31 март 2026 г.
Министерството на правосъдието публикува на сайта си два важни законопроекта – на изцяло нов Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ЗПКЛЗПД), както и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Приемането на дватата закона са обусловени от изискванията на Националния план за възстановяване и устойчивост, свързани с борбата с корупцията и гарантиране на ефективността на наказателния процес.
Според мотивите към ЗПКЛЗПД се създаване на нов антикорупционен орган, който да съсредоточи в себе си само онези правомощия, които пряко засягат превенцията и противодействието на корупционните престъпления. Основните направления на работа на новата структура ще бъдат основно четири:
Първото направление е свързано с провеждането на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация за националните антикорупционни политики и мерки, разработване и предлагане на мерки за превенция и противодействие на корупцията и координация на прилагането им.
Второто основно направление на работа на новата структура е разкриването и разследването на престъпленията по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лица, заемащи публични длъжности, изрично посочени в чл. 5, ал. 1 от законопроекта.
Третото основно направление е проверката на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности, чрез извършване на професионален и задълбочен специализиран анализ и съпоставяне на данни от различни независими източници.
Четвъртото основно направление е дейността по установяване на конфликт на интереси от лица, заемащи публични длъжности, чрез проверка на получени сигнали и информация за такъв.
Дейността по разследване е концентрирана върху тези престъпления, които в наказателноправната теория и практика се характеризират като корупционни — длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, включително посредничество към подкуп, търговия с влияние, както и такива, свързани с тях, като изпиране на пари, отделни престъпления против финансовата и данъчната система, документни престъпления. Възприемайки корупцията като явление, неразривно свързано с упражняването на власт, критериите за определянето им като такива престъпления се отнасят до степента на концентрация на държавна власт и разходването на публичен ресурс, т.е. както до качеството на субекта — длъжностно лице, и до користния му мотив за извършването им, така и до обществената сфера, която съответното престъпление засяга — не само дейността на държавния апарат, но и стопанския сектор, финансовата и данъчната система и др. Основни последици на тези престъпления са вредата за обществения интерес и най-вече разрушаването на доверието в държавните институции. Именно поради това се предлага и работата на Комисията да е насочена към определен кръг лица, заемащи изрично посочените в законопроекта публични длъжности. Става дума за категории лица, заемащи длъжности, чиято дейност в най-голяма степен е свързана с критериите степен на концентрация на държавна власт и разходване на публичен ресурс и следва да се основава на принципите на законност, почтеност и професионализъм, тъй като всяко отклонение от тези принципи засяга основите на държавността. За изпълнение на дейностите по разкриване и разследване органите на Комисията следва да разполагат с необходимите оперативно-издирвателни и разследващи правомощия. Първите ще се осъществяват от служителите, натоварени с тази дейност и притежаващи съответния статут, които отговарят на заложените в проекта специфични завишени изисквания. Оперативно-издирвателната дейност ще се извършва, когато за някое от лицата, посочени в чл. 5 от законопроекта, е получена информация за споменатите по-горе корупционни престъпления, по искане на органите на досъдебното производство и на съда или при констатирано несъответствие между декларираното и реално установеното имуществено състояние, дължащо се на извършено престъпление, както и когато в производството по установяване на конфликт на интереси се установят данни за извършено престъпление. Разследването ще се осъществява от служители на Комисията, назначени на длъжност „разследващи инспектори”. Те ще са разследващи органи по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), подобно на разследващите полицаи и разследващите митнически инспектори. Дейността им по разследването на посочените по-горе престъпления, извършени от лицата, заемащи публични длъжности, ще се извършва при условията и по реда на НПК. За осигуряване на тяхната независимост и самостоятелност в законопроекта са установени няколко гаранции. Предвижда се служебните им правоотношения да възникват, съответно да се прекратяват, не от председателя на Комисията, а с решение на Комисията като колективен орган. На разследващите инспектори няма да може да се възлагат други дейности извън дейността по разследване на престъпления. При осъществяване на правомощията си те вземат решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона. Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.