5 май 2026 г.
Министерството на правосъдието публикува за предварително запознаване проект за изменение на Гражданския процесуален кодекс, целящи ускоряване на производствата по граждански дела, както и мотиви към него. От ведомството публикуваха и проекта на служебния министър за процедурите за избор на членове на ВСС и ИВСС – „за сведение и мнения от гражданите“.
В продължение на публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс за ускоряване на наказателния процес, министър Андрей Янкулов предлага за предварителни обществени консултации и проект за изменение на Гражданския процесуален кодекс. Поради по-големия обем и наличието на повече промени, които изискват политическо решение от редовно правителство, за момента не се пристъпва към изпълнение на формалната законодателна процедура, а се цели единствено запознаване на обществеността с проекта. Той съдържа предложения на предходното редовно правителство, към които са добавени множество идеи на представители на Висшия съдебен съвет и на съдебната власт, а решението кои от тях да се включат в окончателния законопроект, ще остане за следващото редовно правителство. Основните изменения, заварени от служебното правителство в подготвения по-рано проект, са свързани с: промяна за подсъдността и реда за предявяване на частични искове, които улесняват гражданските ищци, но и могат да се ползват за злоупотреби при изкуствено разделяне на вземанията в повече дела; улесняване на вписването на искови молби, които съдилищата да обменят със службите по вписвания по електронен път; уреждане на изричен срок от три месеца за насрочване на граждански дела в открито заседание; опростяване на правилата за приемане на експертизи с участие на вещото лице дистанционно или без неговото присъствие, ако страните са съгласни; създаване на възможности за съединяване на изпълнителни дела в общо производство, за да се пестят разноски, както и промяна на реда за изменение на иска – да се допуска присъединяване към иска на наемни или други парични вноски, които са станали дължими, докато е траял съдебният процес. Към това обаче се предлага да се добавят и значително по-широки мерки, които се предлагат на вниманието на професионалната общност и обществото. Мярката с най-голяма интензивност е предложението някои граждански дела въобще да не се разглеждат в открито съдебно заседание, ако страните желаят това, като се следи за спазване на изискванията от практиката на Конституционния съд – решение по конституционно дело № 12/2018 г. Предлага се това винаги да води до ускоряване на предписаните в закона процесуални срокове – на четири месеца (два вместо три за представяне пред страните на предложението за решаване на делото без открито заседание, по две седмици срок за страните да вземат становище, и още месец за решение) вместо предвидените пет за разглеждане в открито заседание в първа инстанция. И на под три месеца (две седмици за искане за становище на страните и два месеца за изготвяне на решението след становищата) вместо предвидените четири (на практика този срок рядко се спазва в съдилищата в големите градове) – за втората инстанция. Предвижда се още за решаване на делото по този ред освен да е налице становище на съда, страните винаги да могат да възразят, като преценят дали искат по-бързо решаване на делото – в първата инстанция да се изисква изрично съгласие на страните, а във втората – те да не са възразили в дадения им от съда срок. Предлагат се и допълнителни промени спрямо първоначалния проект в реда за изменението на искове – да може при иск за вещ, която е унищожена в хода на процеса, вместо делото да се прекратява и да се налага образуване на ново, съдът директно да разглежда претенция за паричната равностойност на вещта. При спорове за това дали да се дължат парични суми, ако те са били платени, докато трае делото, то да не се прекратява поради плащането, а да се развива като по претенция за осъждане за връщане на неправилно платена сума. Дава се възможност и за прекратяване на делото по ускорена процедура, ако ответникът е платил всичко искано от ищеца в хода на процеса, без да се налага призоваване на страните в съда. Предлага се и опростяване на производството за оспорване на разноските, когато решението на съда се обжалва и в другите му части. Също така се предлага да се прекратяват мотивирано без разглеждане с участие на другата страна искове, които очевидно не могат да бъдат уважени, дори и ищецът да докаже всичките си твърдения пред съда, защото такива права не съществуват по закон – срещани в съдебната практика са примери за искове с твърдения за вреди от черна магия; претенции за осъждане на държавни служители за неизпълнение на задължения, които въобще нямат по закон, и подобни, по които в момента ответниците биват призовавани и се налага да си ангажират адвокати и да правят разноски, тъй като има противоречиви становища на съдилищата дали подлежат на прекратяване веднага. Друго предложение е дружествата за комунални услуги, когато съдят потребители, първо да трябва да ги потърсят на известните им адреси с покана да платят задълженията си, с която разясняват възможностите за доброволно изясняване на спора, за да не се стига въобще до съдебно дело и евентуални разноски за насрещната страна. Предлагат се също така и мерки, с които да се опростят и ускорят делата за промяна на обезпечителни мерки (запори, възбрани и подобни), като те се разглеждат от един съд заедно с иска, тъй като в момента има спорове за това кой съд е компетентен и често се забавят дела поради прехвърлянето им между съдилищата. Предвидени са и редица други, предимно технически изменения, както и промяна на някои уредени в ГПК парични граници (напр. за подсъдността на исковете), за да бъдат кръгли числа в евро.
