23 март 2026 г.
В продължение на месеци Борислав Сарафов отказва да освободи креслото на главния прокурор и бездейства да предприеме дължими действия за преодоляване институционалната криза. Това негово бездействие блокира упражняването на правомощия на главния прокурор, дадени му с Конституцията, Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуалния кодекс, но и с други закони (Закона за Конституционния съд, Закона за българското гражданство, Закона за нормативните актове, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест и т. н.). Такива действия са дължими по Конституция в изпълнение на основното правомощие на главния прокурор да упражнява надзор за законност. В резултат на пасивността на Сарафов неоправдано са забавени, а може би дори завинаги компрометирани производства, обусловени от упражняване на правомощия на главния прокурор по чл. 243, ал. 11 , чл. 195, ал. 5 и по гл. 420, ал. 1 от НПК.
Блокирано е основно ексклузивно правомощие на главния прокурор за методическо ръководство на прокурорите по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, което се осъществява чрез издаване на указания и инструкции (чл. 138, ал. 1, т. 6 ЗСВ). Такива актове са уязвими, не могат валидно да обвържат всички прокурори, респ. не са задължителни за тях, всеки заинтересован може да иска прогласяване на тяхната нищожност пред съда, като издадени от некомпетентен орган.
Същото се отнася и за актовете на главния прокурор, които той издава в изпълнение на ръководните си и контролни функции (чл. 138, ал. 1, т. 1 и 7 ЗСВ). Не може да остане незабелязан и празният стол/екран на главния прокурор за заседанията във ВСС. Предстои представяне на годишния доклед на прокуратурата и изслушвания на главния прокурор във ВСС и в Народното събрание във връзка с този доклад, които логично ще се превърнат в още предпоставки за скандали и кризи.
По данни на журналистката Полина Паунова, след 21 юли 2025 г. дори Конституционният съд игнорира становищата на Борислав Сарафов по конституционни дела. Като пример е посочено решение №12 по дело №7 от 2025 г., което формално е свързано с текстове от Закона за административните нарушения и наказания, засягащи глобите, налагани по този ред. Ключовото в това решение обаче е друго: както по всяко конституционно дело, заинтересованите институции са поканени да дадат своите становища. Видно от документацията на страницата на КС, такова становище е подал, като и. ф. главен прокурор и Борислав Сарафов. То обаче е депозирано на 7 август 2025 г., т.е. когато, ако беше спазен Закона за съдебната власт, той вече трябваше да е освободил „и. ф.“ поста. Становището на Сарафов е публикувано на страницата на КС, но в самото решение аргументите на Сарафов не са отбелязани. Всички останали мнения без неговото са обсъдени подробно.
Изглежда очевидно, че такова деяние – бездействие да се предприемат дължими действия за преодоляване институционалната криза поради блокиране упражняването на изключителни правомощия на главния прокурор, предизвикана от делегитимиране на фигурата на главния прокурор, включително от страна на върховните магистрати1 – осъществява тежко нарушение и системно неизпълнение на служебните задължения и накърнява престижа на съдебната власт. А това е основание за предсрочно освобождаване на Борислав Сарафов от поста му, предвидено в чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията.
Съгласно чл. 307 от Закона за съдебната власт магистратите, административните ръководители и членовете на Висшия съдебен съвет носят дисциплинарна отговорност. Дисциплинарното нарушение представлява виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт и може да се изрази в: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт; 4. неизпълнение на други служебни задължения.
Искане за предсрочно освобождаване, респ. за образуване на дисциплинарно производство може да прави министърът на правосъдието.
Някой ще възрази, че не може да се изисква един магистрат да напусне поста си на административен ръководител, че такова действие не се дължи по закон. Но в случая става дума за магистратът с най-високи нравствени и професионални качества. Поне такава е презумпцията за заемащия най-високия пост в прокуратурата. За магистрат с такива качества настоящата ситуация би била абсолютно нетърпима. С оставането на поста Борислав Сарафов без никакво съмнение накърнява престижа на съдебната власт. Правните последици от бездействията му са констатирани от най-висшата съдебна инстанция в България и рефлектират както върху съдбата на конкретни наказателни производства, така и върху общественото доверие и репутацията на прокуратурата. Борислав Сарафов очевидно не разполага с капацитет да преодолее тази ситуация и да защити законността. Налице е провал в изпълнението на основната функция на главния прокурор – надзора за законност. Такъв провал следва да има своите дисциплинарни последици. Следователно е налице и дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2-3 от ЗСВ.
На този фон мотивите на членовете на ВСС, подкрепящи оставането му на поста за неопределен период, изглеждат съмнителни и продуктивани от външни на съдебната система интереси. Дори да са израз на почтен професионализъм, тези мотиви допринасят за кризата в доверието, предизвикана от бездействието на Сарафов да овладее ситуацията. Това поставя въпроси и за дисциплинарната отговорност на членовете на ВСС.
Съгласно §5 от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи „с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, прокурорите и следователите трябва да дават пример за висок морал и почтеност, те трябва да водят честен начин на живот и да спазват последователно силни морални и етични принципи и ценности; прокурорите и следователите следва да се въздържат от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта им в професията и обществото; прокурорите и следователите трябва да са с безукорна репутация; прокурорите и следователите трябва да са последователни и неотклонни при спазването на правните и етични норми“. Съгласно §9.3 прокурорите и следователите на ръководна длъжност се грижат за организацията и дейността на поверената им служба по начин, чрез който да бъдат постигнати най-добри резултати. Те осигуряват и
сътрудничество с другите органи на съдебната власт и обществени служби при зачитане специфичната компетентност на всяка една от тях.
Засягането на законни права и интереси на страни в производства , които не могат да бъдат възобновени от съда, блокрането, компрометирането, създаването на рискове при упражняване на правомощията на овластена фигура, каквато е фигурата на главния прокурор, разрушават доверието в прокуратурат. Те се превръщат и във въпрос на националната сигурност. Генезисът на тези проблеми, както и тяхното разрешаване, е обусловен изцяло и единствено с оглед конкретната личност на Борислав Сарафов от компрометирания му статут на и.ф. главен прокурор. Във всички случаи с бездействията си да преодолее така създадената от неговата персона ситуация, Борислав Сарафов накърнява престижа на съдебната власт и се проваля в изпълнението на едно от основните си задължения – да упражнява надзор за законност. Неговият предшественик – последният титуляр на поста си тръгна след много по-невинни (макар и доста по-мелодраматични) деятелности: прословутото му изказване за „политическия боклук“.
Кризата в съдебната система е предизвикана и поддържана в защита на интересите на потенциални подсъдими. Те разполагат с непренебрежимо влияние в трите власти. Единствената трудност, която срещат пред окончателното овладяване на държавата, е концепцията за разделение на трите власти, която някак не им позволява да овладеят всички лостове на държавната машина наведнъж. Засега.