Предвижда се на длъжност „разследващи инспектори” да се назначават юристи с най-малко 5 години юридически стаж. Назначаването им, както и това на служителите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, се провежда след конкурс и успешно премината проверка за почтеност, като и двете категории служители следва да отговорят и на определени изисквания за несъвместимост със службата. Дейностите по проверка на декларациите за имущество и интереси и установяване на конфликт на интереси ще се осъществяват от държавни служители със статут по Закона за държавния служител. В проекта са предвидени съответните изменения в Закона за Сметната палата с оглед премиване на антикорупционните функции по превенция на корупцията, проверка на декларациите за имущество и интереси на лица, заемащи публични длъжности и установяване на конфликт на интереси. С цел обезпечаване изпълнението на посочените функции се предлага преминаване на служителите, които ги осъществяват, от Сметната палата в Комисията по противодействие на корупцията без прекратяване на служебните правоотношения. Законопроектът предлага и различен от досега установените начини на формиране на състава на Комисията като колегиален орган. За да се гарантира нейната независимост, се предвижда един от членовете ѝ да се избира от Народното събрание, един да се назначава от президента на републиката, по един да се избира от общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно от общото събрание на съдиите от Върховния административен съд и един да се избира от Висшия адвокатски съвет. Предлага се процедурите по избор, съответно назначаване да се уредят на законово ниво в проекта, изпълнявайки всички изисквания за публичност и прозрачност. Предвижда се Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий. Установяват се публични процедури при избора на членовете с широко участие в процедурата на неправителствени организации, висши училища и научни организации. Подобен публичен механизъм е предвиден и при назначаването на член на Комисията от президента на републиката. Наред с това, мандатът от пет години без възможност за подновяване, както и изчерпателно изброените основания за прекратяване на правомощията на членовете на Комисията без възможност за субективна преценка също са допълнителни гаранции за независимостта на този колегиален орган. Комисията ще се отчита на всеки шест месеца пред Народното събрание, като ежегодно до 31 март ще представя годишен доклад за дейността си през предходната календарна година.
Със законопроекта се предлагат и редица промени в други закони с оглед на създаването на Комисията за противодействие на корупцията. С промените в НПК:
а) се въвежда нова категория разследващи органи, а именно разследващите инспектори към Комисията за противодействие на корупцията. Изрично се определят и видовете престъпления, които те ще разследват, когато са извършени от лица, заемащи публични длъжности, посочени в чл. 5 от законопроекта. Въвежда се възможност при наличие на отказ от образуване на досъдебно производство по такива дела, потвърден от по-горестоящата прокуратура, Комисията да обжалва този отказ пред съответния първоинстанционен съд, чието определение е окончателно. При отмяна на постановлението за отказ съдът връща преписката на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. Потвърждаването на постановлението от съда не е пречка за образуване на досъдебно производство, ако прокурорът или прокурор от по-горестояща прокуратура установят нови обстоятелства.
б) се въвежда задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност на постановленията на прокурора за прекратяване или спиране на наказателно производство за престъпления по чл. 3, ал 1 от законопроекта, извършено от посочените в чл. 5, ал. 1 лица.
в) предлагат се промени в механизма за търсене на отговорност на главния прокурор, систематизиран в глава тридесет и първа „а“ от НПК чрез:
– създаване на възможност назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се осъществява по ред, който е аналогичен на този за назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а именно проектната разпоредба на чл. 112, ал 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В нея се предвижда Общото събрание на Върховния касационен съд да одобри списък на съдии от наказателната колегия на Върховния касационен съд, измежду които да се разпредели на случаен принцип преписката по чл. 411а НПК. Предлага се списъкът да е само от наказателните съдии във Върховния касационен съд с оглед на това да се спази принципът на НПК, че вътрешно-институционалният контрол на актовете на прокурора в досъдебното производство се осъществява от горестоящ прокурор. Съдиите във Върховния касационен съд са тези с най-висок ранг и стаж и следва само измежду тях да се избира такъв, който да се назначи за прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване престъпления, извършени от главния прокурор. В списъка по чл. 112, ал. 6 ЗСВ се предвиждат и съдии с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела. Предвид това е възможно на практика, ако списъкът е само този по чл. 112, ал. 6 ЗСВ, преписката по чл. 411а НПК да се разпредели за разследване на съдия от Върховния касационен съд, а за контрол върху неговите действия да се разпредели на съдия от апелативен или окръжен съд. Предвижда се това назначаване да се извършва едновременно с назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а не както е в настоящия момент едва при привличане на главния прокурор като обвиняем или при постановяване на прекратяване на наказателното производство. Мотивите за това предложениe се основават на разбирането, че следва да се спази общият принцип в наказателния процес по отношение на действията на прокурора в рамките на воденето на досъдебното производство и участието в съдебното производство и възможността за осъществяване на институционален контрол върху тях от страна на горестоящ прокурор. С предложението този основен принцип се запазва и в случаите на разследване на престъпление, извършено от главния прокурор. Съобразно действащата нормативна уредба до момента на привличане на главния прокурор като обвиняем, ако наказателното производство не е прекратено, няма назначен прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, и действията на последния остават без възможност за контрол и преразглеждане по смисъла на чл. 46, ал. 4, респективно чл. 411г, ал. 2 и 3 от НПК.
– предлага се в синхрон с предложенията за създаване на чл. 243а НПК постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор, да подлежи на задължителен съдебен контрол. Предлага се постановлението за прекратяване да се изпраща в тридневен срок от постановяването му както на Софийския градски съд, така и на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице. Компетентният съд разглежда делото и се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Предлага се производството да е двуинстанционно с възможност за подаване на протест от страна на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или подаване на жалба от някое от заинтересованите лица. С въвеждане на задължителен съдебен контрол отпада необходимостта от наличието на специален ред за отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано пред съд, поради което се предвижда и разпоредбата на чл. 411д НПК да бъде отменена.
г) създава се възможност за преглед по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ на влязло в сила определение на съда за прекратяване на наказателното производство по проектната разпоредба на чл. 411г, ал. 6, т. 1 и 2 НПК при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 422, ал. 1 от НПК. Предвид специфичния характер на производството по разследване на престъпление, извършено от главния прокурор, се предлага компетентният орган, който да може да отправи искане за възобновяване, да е прокурорът за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото в съответния момент са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК. Предвид факта, че посочените в чл. 422, ал. 1 НПК обстоятелства стават известни или са налице в доста по-късен момент от момента на влизане в сила на съдебното определение по проектната разпоредба на чл. 411г, ал. 6 НПК, се презумира, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК няма да е същият, който е постановил прекратяването. Това е така поради факта, че най-дългия срок, за които може да бъде назначен конкретен прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, съгласно Закона за съдебната власт е две години.
д) предлага се компетентният орган, пред който се отправят исканията за ускоряване на разследването, да бъде съответният първоинстанционен съд, с оглед на постигане на максимално справедлив наказателен процес, предвиждайки съдебен контрол върху действия на прокурора. В допълнение се предлага срокът за произнасяне да се редуцира от едномесечен в 15-дневен, с цел да се ускори наказателното производство.
Според мотивите на ЗИДНПК, същността на предложените промени е следната:
Въвежда се задължителен съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност върху постановленията за прекратяване или спиране на наказателно производство за престъпление по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и за всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата. Предвиденото законово изменение е и в изпълнение на предвидената в мярка 222, елемент 2.3 от Националния план за възстановяване и устойчивост активна легитимация на „държавните органи, подали сигнала за извършено престъпление, както и Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, в случай че разследването не е започнало вследствие на техния сигнал“. С въвеждането на
задължителния съдебен контрол отпада необходимостта от изрично изброяване определен кръг лица, които имат право да обжалват пред съд постановлението за спиране или прекратяване на наказателното производство. Задължителният съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност ще гарантира в максимална степен справедлив наказателен процес за престъпления, които в своята голяма част са такива без пострадал. Липсата на процесуалната фигура на пострадалия или ощетеното юридическо лице при т.нар. „корупционни престъпления“ води на практика до липса на заинтересовано лице, което да защити своите права, инициирайки съдебен контрол върху постановления на прокурора, който по своята същност преграждат по-нататъшното развитие на процеса. 3.2. Промените в глава тридесет и първа „а“ „Особени правила за разглеждане на дела за престъпления от общ характер, извършени от главния прокурор или от негов заместник“ в НПК са в две основни посоки:
На първо място се предлага назначаването на прокурор, осъществяващ контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, да се осъществява по ред, който е аналогичен на този за назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а именно предложената разпоредба на чл. 112, ал 7 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). В нея се предвижда Общото събрание на Върховния касационен съд да одобри списък на съдии от наказателната колегия на Върховния касационен съд, измежду които да се разпредели на случаен принцип преписката по чл. 411а НПК. Предлага се списъкът да е само от наказателните съдии във Върховния касационен съд с оглед на това да се спази принципът на НПК, че вътрешно-институционалният контрол на актовете на прокурора
в досъдебното производство се осъществява от горестоящ прокурор. Съдиите във
Върховния касационен съд са тези с най-висок ранг и стаж и следва само измежду тях да
се избира такъв, който да се назначи за прокурор, осъществяващ контрол върху
действията на прокурора за разследване престъпления, извършени от главния прокурор.