От мотивите на проекта за изменение на ГПК:
Необходимостта от своевременно разглеждане на делата е условие за ефективна правна защита на правата на гражданите и юридическите лица и е пряко свързана с изискването за достъп до правосъдие. Съгласно член 6, параграф 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията) всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Правото на ефективна правна защита намира закрепване и в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, за да гарантира, че във всички съдебни производства във връзка с правото на ЕС всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, както и възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в практиката си многократно е намирал нарушения на правото на разглеждане на делото в разумен срок поради прекомерна продължителност на граждански производства в България. Нашата държава е платила обезщетения за бавно правосъдие вследствие на осъдителни решения на ЕСПЧ в размер на над два милиона лева от 2001 г. до 2013 г. След постановяването на решението на ЕСПЧ по делото Димитров и Хамънов срещу България от 10 май 2011 г., в което се приема, че държавите имат единствено задължението да организират своите съдебни системи по начин, по който техните съдилища да могат да отговорят на всяко от изискванията на член 6, параграф 1 от Конвенцията, включително задължението да разглеждат делата в разумен срок и че държавите отговарят за забавяния, дължащи се на поведението на техни съдебни или други органи, в националното ни законодателство – в чл. 60а и сл. От Закона за съдебната власт и чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, бяха въведени вътрешни механизми за обезщетение на гражданите и юридическите лица от държавата за нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Въпреки че разглеждането и решаването на делата в разумен срок е сред основните начала съгласно чл. 13 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), прекомерната продължителност на гражданските производства представлява траен проблем на българската съдебна система в някои съдебни райони. Този проблем има системен характер и засяга значителен брой граждани и юридически лица, тъй като производствата продължават години, а понякога и над десетилетие. Това създава несигурност, подкопава върховенството на закона и правовия ред. Към настоящия момент проблемът със забавеното разглеждане на делата от съдилищата продължава да бъде повод за недоволство от страна на гражданите и юридическите лица и основание за присъждане на обезщетения, които са за сметка на бюджета. Независимо от използването на различни цифрови технологии и дигитализацията на дейността на съдилищата, все още има затруднения и забавяне при разглеждането на делата по реда на ГПК.
Само за периода от 1 юли 2025 г. до 30 септември 2025 г. бяха предвидени обезщетения по чл. 60з от Закона за съдебната власт в размер 315 400 лв. Настоящият Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс възприема резултатите от извършен в Министерството на правосъдието експертен анализ на факторите, водещи до забавяне на разглеждането и решаването на гражданските дела и съгласувани с представители на доктрината предложения за преодоляване на онези от тях, дължащи се на процесуалната уредба. След допълнителна преценка е възприет подход, при който на обществото да се представи възможно най-широк пакет разумни промени, които нямат устройствен характер, и след обществено обсъждане да бъде преценено кои от тях да бъдат предложени на Народното събрание и кои да бъдат отхвърлени, тъй като не могат да намерят достатъчно широка институционална и политическа подкрепа.
Разглеждане и решаване в рамките на едно производство на свързани искове и оптимизиране на разпределението на делата между съдилищата
Според действащата редакция на чл. 104, т. 4 ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете с цена над 25 000 лв. (приблизително 13 000 евро), с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Точка 6 на същата разпоредба добавя в компетентност на окръжния съд и исковете с по-ниска цена, когато са съединени с друг иск, чиято цена е над 25 000 лв., ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство. С предлаганите изменения в т. 6 се създава основание за разглеждане на делото от окръжен съд и когато всички искове са с цена под 13 000 евро, но сумата от цените им надхвърля този праг, стига съединяването да се основава на връзка между исковете. По този начин разпределението на делата между районните и окръжните съдилища като първа инстанция ще се основава на действителния материален интерес по делото като цяло. Както изрично се посочва в разпоредбата, новото правило е насочено единствено към първоначалното съединяване на искове. Без промяна остават случаите, когато е предявен насрещен или инцидентен установителен иск. Това няма да позволява разделяне на процеси, при които между отделните претенции има връзка между делата.
В глава дванадесета, раздел I се създава чл. 104а, съгласно който родовата подсъдност при предявен частичен иск се определя от посочения в исковата молба пълен размер на вземането. По този начин биха се увеличили случаите, при които родово компетентен съд би бил окръжният съд, а въззивен – съответният апелативен. Съображението и за това е оптимизиране на натовареността на съдилищата, което би дало възможност за по-бързо приключване на въззивните производства.
Предлагат се и две промени относно местната подсъдност. С промени в ГПК от 2018 г. в чл. 115 беше въведена особена местна подсъдност по искове на застраховано лице срещу застраховател, но не беше изменена подсъдността по исковете на застрахователите. Тъй като всички лицензирани към момента застрахователни дружества са със седалище в София, огромна част от делата между застрахователи се разглеждат от съдилищата в столицата. Така делата са концентрирани само в три съдилища, от които Софийският градски съд е силно и непропорционално натоварен. Същевременно множество подобни процеси засягат събиране на доказателства за застрахователни събития, които са се случили в други населени места, което става по делегация, чрез видеоконференция или чрез изпращане на документи по пощата. Това оскъпява и забавя процеса. Поради това е уместно такива дела, по които страни са само юридически лица със значителен капитал и специализирани служители, да се разглеждат по мястото на настъпване на застрахователното събитие – да „пътуват“ не доказателствата по делата, а представителите на страните – юридически лица. Това ще стимулира и назначаване или наемане на юридически специалисти в различни градове в страната, ще подобри опита на съдиите в цялата страна с такива дела и ще създаде възможност за равномерното им разпределение между съдиите. Предлага се изменение и в чл. 119, с което се предвижда съдилищата да следят служебно тази подсъдност, тъй като страните по правило нямат интерес от възражение. За да се обезпечи възможността гражданите по-добре да организират защитата си, ответниците – физически лица, по искове на застрахователи ще се третират като потребители за целите на подсъдността и делата ще се разгледат по техния адрес. Така се гарантира облекчение за ответниците, които не разполагат с финансовия ресурс на застрахователите да не пътуват, за да се защитят по делото.
През 2019 г. за опростяване на процеса и избягване на съмнения за зависимост на съдиите в Закона за отговорността на държавата за вреди се въведе правило съдилища да не разглеждат дела срещу себе си, като аналогична уредба се предлага и с настоящия законопроект за всички граждански искове с допълнение в чл. 108. Това укорява процеса поради създаването на ясно правило, което изключва евентуални основания за отвод.
