26 ноември 2025 г.
ВКС и ВАС отклониха искане за приемане на тълкувателно постановление по въпроса представлява ли участието в дружество с ограничена отговорност, включително в еднолично дружество с ограничена отговорност, търговска дейност по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Тълкуването на значението на „търговска дейност“ в светлината на конфликта на интереси за заемане на изборна длъжност, придоби особено важно значение след последните местни избори. Широкото тълкуване на „търговска дейност“ се използва в редица искания до общинските избирателни комисии за отстраняване на кметовете на столичните райони „Илинден“, „Искър“, „Оборище“ – все кметове, избрани от коалицията „ПП-ДБ-Спаси София“. Тълкуването на „търговска дейност“ е от значение и в други случаи и засяга управлението на държавата на най-високо ниво: такъв е случаят на бившия депутат от ПП-ДБ Андрей Гюров, избран за поста подуправител на БНБ. Това е пост, включен в номенклатурата постове, които поставят заемащите ги в ограничения списък на потенциалните служебни премиери (т. нар. „телефонен указател“, от който се „избира“ служебен министър-председател). Електронен съдник припомня, че през 2024 г. Комисията за противодействие на корупцията реши, че Андрей Гюров е в несъвместимост, тъй като е бил съдружник в ООД, както и член на управата на две сдружения – „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и „Голф-клуб Благоевград“. На базата на това решение Управителният съвет на БНБ отстрани Гюров като подуправител, което той обжалва пред Върховния административен съд. ВАС спря това дело, като прати питания до Съда на ЕС в Люксембург, свързани не с несъвместимостта, а с легитимността на Комисията.
Освен че общите събрания на съдиите във ВАС и ВКС отказват да се произнесат по неясноти в закона, които са тълкувани противоречиво в съдебната практика, от значение е и мотивите, с които това е направено. Определението, с което се отклонява искането за тълкуване, е мотивирано с това, че преценката за несъвместимост се извършва за публичното правоотношение, поради което материята се регулира от публичното право, а не от гражданското и търговското, поради което „не може да се констатира постановяване на противоречиви съдебни решения по въпросите за несъвместимостта между граждански, търговски и административни съдебни състави“.
Обаче I: според правилата за съвместно тълкуване, приети от двете върховни съдилища обаче, именно противоречивата и неправилна съдебна практика на общите и административните съдилища, обуславя произнасяне със съвместно тълкувателно постановление.
Обаче II: различните методи на правно регулиране, приложими при регламентиране на различните правоотношения в гражданското и административното право не променят обстоятелството, че съгласно чл. 37, ал.1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. От тук следва и задължението на съдилищата да влагат един и същи правен смисъл в думи или изрази с утвърдено правно значение, какъв е изразът „търговска дейност“. Следователно, Върховният административен съд и Върховният касационен съд дължат отговор по същество по поставения за тълкуване въпрос. Втората теза е застъпена изрично в особеното мнение на върховните съдии Аглика Адамова (ВАС), Николай Гунчев (ВАС), Юлия Ковачева (ВАС), Даниела Мавродиева (ВАС), Лозан Панов (ВАС), Елка Атанасова (ВАС). Да се надяваме, че единодушното становище на съдиите от ВКС в подкрепа на отказа за произнасяне по наболелия политически въпрос е знак, че те избират битките си, а не за липсата на смелост да заемат позиция. За съжаление тази надежда е крехка, предвид липсата на съдия от Върховния касационен съд в списъка с потенциални ad hoc прокурори, за която Електронен съдник писа вчера.
Ето пълния текст на съобщението на ВКС:
С Определение № 1/2025 г. от 21.11.2025 г. по Тълкувателно дело № 1/2025 г. Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд (ВАС) отклонява искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по въпроса: „Представлява ли участието в дружество с ограничена отговорност, включително в еднолично дружество с ограничена отговорност, търговска дейност по смисъла на Търговския закон съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация?“.
В сезиращото искане на Висшия адвокатски съвет е посочено, че практиката на ВАС приема, че участието като съдружник в дружество с ограничена отговорност, както и като едноличен собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност, представлява търговска дейност по смисъла на Търговския закон. Висшият адвокатски съвет е намерил, че е налице съдебна практика в противоположен смисъл, формирана от състави на ВКС, а именно, че членственото правоотношение в дружество с ограничена отговорност не представлява търговска дейност по смисъла на Търговския закон.
В определението се посочва, че при преглед на съдебната практика, послужила като основание за направеното искане, се установява, че не е налице практика на ВКС, по която конкретно постановеният за тълкуване въпрос да е разгледан по реда на чл. 290 от ГПК и чл. 274, ал. 3 от ГПК. Приложените към искането влезли в сила съдебни актове на ВКС не са имали за предмет правен въпрос с предложената за съвместно тълкувателно постановление формулировка.
Разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА забранява на кметовете на общини, на райони и на кметства, кметските наместници, заместник-кметовете на общини и на райони и секретарите на общини да извършват търговска дейност, да бъдат контрольори, управители или прокуристи в търговски дружества, търговски пълномощници, търговски представители, търговски посредници, синдици, ликвидатори или да участват в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества и кооперации за времето на мандата им.
В мотивите на върховните съдии се уточнява, че с вота на суверена за избраното лице възникват две правоотношения: публично – между суверена и избраника, и трудово – чл. 19 от Закона за администрацията, като водещо е публичното. Именно по отношение на публичното правоотношение се извършва преценката за несъвместимост, поради което материята се регулира от публичното право, а не от гражданското и търговското, и не може да се констатира постановяване на противоречиви съдебни решения по въпросите за несъвместимостта между граждански, търговски и административни съдебни състави.
Предвид изложеното Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС приема, че по поставения въпрос липсва противоречива съдебна практика на ВКС и ВАС, поради което предложението за постановяване на тълкувателно постановление следва да се отклони.