В списъка по чл. 112, ал. 6 ЗСВ се предвиждат и съдии с ранг на съдия във Върховния
касационен съд от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, които последните седем години преди включването им в списъка са работили като съдии по наказателни дела. Предвид това е възможно на практика, ако списъка е само този по
чл. 112, ал. 6 ЗСВ, преписката по чл. 411а НПК да се разпредели за разследване на съдия
от Върховния касационен съд, а за контрол върху неговите действия да се разпредели на
съдия от апелативен или окръжен съд. Предвижда се това назначаване да се извършва едновременно с назначаването на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, а не както е в настоящия момент едва при привличане на главния прокурор като обвиняем или при постановяване на прекратяване на наказателното производство. Мотивите за това предложениe се основават на разбирането, че следва да се спази общият принцип в
наказателния процес по отношение на действията на прокурора в рамките на воденето на досъдебното производство и участието в съдебното производство и възможността за осъществяване на институционален контрол върху тях от страна на горестоящ прокурор.
С предложението този основен принцип се запазва и в случаите на разследване на престъпление, извършено от главния прокурор. Съобразно действащата нормативна
уредба до момента на привличане на главния прокурор като обвиняем, ако наказателното
производство не е прекратено, няма назначен прокурор, осъществяващ контрол върху
действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, и действията на последния остават без възможност за контрол и преразглеждане по смисъла на чл. 46, ал. 4, респективно чл. 411г, ал. 2 и 3 от НПК. На следващо място се предлага постановлението за прекратяване на наказателно производство за престъпление, извършено от главния прокурор да подлежи на задължителен съдебен контрол. Предлага се постановлението за прекратяване да се изпраща в тридневен срок от постановяването му както на Софийския градски съд, така
и на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице.
Компетентният съд разглежда делото и се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Предлага се производството да е двуинстанционно с възможност за подаване на протест от страна на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, или подаване на жалба от някое от заинтересованите лица. С въвеждане на задължителен съдебен контрол отпада необходимостта от наличието на специален ред за отмяна на постановление за прекратяване на наказателното производство, което не е било обжалвано пред съд, поради което се предвижда и
разпоредбата на чл. 411д НПК да бъде отменена. С оглед посочените по-горе предложения се правят и съответни промени в Закона за съдебната власт. Предлага се и допълнение в Закона за специалните разузнавателни средства, което предвижда искане за прилагане на специални разузнавателни средства за престъпления, осъществени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, да може да отправи прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Към настоящият момент няма предвидена такава възможност, а с оглед необходимостта от осигуряване на всички възможности за събиране на доказателства е необходимо да се прецизира уредбата в Закона за специалните разузнавателни средства с посоченото допълнение.
В проекта се прави предложение по отношение на създаване на възможност за преглед по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ на влязло в сила определение на съда за прекратяване на наказателното производство по проектната разпоредба на чл. 411г, ал. 6, т. 1 и 2 НПК при наличие на обстоятелствата, посочени в чл. 422, ал. 1 от НПК. Предвид специфичния характер на производството по разследване на престъпление, извършено от главния прокурор, се предлага компетентният орган, който да може да отправи искане за възобновяване да е прокурорът за осъществяване на контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото в съответния момент са
станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК. Предвид факта, че посочените в чл. 422, ал. 1 НПК обстоятелства стават известни или са налице в доста по-късен момент от момента на влизане в сила на съдебното определение по предложената разпоредба на чл. 411г, ал. 6 НПК се презумира, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, на когото са станали известни обстоятелствата по чл. 422, ал. 1 НПК, няма да е същият, който е постановил прекратяването. Това е така поради факта, че най-дългият срок, за които може да бъде назначен конкретен прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния
прокурор съгласно Закона за съдебната власт е две години.
Предлага се компетентният орган, пред който се отправят исканията за ускоряване на разследването, да бъде съответния първоинстанционен съд, с оглед на постигане на максимално справедлив наказателен процес, предвиждайки съдебен контрол върху действия на прокурора.
В допълнение се предлага срокът за произнасяне да се редуцира от едномесечен в 15-дневен, с цел да се ускори наказателното производство.