В чл. 214, ал. 5 ГПК се предвижда, че до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени иска, като прибави повтарящи се парични вземания, произтичащи от същото правоотношение, като вземания за наем, лизингови вноски, обезщетение за ползване и неустойка, ако съдът прецени, че прибавянето им няма да затрудни разглеждането на делото. Така в рамките на едно производство може да бъдат решени няколко иска, които са свързани и не променят съществено предмета на доказване, тъй като в голямата си част се основават на общи факти, вместо за всяко следващо вземане да се води ново съдебно производство на няколко инстанции
В проекта на чл. 214, ал. 3 са предвидени и два типични случая, в които настъпва промяна в обстоятелствата, която води по настоящите процесуални правила до прекратяване на съдебното производство – когато е предявен иск за вещ, но тя погине в хода на делото, или когато искът е за недължимост на вземане, което бива събрано в хода на делото, доколкото се налага изменение и на основанието на иска (новия факт – погиване на вещта или събиране на вземането), и на петитума (вече не се иска вещ, а евентуално – равностойността ѝ, съответно се преминава към осъдителен иск). В тези два типични случая, когато промяната на фактите на практика не е съществена, се предвижда да се въведе законодателно изключение, с което да се трансформира изцяло производство и да се реши първоначално възникналият спор между страните, без да се налага образуване на две дела с присъщите за това забавяния и допълнителни разноски. Ако промяната настъпи пред касационния съд, делото следва да се върне на въззивната инстанция, а не да започва изцяло с предявяване на нов иск.
Предлага се в чл. 229, ал. 1 ГПК, подобно на чл. 154а, ал. 1, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс, да бъде създадено ново основание за спиране на производството, но само пред последната инстанция, която разглежда гражданския спор – когато има образувано тълкувателно дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. С това ще се преодолее разбираемото напрежение на страните от това, че делото трябва да приключи с решение, въпреки че има спорове по тълкуването на приложимия по него закон. Освен това и понастоящем забраната се заобикаля чрез спиране на други основания или отлагане на делото, съответно ненасрочване за дълъг период. Описаните проблеми се преодоляват с ясно посочване на инстанцията, в която делото се спира. Макар конкретното дело да няма да може да приключи до постановяването на тълкувателното решение, в генерален план предлаганата мярка ще доведе до ускоряване на производствата, тъй като ще отпаднат събирането на доказателства и други процесуални действия, които с оглед на изясненото материалноправно положение биха били излишни. Спестеният по този начин времеви ресурс ще може да бъде използван за по-бързото приключване на другите дела в съда.
Предлагат се промени в чл. 346 ГПК, които ускоряват разглеждането на делбените производства в унисон с възприетото по всички дела концентрационно начало. Предвижда се незабавно след влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът да указва на страните, че в едномесечен срок могат да предявят искания за сметки помежду си, както и да посочат предпочитан способ за извършване на делбата. В едномесечен срок от изтичане на срока за отговор по молбите съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата, преценява нуждата от провеждане на информационна среща за процедура по медиация и насрочва открито съдебно заседание по извършване на делбата. По този начин се очаква да се преодолее настоящото положение, в което, за разлика от първата фаза на делбата, липсва размяна на подготвителни книжа, заявяването на претенциите се извършва едва в първото съдебно заседание на втората фаза на делбата, което създава затруднения и забавяния във връзка с нуждата от коректно протоколиране на устно заявените претенции, даването на указания за привеждането им в редовност и което налага отлагане на делото с оглед даване на възможност на другата страна да вземе становище по претенциите съобразно чл. 8, ал. 3 ГПК. В рамките на обезпечителното производство в чл. 390 се създава ал. 5, според която срокът за предявяване на бъдещия иск се смята спазен и когато в него молителят представи доказателства за подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Заповедното производство има за цел бързото снабдяване с изпълнителен лист в хипотези, в които няма спор относно съществуването на вземането, но изпълнението му е забавено. На практика обаче заповедното производство се явява нецелесъобразно, когато съществува риск длъжникът, макар да не оспорва вземането, да укрие имуществото си, защото в тези случаи при действащия текст на чл. 390 ГПК кредиторът не може да поиска обезпечителна защита. В момента известна защита се дава само на онези кредитори, които разполагат с документи, даващи право на незабавно изпълнение. С проекта се отговаря на предложенията на доктрината и практиката в това отношение и същевременно се дава възможност да не се водят искови производства тогава, когато достатъчно би било и по-бързото заповедно производство.
При съответно прилагане на досегашната процесуална практика обезпечителната мярка ще се стабилизира при влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случай че молителят не поддържа висящността на заповедното производство (т.е. не предяви установителен иск за вземането или производството по него бъде прекратено), заинтересованата страна ще може да иска отмяна на обезпечението. Както за ускоряване на изпълнителното производство, така и за намаляване на съдебните разноски в него се предлагат промени в чл. 426 ГПК. Предвижда се, че съдебният изпълнител няма да образува ново изпълнително дело, когато между същите страни вече е образувано изпълнително дело за изпълнение на парично вземане. В този случай съдебният изпълнител присъединява вземането на кредитора, като правилата на глава четиридесет и първа се прилагат съответно.
С предлаганото изменение на чл. 530 ГПК се предлага промяна, която ще засегне подсъдността на редица дела, които в момента често се разглеждат почти изключително от съдилищата по района на административния орган, който отправя искане. Това води до силна концентрация в големите градове в страната, което забавя производството по други дела в тези съдилища. Става въпрос за дела, при които от гражданския съд се изисква намеса в правата на частни лица – най-често разкриване на защитена със закон тайна (обикновено – банкова), по искане на държавен орган. Налице е противоречива съдебна практика дали това са охранителни производства, като следва да се приеме, че това не е така. Охранителните производства имат за предмет съдействие
при упражняване на граждански права – разрешения или удостоверяване на сделки, опазване на наследено имущество и подобни.
