20 февруари 2026 г.
По искане на съдии от Софийски градски съд Конституционният съд образува конституционно дело №4/2026 г. за установяване несъответствие между Част четвърта от Закона за изпълнение на наказанията и задържанията под стража – „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ – и чл. 30, ал. 2 във вр. с ал. 1; чл. 31, ал. 3-5 от Конституцията; а също така и несъответствие между чл. 248, ал. 1, т. 1 от този закон и чл. 29, ал. 1 от Конституцията.
Според вносителите на искането изборът на законодателя да подчини режима на задържаните под стража на най-тежките проявления на режима на осъдените води до парадоксална ситуация, при която невинните до доказване на противното подсъдими, които би следвало само да са ограничени в свободата си, в действителност са лишени от нея, като това въобще не е необходимо за осъществяване на правосъдието; за сметка на това официално установените за виновни с влязъл в сила съдебен акт осъдени, които изтърпяват наказание „лишаване от свобода“, от един определен момент го изтърпяват по начин, който води само до ограничаване на свободата им. Парадоксът не е в това, че осъдените на наказание „лишаване от свобода“ в определен момент от изтърпяване на това наказание се ползват от ограничена свобода и фактически вече не са лишени от свобода; обратното, това е търсен ефект, доколкото лишаването от свобода не е самоцел, а средство за постигане на поправяне и превъзпитание – да се възстановява във все по-широки предели правото на свобода. Парадоксът е в това, че изтърпяващите мярка за неотклонение „задържане под стража“, макар и с гарантирани от Конституцията права, все пак – предвид законовата регламентация в ЗИНЗС – в действително са поставени в идентично положение, като осъдените над пет години, при строг режим. Ако наложеното наказание е по-леко като продължителност, осъдените още от самото начало са третирани по-леко, а ако то е условно отложено или различен вид, осъдените са незабавно освобождавани от затвора. Нещо повече, задържаните в хода на процеса са поставени в по-лошо положение от онова, в което ще се намират след осъждането си, доколкото режимът им е определен съобразно възможния максимум на предвиденото наказание, а при осъждането почти винаги се налага наказание далеч под максимума. За разлика от осъдените, те са и лишени от възможността да съдействат за възстановяване на правот оси свобода.
Същевременно, наличието на съдебен контрол не променя нито фактическото третиране на подсъдимия като осъден, нито прекомерното ограничаване на свободата му при това третиране, нито изтърпяване на неследващо се по закона наказание. В действителност наличието на съдебен контрол относно взимане или отмяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ и процесуалните гаранции, предоставени с него, е неотносимо обстоятелство относно конституционното съответствие на част IV от ЗИНЗС.
Текст на искането: