11 септември 2025 г.
Народното събрание постави пречки пред гражданския контрол над програмите и плановете за качеството на въздуха.
Законопроектът е внесен от Министерски съвет уж като мярка във връзка с откритата наказателна процедура срещу България преди пет години (открита процедура за нарушение № 2020/2106 за неизпълнение на задълженията на България по чл. 23 (1) от Директива 2008/50/ЕО относно качеството н аатмосферния въздух и за по.чист въздух в Европа, самост. и вр. с чл. 4 (3) и чл. 19 (1) от Договора за ЕС и чл. 47 от Хартата на основните права във вр. с чл. 9 (3) от Орхуската конвенция). Според Европейската комисия България не е оисгурила за пряко засегнатите от превишаване пределно допустимите стойности за ФПЧ правото да предявят иск пред българските съдилища. Според мотивите на законопроекта „целта на предложените изменения е да се осигури това право.“
Приетите поправки в закона обаче не позволяват да се обжалва Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух, която се разработва от министъра на околната среда и се приема от правителството. А разрешението да се оспорват в съда общинските програми е направено така, че по-скоро да възпрепятства гражданите – законът не посочва реда на обжалването, нито какви лица могат да подават жалби. Тези недостатъци бяха заложени още в законопроекта и критикувани още през юли при обсъждането му в комисия. Тогава Татяна Султанова-Сивева от Продължаваме промяната предложи „за да се избегне евентуален риск от погрешно тълкуване от съдилищата за конкретния ред, по който ще се оспорват актовете, в случая програмите, внасяме изрично уточнение, макар и за практикуващите да няма съмнение по темата, че обжалването на програмите може да се извършва по реда на оспорване на общи административни актове“. От екологично сдружение „За Земята“ и фондация „Грийнпийс – България“ първи алармираха в становището си по проекта, че той не позволява да се обжалва националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух. При обсъждането Регина Стоилова от „За Земята“ аргументира критиката на сдружението с факта, че Националната програма е регламентирана в Закона за чистотата на атмосферния въздух и няма никаква причина да бъде отделяна от общия режим за обжалване на програми и планове. Тя е въведена в законодателството именно, за да се спазят нормите и да се отговори на изискванията на Европейския съюз за програми по чл. 23. Представители на МОСВ защитиха изключванто на националната програма от съдебен контрол с абсурдните аргументи, че това е „подпомагаща програма, тя не е програма, която има конкретни цели“ (вж. изказването на Иван Ангелов от МОСВ в стенограмата от заседанието на Комисията ).