Исканията на държавните органи за намеса в правата на гражданите не са форма на граждански процес. Няма пречка законът да ги възложи на гражданските съдилища в някои случаи, но това не ги прави охранителни, тъй като се отнасят до дейности по разследване или производства на административни органи. Те имат за цел защита на неучастващо в производството лице, а не на молителя пред съда, и поради това имат различна характеристика, като такива производства са характерни и за наказателния процес – разрешенията за разкриване на тайна на кореспонденция; за определени действия по разследване като претърсване и изземване и подобни. Поради това не следва да се прилага правилото на чл. 532, че компетентният съд е този по седалището на „молителя“ – държавен орган, което е различно от мястото, където се намира проверяваното лице, а често – и обектът на проверка. При това положение следва да се прилагат по аналогия общите правила, че производства се образуват там, където е засегнатата страна от резултата им, т.е. в случая проверяваният гражданин, и делата биха се разпределили по равномерно в страната, според адресите на засегнатите лица, а не за удобство на администрацията.
С промяна в чл. 411, във връзка с анализа на Висшия съдебен съвет относно прилагането на правилата на електронизацията на заповедното производство и установената неравномерност на разпределението на тези дела в някои периоди, както и на това, че срокът за издаване на заповед от три дни, възприет през 2008 г., не отразява задълженията на съда в заповедното производство за служебна проверка, вкл. на неравноправни клаузи, се предлага минимално удължаване на законовия срок до една седмица, за да се избегне неравномерно натоварване между съдилищата в пикови периоди.
Разширяване на приложното поле на електронните технологии в гражданския процес
За да се ускори и улесни разглеждането на спора по искова молба, която подлежи на вписване, в чл. 130а се предлага съдът служебно да изпраща копие от исковата молба (съответно и от разпореждането си и от уточнителните молби) по електронен път на службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. По този начин няма да се налага ищците да вземат исковата молба и заверени преписи от нея на хартиен носител от канцеларията на съда след проверката за редовност и да ги пренасят сами до съответната служба по вписванията. От своя страна, след извършване на вписването службата по вписванията също служебно ще уведомява по електронен път съда за данните по чл. 9, ал. 1 от Правилника за вписванията. За да може вписването да бъде извършено бързо и в съответствие с изискването за внасяне на държавна такса, в чл. 128 ГПК се създава алинея втора, която урежда изискванията към молбата, подлежаща на вписване. В съответствие с предложените промени в чл. 570, ал. 1 ГПК се добавя, че изискването за представяне в два или повече еднообразни екземпляра от подлежащ на вписване акт не се прилага, когато законът предвижда те да се представят по електронен път.
С промените в чл. 50 и 52 ГПК се предвижда опростяване на комуникацията между държавните органи. В момента съдилищата получават съобщения и изявления от други държавни органи или чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) или чрез поддържаната от органите на изпълнителната власт Система за сигурно електронно връчване. Това затруднява деловодната работа в съдилищата и допълнително забавя обработването на делата, като е необходимо постепенно въвеждане на единен комуникационен канал – предвидения в Закона за съдебната власт ЕПЕП. Друга част от предложените промени се отнасят до видеоконференцията като
способ за участие на страните и събиране на доказателства. В новата ал. 4 на чл. 135а ГПК се предвижда като правило, че участието в съдебните заседания по граждански дела на лицата, които изтърпяват наказание или мярка за неотклонение в място за лишаване от свобода или ареста, става чрез видеоконференция. Това правило не е абсолютно и няма да се прилага, когато съдът прецени, че с оглед на обстоятелствата по делото, личното явяване на страните в заседанието е необходимо. Процесуалните представители на изтърпяващите наказание или мярка за неотклонение по свой избор участват в съдебното заседание непосредствено пред съда или чрез видеоконференция в същото помещение, с което се гарантира ефективното упражняване на процесуалните права на страните. Предложението има за цел да улесни участието на задържани лица в гражданския процес чрез видеоконференция, както и да намали разходите на време и ресурси на органите на съдебната власт и съдебната охрана. Към настоящия момент явяването на задържаните по граждански дела по тяхно желание в съдебните зали представлява изключително неудобство, тъй като се налага да бъдат конвоирани и охранявани. Делата с тяхно участие може да се разглеждат само в определени зали за заседания, които често са на различен адрес. Това затруднява съда, охраната на съдебната власт, насрочването на делата и създава допълнителни разходи, които не са оправдани с необходимостта от защита на важен обществен интерес. Допълнението в чл. 156а, ал. 1 ГПК предоставя възможност на вещите лица и преводачите да бъдат изслушани в заседанието чрез видеоконференция и по тяхно искане. Чрез измененията в ал. 3 се разширяват хипотезите, в които това е допустимо, като отпадат изискванията за наличие на обективни обстоятелства и ангажираност извън съдебния район на съда, в който е седалището на съда по делото. Така вещите лица и преводачите ще могат по-ефективно да участват в заседания чрез видеоконференция, което ще ограничи отлагането на делата поради неявяването им. Също с оглед на облекчаване на изслушването на вещото лице, с изменението на чл. 200 се предоставя възможност на съда да приеме заключението на вещо лице без изслушване. Подобен подход е възприет от чл. 282, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс. Това дава възможност за значително ускоряване на съдебния процес, когато заключението не се оспорва от страните или страните нямат въпроси по него. Предвидено е и отстраняване на пропуск в разпоредбите на ГПК при въвеждането на изпълнителните листове в електронна форма, като е пропуснато по идентичен начин да се уреди и издаването на обезпечителни заповеди, които имат същите функции и значение за изпълнителното производство като изпълнителния лист. Затова се предлага да се въведе в чл. 395 паралелна уредба на електронния изпълнителен лист и за обезпечителните заповеди. Законопроектът предлага въвеждане на процесуални действия в електронна форма в изпълнителното производство. В глава тридесет и осма се създава чл. 434а, съгласно който съдебният изпълнител е длъжен да приема извършването на процесуални действия в електронна форма чрез системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за електронното управление, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин.
Ограничаване на възможностите за недобросъвестно упражняване на правото на иск и създаване на времеви стандарти за насрочване на делата
За да се даде принципно решение на всички възможни случаи на злоупотреби с процесуални права, проектът предвижда допълване на чл. 3 ГПК с изрично общо правило, че съдилищата не разглеждат искания, извършени при очевидна злоупотреба с процесуални права. Този подход не е чужд и на съдебната практика в редица случаи и при действието на процесуалния закон, какъвто е в момента, но е налице противоречива практика. Следва да се възпроизведе теоретичната постановка, че при злоупотреба с права не се получава защита от държавните органи. Срещу възможна произволна преценка на съдилищата за евентуални злоупотреби се използват уредените и сега средства за защита – частна жалба срещу актове за прекратяване на дела; искане за събиране на недопуснати поради процесуално нарушение доказателства и други.
Група предлагани разпоредби се отнасят до правилата за подаване на частични искове. Макар и това да е допустимо с цел да се намалят първоначалните разходи за водене на процеса при несигурност за точния размер на исканата парична сума, са налице редица случаи, в които се извършват злоупотреби с разделяне на едно вземане на няколко отделни части, претендирани в отделни граждански процеси. За да се ограничат възможностите за подобно въздействие, се предлага в чл. 130 да се ограничи възможността за предявяване на частичен иск до само два процеса – един за първоначално предявената част от вземането (с който ищецът би следвало да може да се снабди и със средства, които да покрият разноските в процеса), и друг – за целия му
останал размер. Тъй като с предлаганата промяна не се цели ограничаване на правото на иск, изрично е предвидено, че това ограничение не се прилага за исковете за повтарящи се плащания (чл. 124, ал. 2 ГПК) и за тези, при които са възникнали допълнителни факти, които заедно с тези, на които се основава по-рано предявен иск, обосновават ново вземане (т. нар. ексцес на отговорността). Правилото на предлагания чл. 104а също ще ограничи злоупотребата с частични искове, като ще предотврати избора на компетентен съд от ищеца с „раздробяване“ на претенциите му. Освен това с нова алинея в чл. 126 се предлага и правило, което да ограничава злоупотребите при вече образувано производство по иск за част от вземането, когато ищецът се опитва да предяви останалата част в отделен процес, като в този случай се дава приоритет на правилата за съединяване на иск в първоначалното производство – чл. 214, които в тази част не търпят изменения. Ако увеличаването на размера на иска е невъзможно, например поради изтекъл срок за това, няма пречка да продължи производство по последващ, отделен иск, т.е. правата на ищците при действителна нужда да предявяват само част от вземането си не се накърняват, а само се въвежда по-икономичен процесуален ред. Според чл. 142, ал. 2 ГПК съдебните заседания се отлагат всеки път, когато поради неотстранимо препятствие отсъства страната, нейният пълномощник или и двамата. В случаите, когато тези отсъствия са последователни и се използват за злоупотреба с право, със създаването на ново изречение второ се позволява съдът да откаже повторно отлагане по същата причина. Предлагат се изменения в чл. 140, ал. 6, които въвеждат тримесечен инструктивен срок, в който първоинстанционният съд следва да насрочи делото в открито заседание, след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, и да се произнесе по предварителните въпроси. Тримесечният срок започва да тече от изтичане на срока за отговор на исковата молба. В хипотезите на първоначално пасивно субективно съединяване или при подаден насрещен обратен и инцидентен иск, съдът, както и досега, следва да даде възможност за подаване на отговор на всеки от исковете. Този подход създава времеви стандарт за разглеждане на делата и следва да служи като стимул за организацията на разпределението на зали, в които съдебните състави разглеждат открити заседания. Алтернативното решение – да се въведе срок за изготвяне на определението за насрочване, всъщност не решава проблема, защото в този случай, макар и да има акт за насрочване, делото може да е насрочено в открито заседание и в срок повече от година след този акт. Това води и до друга негативна последица – ако между закритото заседание за насрочване и откритото за разглеждане на делото е минало твърде дълго време, съдията може и да не си спомня фактите, които е имал предвид при насрочването. Поради това следва законът да въведе с инструктивен срок стандарт за времето до провеждане на откритото заседание, а не до акта за насрочването му, с цел да се създаде стимул за повече срочност на цялостното производство по делото, а не само за отделните му подготвителни етапи. При някои потребителски дела, разглеждани в множество случаи – за заплащане на битови сметки, е предвидено в чл. 130, ал. 4 изискване за провеждане на рекламационно производство с изпращане на уведомление до длъжника, в което да му се предложи медиация. Целта е ранно избягване на ненужни дела, заведени единствено поради липсата на предупреждение на длъжника за отговорността му, като в немалък процент от случаите по тези дела искове се признават или настъпва плащане, което означава, че с предлаганото изискване за уведомяване може изцяло да отпадне нуждата от съдебен процес.
Разширяване на възможностите за разглеждане на граждански дела без провеждане на открито заседание:
Предлагат се няколко мерки за ускоряване и съкращаване на съдебния процес в
случаи, когато изходът на делото е ясен от самите изявления на страните. В тези случаи
следва да се държи сметка за тълкуването на задължението по Конституция съдилищата
да разглеждат делата в открити заседание, чиито рамки са установени в мотивите към т.
3 от Решение № 5/19.04.2019 г. по конституционно дело № 12/2018 г. на Конституционния съд – правилата за ограничаване на закритите заседания следва действително да дават възможност за ускоряване на процеса, те следва да са еднакви за всички дела на този стадий, задължително да предоставят възможност на страните да поискат открито заседание, ако имат интерес от това, както и да вземат становище по онези елементи на спора, които съдът смята за съществени. В гражданския процес е предвидена възможност за решаване само в закрито заседание на търговски спорове, която следва да бъде разумно разширена за ускоряване на процеса. На първо място с предложения нов чл.140в и общия исков процес, по аналогия със специалното производство по търговски спорове (чл. 376), се допуска делото да се реши без провеждане на открито заседание. За да се спазят изискванията за публичност и непосредственост на процеса по член 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, това може да стане само по изрично съгласие на страните след получаване на доклада по делото – чл. 140в, ал. 2 и 3. Дори и при съгласие на страните да не се провежда открито заседание, съдът също има възможност да насрочи делото в открито заседание, ако прецени, че са необходими действия, които не му позволяват правилно решаване на делото без такова. Така се съобразяват установените от Конституционния съд критерии, както и тези, залегнали в практиката на Европейския съд за правата на човека, която предвижда в чл. 6, § 1 от Конвенцията право на открито съдебно заседание, но според практиката на същия съд от това право е възможен изричен отказ, когато е свободно направен, страните са имали възможност да поискат открито заседание, и непровеждането му не засяга интересите на правосъдието (решение Vilho Eskelinen и др. с/у Финландия [ГК], жалба № 63235/00, § 74, 19 април 2007 г. и цитираната практика).
