалните мрежи. Тя разпространи новината за две положителни решения в полза на двама клиенти на ЛГБТИ Действие, с които е допусната юридическа смяна на пола и имената им в съответствие с правото на Европейския съюз и практиката на Съда на Европейския съюз. Според адв. Любенова това е първият пробив след тълкувателното решение на ВКС от 2023 г., което на практика затвори възможността за юридическа смяна на пола. Но въпреки това все още има трансхора в България, които остават незащитени.
Дни по-късно ВКС постанови още три акта: Решение №489/16.07.2026 по дело №914/2024, Решение №50002/21.07.2026 по дело №698/2020 и Определение №3962/20.07.2026 по дело №2824/2023. С двете решения върховните съдии допускат 1) промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане относно пола на лицето; 2) промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане – в единния граждански номер съобразно промяната на пола; 3) промяна на собственото, бащиното и фамилното име. С определението ВКС отказва да допусне до касация оспорено от прокурор решение, с което е допусната юридическа промяна на пола.
Електронен съдник обръща специално внимание на мотивите, с които върховните съдии съобразяват позицията си не с решението на Конституционния съд, а с практиката на Съда на ЕС:
решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в РБ-чл. 633 ГПК. В него се отразява постоянната практика на СЕС по поставените въпроси, несъобразяването с която е нарушение, даващо основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите-членки. Решението на СЕС не само е задължително за всички национални съдилища, но и правото на Европейския съюз, като източник на задължителна съдебна практика, има директен ефект и предимство пред всяка национална правна уредба, която му противоречи – чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 на Конституцията съответствието на законите с правото на Европейския съюз и другите международни договори, по които България е страна може да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е окончателно и задължително за всички. Това действие на решенията на Конституционния съд не е уредено в Конституцията, а в чл. 14, ал. 5 и 6 на Закона за Конституционния съд и търпи изключения, тъй като Конституционният съд може да развива своята практика, а по отношение на правото на Европейския съюз и другите международни договори, които подлежат на автономно тълкуване, предимство пред решенията на Конституционния съд имат решенията на Съда на Европейския съюз, съответно на органа по приложението и тълкуването на международния договор. В този смисъл решение № 16/2.03.2021г. по гр. д. № 1914/2020г. на IV ГО, така и приетото в решението по дело С-43/24 на СЕС, според което правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съд на държава членка да бъде обвързан от тълкуването на национална правна уредба от конституционния съд на тази държава членка, което може да представлява юридическа пречка за вписването на промяна в данните за пола в регистрите за гражданско състояние на посочената държава членка в противоречие с даденото от Съда тълкуване на правото на Съюза.
Предвид всичко изложено и съобразявайки задължителната сила на решението на СЕС, настоящият състав намира, че за Република България, като държава-членка на ЕС, съществува задължение да осигури на всички свои граждани, включително и на транссексуалните лица, упражняване на правото им на свободно движение и пребиваване на територията на държавите- членки на Европейския съюз, което включва и наличие в правния ред на процедура за правно признаване на половата им идентичност, която позволява промяна на данните относно пола, собственото, бащиното и фамилното име и единния граждански номер, в официалните документи.