Всичко за казуса на Андрей Гюров на едно място

28 март 2026 г.

^{Колаж: AI.}

Началото

През юли 2023 г. Народното събрание проведе процедура за избор на подуправители на Българска народна банка (БНБ). На 26 юли 2023 г. с решение на Народното събрание Андрей Гюров е избран за подуправител на Управление „Емисионно“. Преди това ръководеше парламентарната група на „Продължаваме промяната“.

На 24 юни 2024 г. Комисията за противодействие на корупцията (Комисията, КПК) с решение установи „несъвместимост“ на Гюров да заема поста, защото повече от месец след встъпването си в длъжност е притежавал 2% дял в търговско дружество – „Йонтех Инженеринг“ ООД и е участвал е в две сдруженията – „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и „Голф-клуб Благоевград“, без решение на Управителния съвет (УС) на БНБ по чл.12, ал. 5, изр. 2-ро от Закона за БНБ. Към датата на постановяване на това решение Андрей Гюров е заличен като съдружник.

Ретроспекция

Справка в Търговския регистър показва, че Андерй Гюров е бил съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД с дял 100 лева (от общо 5000 лв. капитал на дружеството). Гюров е заличен като съдружник на 23 ноември 2023 г.

Другото „прегрешение“ на Гюров е, че до 15 декември 2023 е член на Управителния съвет на сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“.

Третият повод за твърденията за несъвместимост е участието на Андрей Гюров като член на Управителния съвет в сдружение „Голф–клуб Благоевград“.

Решенията на Комисията за противодействие на корупцията

На 8 ноември 2023 г. КПК с решение (№КИ-037) на основание чл. 89, ал.1 и чл.1 3, ал.1, т. 8 Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) приема следното:

1) липсват основания за образуване на производство за конфликт на интереси по сигнал с вх. №КПК-КИ-16/11.10.2023г., против Андрей Гюров – подуправител на БНБ и лице, заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 12 ЗПК, поради липса на конкретни данни за нарушение на разпоредбите на Раздел втори и Раздел четвърти на Глава осма от ЗПК;

2) да се извърши проверка по чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗПК по отношение на Андрей Гюров, в качеството му на подуправител на БНБ и лице, заемащо публична длъжност по чл.6, ал. 1, т.12 ЗПК. Впоследствие, с Решение по т. 15 по Протокол №17/10.01.2024г. Комисията е приобщила още един сигнал (вх. №С-131/12.12.2023 г.) за съвместно разглеждане към проверката по чл. 13, ал. 1, т. 8 ЗПК, образувана по сигнала от 11.10.2023 г.

На 16 април 2024 г. управителят на БНБ е уведомил Комисията, че във връзка с разпространени в публичното пространство твърдения за нарушения на законови изисквания от страна на Андрей Гюров, в БНБ е била извършена вътрешна проверка. Въз основа на данните, събрани при тази проверка, Управителният съвет на БНБ е достигнал до извод, че няма нарушение на изискванията за заеманата от Андрей Гюров позиция подуправител във връзка с участието му като член на Изпълнителния съвет на Политическа партия „Продължаваме промяната“. По отношение на участието на подуправителя Гюров в търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел Управителният съвет на БНБ е възложил на свой член да проучи и представи допълнителни данни и информация относно участието на Андрей Гюров в управителните органи на юридически лица с нестопанска цел. В писмото е посочено, че според резултатите от извършената допълнителна проверка не е било установено на Гюров да са били определени и изплатени възнаграждения в качеството му на член на УС на ЮЛНЦ (вх. №КПК-6254-7/16.04.2024 г.).

На 24 юни 2024 г. Комисията излиза с решение (№РН-КПК-КИ-16-23-18/24.06.2024), с което установява, че:

1) При встъпването си в длъжност на 26.07.2023 г. като подуправител на БНБ – управление „Емисионно“, Гюров е бил съдружник в дружество с ограничена отговорност „Йонтех Инженеринг“ ООД, което го поставя в условия на несъвместимост по отношение на заеманата от него длъжност, на основание чл. 11, ал. 4, т. 4 ЗБНБ. По преписката не е било установено Гюров да е представил доказателства за предприети от него действия за отстраняване на несъвместимостта пред органа по избора му в срока по чл. 50, ал. 3 ЗПК. Заличаването му като съдружник е извършено на 23.11.2023 г. – почти четири месеца след встъпването му в длъжност като подуправител на БНБ;

2) Макар нормата на чл. 11, ал. 4 ЗБНБ да не съдържа изрична забрана подуправителите на БНБ да са членове на управителни или контролни органи на сдружения с нестопанска цел, то във всеки случай тази тяхна дейност, бидейки и неплатена, попада в ограниченията на чл. 12, ал. 5, изр. 2-ро ЗБНБ. Без значение в случая е дали Гюров е извършвал дейност възмездно или безвъзмездно като член на управителен орган на двете сдружения, в които е участвал, тъй като по отношение на първата хипотеза – възмездно участие, има изрична забрана, а по отношение на втората – извършване на неплатена дейност, има изрично условие дейността да се извършва „с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси“.

Комисията е достигнала до извод, че под „неплатена дейност“ ЗБНБ има предвид всяка дейност осъществявана от членовете на Управителния съвет на БНБ, различна от извършваната в това им качество, включително свързана с участието им в ръководни и управителни органи на ЮЛНЦ. Този извод е обоснован с това, че всяка подобна дейност би могла да рефлектира върху доверието и авторитета както на Управителния съвет, така и на БНБ като цяло. При това Комисията е приела, че като не е уведомил УС на БНБ за участието си като член на ръководен орган на ЮЛНЦ и не е отправил искане за произнасяне от УС по чл.12, ал.5 ЗБНБ и съответно няма взето решение от управителния орган на БНБ на това основание, Андрей Гюров се е поставил в условия на несъвместимост.

Андрей Гюров обжалва това решение на КПК пред Административен съд – София град (АССГ). В три поредни съдебни заседания са разпитани управителят на „Йонтех Инженеринг“ ООД, член на Управителния съвет на „Голф клуб – Благоевград“ и секретарят на сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“. Свидетелите установяват факти за дейността на трите юридически лица, релевантни за възможностите им да създадат съмнения относно интегритета на Гюров:

От 26 юли 2023 г. до м. ноември 2023 г., когато е приключило участието му в „Йонтех Инженеринг“ ООД, Гюров не е осъщестявал дейност от името на дружеството, не е имал сключени граждански или трудови договори. В този период не е имало заседания на Общото събрание. Целта, за която е било създадено търговското дружество, е била да се направи проект свързан с екология и преработка на суровини от които да се произвеждат мед и цинк. Този проект не е бил реализиран и е замразен, а към настоящия момент търговецът не извършва дейност, не са били изплащани дивиденти на съдружниците. Отчетите за дейността на „Йонтех Инженеринг“ ООД са публични.

Сдружение „Балкански – Паница Институт“ е създадено през 2011 г. с цел развитие и подпомагането на научни изследвания в нови области – образование и публични лекции. От 2019 – 2020 г. не развива дейности, тъй като основните ни дейности са организиране на летни школи, семинари и публични лекции. Преди това с организирани летни школи по криптография и киберсигурност. Андрей Гюров е връчил оставката си лично на секретаря на сдружението на 25.05.2022 г.

Сдружение „Голф клуб – Благоевград“ е създадено за развитие на спорта голф на територията на Благоевград. Това свидетелства пред съда негов член, който допълва, че „за съжаление, не можахме да реализираме добрите намерения и нямаше никаква дейност от момента на основаването“. Той лично свидетелства, че е видял оставката на Гюров като член на УС на сдружението през 2021 г., около Коледа – на 21 или 22 декември. В периода месец юли 2023 г. – до края на 2023 г. г-н Гюров не е имал дейност чрез сдружението. Не е участвал в никакви проекти, никаква дейност не е имало сдружението. Никога не е получавал възнаграждения, нито той, нито някой друг от членовете на УС. Всъщност според свидетеля сдружението не функционира и никога не е функционирало.

Законът

Членовете на управителния съвет на БНБ не могат да бъдат едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация с изключение на дружества, в които Българската народна банка има участия; те не могат да извършват друга дейност освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които Българската народна банка има участие, или на международни организации във връзка с дейността на банката. Те могат да извършват неплатена дейност с единодушно решение на управителния съвет, доколкото не е налице конфликт на интереси.

Освобождаването на Андрей Гюров като подуправител на БНБ и съдебната сага

На 16 юли 2024 год. УС на БНБ установява основания по чл. 14, ал. 1 от Закона за БНБ за предсрочното освобождаване на Андрей Гюров от длъжността подуправител, ръководител на управление „Емисионно“ в БНБ.