Изрично е изключено събирането по този ред на доказателства чрез разпит на свидетели, оглед или изслушване на вещи лица, тъй като съществува сериозен риск от накърняване на правото на страните да задават въпроси при условия на непосредственост, от което се накърнява и изискването за състезателност на процеса. Предвидено е правилата за решаване на делото без открито заседание да не се прилагат при постановяване на неприсъствено решение – целта е да се гарантира възможност на страната да изпрати представител, в случай че изявленията пред съда са направени от мнимо представляващ или от лица с фалшиви пълномощни. Предвидено е изрично, че без открито съдебно заседание не може да се разглеждат и дела за родителски права или лични права на недееспособен, тъй като тези групи са уязвими и съдът следва да защитава правата им след лично изслушване. При брачните дела и делата за гражданско състояние (поставяне под запрещение или прекратяването му) правилата на специалното исково производство, изискващи лично явяване или придобиване на лични впечатления от съда, не допускат прилагане на този ред. Случаите на признаване на иска са уредени с оглед на възможността да не се проведе открито съдебно заседание на систематичното им място при уредбата на този институт в разпоредбата на чл. 237. В случаите на признание на иска съдът дава възможност на ищеца да заяви дали иска да се постанови решение без провеждане на устни състезания. При направено такова искане, съдът не насрочва делото, а директно постановява в закрито заседание решение, което се обжалва по общия ред. За да се компенсира липсата на ускоряване в случаите на признание на иска, е предвидена хипотеза, която урежда типичния случай на едновременно признание на иска и удовлетворяване на ищеца. В тези случаи съгласно предложената разпоредба на чл. 130, ал. 5 се предвижда възможност съдът да поиска становище от ищеца. В случай че бъде признато плащане или от доказателствата може да се заключи, че това е така, а ищецът бездейства, делото се прекратява. Това прекратяване не препятства предявяването на нов иск от ищеца и определението за прекратяване подлежи на обжалване по общия ред, поради което ищецът не е лишен от средства за защита.
Уредено е изрично и съдържанието на съдебното решение, което се постановява от съда с изчитане в открито заседание и възпроизвеждане в съдебния протокол – чл. 235, ал. 4. Целта е да няма неяснота относно начина на изразяване на волята на съда и формата на съдебния акт.
В тази серия от промени е и въведената в чл. 130, ал. 2 по-прецизна дефиниция на недопустимостта на иска в случаите, когато се предявяват искове, които очевидно няма да доведат до признаване от съда на субективни права. Преценката се прави по два критерия – дали е налице очевидна злоупотреба с правото на иск, и дали твърденията в исковата молба не обосновават абсолютно никакво съществуващо според законите гражданско право, или поне наличие на правно очакване – ситуация, в която е възможно да възникне право или да се обоснове интерес от възникването му с оглед на развитието на процеса. И в двата случая преценката на съда подлежи на инстанционен контрол по общия ред за оспорване на прекратяване на делото – с частна жалба, като правилата на практика са паралелни на уредените и в наказателния процес (чл. 250, ал. 1, т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс), случаи на прекратяване на дела по обвинения, които не съответстват на нито едно възможно престъпление. В течение на годините съдебната практика е показала, че се отнася внимателно към такива прекратявания и няма случаи на масови злоупотреби. Делото следва да се прекратява само ако е напълно очевидно, че каквито и доказателства да представи ищецът, той няма как да получи съдебна защита. Съмнения в тълкуване на закона, искания във връзка с развитие на правото (прилагане на нови законодателни актове) и подобни не следва да са основание за прекратяване на процеса, като това е очевидно и от формулировката на двете основания по чл. 126, ал. 2. Въвеждането на тази дефиниция би предотвратило редица случаи на кверулантно поведение от ищци, които имат за цел основно да се намират в съдебен процес, а не да защитават действителни свои права. С изменения в чл. 267 и 268 е въведен и критерий за провеждане на открити заседания пред въззивния съд. Практиката на Европейския съд за правата на човека по принцип предвижда доста по-облекчени стандарти по делата за обжалване и не изисква непременно открито съдебно заседание, ако в първата съдебна инстанция е имало такова – решение Salomonsson с/у Швеция, жалба № 38978/97, § 36, 12 ноември 2002 г., и цитираната практика. Тези правила не се прилагат обаче, когато се налага установяване на нови факти или събиране на доказателства, както и когато страна е поискала това, а с оглед на цитираното решение на Конституционния съд – и когато интересите на правосъдието го налагат или не се постига ускоряване на процеса.
