20 януари 2026 г.
В началото на миналата седмица Съюзът на съдиите (ССБ) в България също е подал до председателя на Върховния касационен съд (ВКС) сигнал за противоречива съдебна практика относно приложението на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт. Това стана известно от съобщение на ССБ във Фейсбук днес. Електронен съдник припомня, че няколко дни по-рано – на 8 януари 2026 г., ВКС, ВАС, министърът на правосъдието, Висшият адвокатски съвет и омбудсманът бяха сезирани със сигнал по същия въпрос от адв. Диана Драгиева. За разлика от сигнала на ССБ, сигналът на адвоката обхваща освен практика на общите съдилища, също и съдебно решение на административен съд. Това обстоятелство обуславя необходимост от приемане на общо решение от върховните съдилища, което да разреши въпроса.
Във всички случаи противоречивото прилагане на закона (чл. 173 ал. 15 ЗСВ) засяга валидното упражняване на правомощията на главния прокурор изобщо, а не само тези по НПК. Главният прокурор разполага с изключително широки правомощия, включително такива свързани с издаването на заповеди, които са задължителни за всички прокури, следователи и административни ръководители в ПРБ.
В сигнала на ССБ са посочени противоречащи си решения между, от една страна, на съдебни състави на Върховния касационен съд и на апелативни съдилища, и от друга страна – на други състави на апелативни съдилища, относно компетентността да инициира производства по възобновяване на наказателни дела на определения с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет от 16.06.2023 г. за изпълняващ функциите „главен прокурор на Република България“ Борислав Сарафов.
Според първото и преобладаващо измежду публикуваните съдебни актове по спорния въпрос становище, продължаващият фактически да изпълнява функциите „главен прокурор на РБ“ Борислав Сарафов не може да изпълнява функциите, за които е бил определен с посоченото по-горе решение на ПК на ВСС, след датата 21.07.2025 г., тъй като нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ има т. нар. „несъщинско обратно действие“ върху заварени правоотношения, запазвайки юридическия характер на факта, който се е реализирал преди нейното влизане в сила /определянето на и.ф. главен прокурор/, но преуреждайки неговите правни последици, чрез установяване на максимален 6-месечен срок, за който едно и също лице може да изпълнява функциите „председател на Върховния касационен съд или Върховен касационен съд“ или „главен прокурор“. В тази насока са изброени в сигнала съдебни актове на ВКС и на състави на Апелативен съд София и Апелативен съд Варна, а в седмицата след подаване на сигнала беше оповестена съдебна практика в същата насока и на Апелативен съд Пловдив.
Според второто становище, уредената с разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ процедура, по която следва да бъде определен изпълняващ функциите на главен прокурор, председател на ВКС или председател на ВАС сочи за процесуалния характер на нормата и аргументира нейното действие занапред, като при липсата на посочване на обратното й действие в Преходните и заключителни разпоредби, няма основание тълкуването, че вече изпълняващо тази длъжност лице повече от шест месеца, не може да продължи да я изпълнява и занапред, считано от 21.01.2025 г. Такова становище е изразено в четири посочени в сигнала решения на съдебни състави от Апелативен съд София.
Проверката за наличието на основанията за образуване на тълкувателно дело, съответно обсъждането и постановяването на Тълкувателно решение не може да се реализират в кратък период от време. Това обаче се явява необходим законов способ за преодоляване на противоречивата съдебна практика. Към настоящия момент бездействието на Висшия съдебен съвет за определяне на изпълняващ функциите главен прокурор в съответствие с изискванията на действащата норма на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт води до оставане без разглеждане на внасяни от Борислав Сарафов искания за възобновяване на наказателни дела в случаи, в които са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. По този начин остават без възможност за тяхното поправяне допуснати при разглеждане на наказателни дела закононарушения, тъй като искания за възобновяване на такива дела могат да се правят от изпълняващ в съответствие с изискванията на закона функциите на главен прокурор и в рамките на установени в Наказателно-процесуалния кодекс срокове.