С измененията в чл. 268 е предвидено открито съдебно заседание да се провежда от въззивния съд с цел ускоряване на процеса – тъй като за въззивната инстанция е предвиден по подобие на правилата за първата 3-месечен срок за насрочване на делото, а после – един месец за изготвяне на решение, законовият стандарт за продължителност на въззивно дело е до 4 месеца. При липса на открито заседание обаче срокът е по-кратък – две седмици за становища на страните и още два месеца за решение, с което се преследва законовата цел за съкращаване на съдебния процес. Делото няма да може да се реши от въззивния съд, когато е допуснато събиране на доказателства; когато съдът служебно е решил, че се налага събиране на такива или повтаряне на действията по събирането им; когато се налага съдът да изслуша страните, тъй като се нуждае от устните им становища по делото, или когато някоя от страните изрично е поискала провеждане на открито съдебно заседание, като посочи кои въпроси иска да се обсъждат. При такова искане, независимо дали действително ще се обсъждат поставените въпроси, въззивният съд е длъжен да разгледа делото в открито заседание. Ако обаче страната не се представлява без уважителна причина, за да повдигне въпросите, посочени от нея писмено, или не повдигне такива въпроси, инструмент да се предотвратят неоснователни искания са предвидените и сега в чл. 92а глоби за забавяне на делото и покриване на разноските на насрещната страна. Целта е по дела, по които не е необходимо събиране на доказателства и няма правна сложност, която да налага устни становища на страните, да се освободи съдебният ресурс (зали и човешки труд) и делата да се разглеждат изцяло писмено. Въведено е право на страните на устно заседание, ако заявят причина за това, с което се гарантират конституционните им права. Преди да преценят дали да упражнят правото си, въззивният съд следва и да докладва жалбите и отговорите, с което да изрази своето становище по това кои са въпросите по делото, давайси възможност на страните аргументирано да преценят по кой ред да защитят правата си. Така в пълнота се отговаря на изискванията на цитираната по-горе конституционна практика, за да може разглеждането на въззивните дела да се ускори, без това да се превръща в инструмент на съдилищата да лишават гражданите от основни елементи на правото им на защита. С оглед на особено чувствителния характер на засегнатите права е предвидено, че този ред няма да се прилага по дела за лични права на деца, брачни искове, искове за произход и поставяне под запрещение. Не се предвижда промяна в касационното производство, тъй като уреденото производство за селектиране на касационните жалби в чл. 280 дава достатъчно гаранции, че се разглеждат в устни състезания по касационни дела само такива процеси, при които има правен спор, налагащ обсъждането им по същество. С оглед на въведената процедура по селекция на касационните жалби в закрито заседание е безпредметна промяна в хода на касационното производство.
Разпоредби, свързани с ускоряване на особени производства:
Тъй като е идентифицирана форма на злоупотреба при производствата по бързи дела, по които законът по принцип урежда бързината в интерес на ищеца, но ответникът има интерес от забавяне, се предлага мярка за прекратяване на типично забавяне в тези производства. То се случва, тъй като по повечето бързи производства ищците са освободени от държавна такса, но ответниците не са. Ако искът се уважи от първоинстанционния съд, ответникът може сериозно да повлияе на делото, като подаде нередовна (най-често поради неплащане на държавна такса) въззивна жалба и впоследствие се укрива и не получава разпореждането на съда с указания за отстраняване на нередовността. За да се ускори процесът, се предвижда с допълнение в чл. 317 по тези производства въззивната жалба да се прати на ищеца за отговор незабавно, без да се чака отстраняване на нередовностите. По този начин при необосновано забавяне ответникът, който се укрива, дори и да не изпълни указанията за отстраняване на нередовностите на жалбата си, ще бъде отговорен за разноските на ищеца за подготовка на жалбата. С това ще се стимулира подаване на редовни жалби поне по бързи производства. С подаване на отговора, ако единственото основание делото да не бъде изпратено на въззивния съд е нередовно подадената жалба и невъзможността ответникът да бъде открит навреме, делото следва да се изпраща на въззивния съд, който да прекратява производството само в тези случаи без проверката на първоинстанционния съд по чл. 262. Целта е да се ускори фазата по администриране на делата. Не се предвижда аналогична процедура при касационните дела, тъй като решенията по въззивни дела подлежат на изпълнение и в тези случаи загубилата страна няма интерес да забавя производството недобросъвестно. Предвидено е да се променят и две разпоредби относно разноските, които да забързат производствата. На първо място се предвижда преодоляване на съдебна практика по тълкуване на правилата относно списъка на разноските – чл. 80, която не съответства на целта на закона според първоначалния му замисъл. Тълкувателната практика на Върховния касационен съд правилно и логично признава представянето на списък като основание за допустимост на искане за изменение на решение в частта на разноските. Налице е обаче богата казуална практика на същия съд, според която такъв списък не се изисква, ако се оспорват разноски, които непредставилата списъка страна дължи (а не ѝ се дължат). Целта на уредбата обаче е да се санкционира страната, която не улеснява съда при пресмятане на разноските, а не да се констатира на коя от страните са присъдени те. Поради това следва да се предвиди, че ако не е представен списък на разноски, не е допустимо изменение на решението по този въпрос и когато се оспорват разноските на насрещна страна по делото.
Предвидено е и изменение в процедурата за изменение на решение относно разноските – чл. 248, което да ускори процеса в случаите, когато се оспорва и самият изход на делото, от който зависи отговорността за разноски (чл. 78, ал. 1 и 3). Поради това се предвижда единствено в случаите на изменение на разноските, претенцията за това да се разглежда от въззивния съд заедно с въззивната жалба. Това е така, тъй като ако въззивният съд измени резултата по делото, то по необходимост следва да измени първоинстанционното решение и в частта за разноските, което обезсмисля дейността на първоинстанционния съд по преценката за тях. Само в този случай е уместно дейността по преценка на разноските да се прехвърли на въззивния съд. Това правило не се прилага при допълване на решението в частта за разноските или очевидна фактическа грешка в тази част на решението.
Направени са и предложения за ускоряване на производствата по обезпечения произнася по молби за замяна (чл. 398) или отмяна (чл. 402), на наложено обезпечение. Често се приема, че въпреки предявяването на иск след поискано обезпечение, компетентен да се произнесе по замяната или отмяната на обезпечението е съдът, който го е наложил. Когато производството е на втора или трета инстанция, това води до забавяне за прехвърляне на делото в съда, наложил обезпечението, като се забавя основното производство по иска. Затова се предлага изрично да се уточни, че след предявяване на иска, по който е допуснато обезпечение, по всички въпроси относно промяната в обезпечението се произнася съдът, пред който е висящ искът, и така се спира възможност за прехвърляне на делото между различни съдилища или съдебни състави.
Наблюдава се и забавяне на съдебни дела в специфична хипотеза, при които една от страните – чуждестранен търговец, е била представлявана от клон в България, чието предприятие впоследствие е прехвърлено на български търговец, а първоначалната страна не извършва вече дейност в страната. В общия случай по такива дела започва спорове, тъй като новият титуляр на търговското предприятие иска да встъпи по делото, а ищецът не желае да даде съгласие за това по реда на чл. 228, ал. 1, тъй като се опасява, че ще загуби платежоспособния си длъжник. В тези случаи е уместно да се предвиди, че производството в България ще продължи с участието на новия титуляр на търговското предприятие, тъй като намирането на страната на новия ѝ адрес в чужбина изключително забавя производството, а обикновено прехвърленото предприятие има достатъчно активи, за да се удовлетвори кредиторът му, а по новия процес обикновено чуждият търговец не разполага с доказателствата и се налага забавяне за представянето им. Ако е прехвърлено предприятие на ответника, то ищецът не губи правата си срещу първоначалния ответник, но ще следва да предяви иска си в чужбина, където е седалището му, или да започне производство с призоваването му там. Отделен от това е въпрос, който възниква в тези случаи при постановяване на решението срещу закрития клон на търговец, когато приобретателят на предприятието на клона иска да се издаде изпълнителен лист. Тъй като правоприемство е предвидено само по издаден изпълнителен лист – чл. 429, за самото му издаване се налага да се търси представител на първоначалния ищец – чуждестранен търговец, който често е трудно да бъде намерен или не желае да съдейства. Затова в чл. 405 се предлага да се отстрани непълнотата в закона и да се предвиди, че и лицето, което ще има права по бъдещия изпълнителен лист, може да иска издаването му.
Предлага се и поправка на разпоредбите относно изпълнителните производства, които да позволят и при тях да се прилагат правилата за допълване или поправка на охранителния акт – чрез прецизиране на препратките в чл. 540 изрично се урежда, че това е възможно. Тази мярка ще ускори процеса, тъй като в момента ако с една молба с искане за съдействие от съда се предявят две отделни искания, но съдът пропусне да се произнесе само по едното, при формален прочит на закона следва да се иска издаване на нов акт, тъй като не се допуска допълване. Поради това се предлага и възможностите за допълване на съдебните актове (чл. 250), поправката на очевидни грешки в тях (чл. 247) и тълкуването им (чл. 251) изрично да се прилагат и при охранителните актове.
Други изменения
Макар да не се отнасят пряко към ускоряването на делата, се предлагат и две други групи изменения – на първо място в чл. 127 и чл. 131, като става по-ясно за частноправните субекти кои са задължителните, и кои – факултативните реквизити на исковата молба и отговора до съда. За улесняване на уреждане на отношенията след процеса задължението за посочване на начин за плащане, което съществува за ищците, е предвидено да се прилага и за ответник, който предетендира разноски, тъй като положението им е сходно – търси се парична сума от другата страна по делото. Предвидено е и преизчисляване на всички споменати в кодекса суми в евро чрез закръглянето им за удобство, понякога в посока надолу, а в случите не неосъвременени глоби, чийто размер вече не съответства на икономическото състояние на страната, и по отношение на подсъдността (по същата причина) – и нагоре. С промяна в чл. 140а се предвижда възможност и някои дела, подсъдни като първа инстанция на окръжен съд – тези с цена на иска до 25 000 евро, последният да предлага медиация, ако са налице и другите предвидени и в момента в закона предпоставки. Неоправдано е възможността за насочване на страните към медиация да не се прилага за искове, които на първа инстанция се разглеждат от окръжен съд, тъй като критерият за разделянето им е единствено количествен.
Влизане в сила и временни правила: Правилата на закона, които уреждат съществени промени в процсуалния ред за разглеждане на различните видове граждански дела – относно новите срокове, подсъдности и изисквания към изявленията на страните, следва да се прилагат само по дела, които на съответния си етап са образувани след влизане на закона в сила, за което следва да се предвидят изрични правила, тъй като процесуалните норми имат несъщинско обратно действие и се прилагат и по заварени дела.
Влизането в сила на правилата за електронно вписване на исковите молби следва да се отложи за шест месеца, за да се разработи софтуерът, с което това да става. По отношение на електронните обезпечителни заповеди, които ще използват вече въведения модул за изпълнителните листове, преработката на последния би следавло да отнеме относително по-кратко време, което, с оглед на големите затруднения на различния ред за изпълнение, следва да се случи в по-кратък 3-месечен срок. Законът отговаря и на заложената от ОИСР в присъединителния процес на България цел OECD/LEGAL/0498 – за ускоряване на правосъдието и неговата електронизация, като предвижда редица мерки за по-нататъшна електронизация и опростяване на гражданския процес чрез дистанционни и неприсъствени заседания, попълване на пропуските относно обезпечителната заповед като акт само на хартия и друи.
В резултат от прилагането на закона се очаква:
- Намаляване на броя на съдебните производства, образувани по свързани искове;
- Намаляване на броя на изпълнителните производства между същите страни за парични вземания;
- Ускоряване на разглеждането на съдебните производства посредством:
3.1.въвеждането на възможност вещото лице може да бъде изслушано чрез видеоконференция или заключението му да бъде прието без изслушване;
3.2. ограничаване на необходимостта от произнасяне в открито заседание по дела, по които е очевидно, че няма как да се уважи искът;
3.3. ускоряване на производствата по дела, които се бавят поради разглеждане на странични производства, различни от това по главния иск; - Ограничаване на броя на отложените дела поради неявяване на страните или техни процесуални представители;
- По-равномерно разпределение на делата между съдилищата в страната;
- Намаляване на съдебните разноски за страните по делата.