Той остава с временно прекратени правомощия, докато обжалва и двете решения – както това за конфликт на интереси от КПК (пред АССГ), така и това за отстраняването му от БНБ (пред ВАС).

На 11 декември 2024 г. делото срещу КПК е решено на първа инстанция в полза на Андрей Гюров. АССГ прогласи нищожност на решението на Комисията, както и установи съществени нарушения на процесуалните правила, едно от които, че е пропуснала да установи подадените от Гюров оставки. КПК обжалва решението на съда пред ВАС.

Междувременно по делото във ВАС срещу решението на БНБ, Гюров иска спиране на производството до окончателното приключване на производството срещу решението на КПК. Съставът на съда, председателстван от доскорошния шеф на ВАС Георги Чолаков отказва да спре делото. На 13 септември 2024 г. по искане на Андрей Гюров ВАС изпраща преюдициално запитване до Съда на ЕС и спира делото. Формулирани са следните въпроси:

1. Следва ли да се тълкуват като приложими спрямо всички членове на органите за вземане на решение на национална централна банка заложените в разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка критерии за освобождаване на управителя и ред за оспорване на решениeто за освобождаване?;
2. В случай че отговорът на въпрос 1 е отрицателен, допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка национално законодателство, което въвежда същите критерии за освобождаване на членовете на органите за вземане на решения на национална централна банка, каквито са предвидени за управителя в цитираната правна норма?;
3. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка съвместяване на заемането на длъжността управител на национална централна банка и участието като съдружник в капиталово търговско дружество с право на част от печалбата на дружеството, съразмерно на дяловото участие?;
4. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка съвместяване на заемането на длъжността управител на национална централна банка и участието в управителен орган на юридическо лице с нестопанска цел, което съгласно своя устав може да развива стопанска дейност, без да е взето единодушно решение на управителния съвет на национална централна банка, каквото се изисква по националното законодателство за извършване на неплатена дейност?;
5. Допускат ли разпоредбите на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 7 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка национално законодателство, което задължава в определен срок от заемане на длъжността членовете на органите за вземане на решения на национална централна банка, в качеството си на лица, заемащи публична длъжност по смисъла на националното законодателство, да декларират пред съответен държавен орган своето участие като съдружници в капиталови търговски дружества и участието си в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел?;
6. Допускат ли разпоредбите на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка национално законодателство, което задължава в определен срок от заемане на длъжността управител на национална централна банка, в качеството си на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на националното законодателство, да предприеме действия по преустановяване на своето участие като съдружник в капиталово търговско дружество и участието си в управителни органи на юридически лица с нестопанска цел?;
7. Допуска ли разпоредбата на чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка тълкуване, което третира управител на национална централна банка, който е отстранил извън законоустановен срок несъвместимост със заеманата длъжност, като лице, което не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения?;
8. Допускат ли разпоредбата на чл. 131 от Договора за функционирането на Европейския съюз и разпоредбите на чл. 7 и чл. 14.2 от Протокол № 4 за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка национално законодателство, което позволява на органа, натоварен да установява основанието за освобождаване, за целите и в рамките на това специфично производство да преценява виновно извършване на сериозно нарушение по смисъла на чл. 14, параграф 2 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка?.

На 20 февруари 2025 г. ВАС спира производството и по другото висящо дело – по решението на КПК – до произнасянето на Съда на ЕС по поставените въпроси.

Позицията на Европейската централна банка, изразена от главния юридически съветник Асен Лефтеров, е, че няма реален конфликт на интереси само заради факта, че Андрей Гюров е бил съдружник с едва 2% дял в ООД от добивния сектор без пряка връзка с функциите на банката. Европейската комисия се присъединява към тази позиция.

Андрей Гюров – служебен премиер

На 19 февруари 2026 г. Андрей Гюров става служебен премиер на България и подава оставка от БНБ, а парламентът я гласува.

На 24 февруари 2026 г. по делото срещу решението на БНБ е постъпила молба от ответника – управителя Димитър Радев със следните искания: да се възобнови производството по делото; да се оттегли отправеното до СЕС преюдициално запитване, по което е образувано дело С-611/2024 год.; да се остави без разглеждане жалбата на Андрей Гюров срещу решението Управителния съвет на Българската народна банка и да се прекрати производството по делото. Според ответника, поради отказа на Гюров от позицията на подуправител, правният спор относно законноста на отстраняването му от длъжност през 2024 г. е останал без предмет.

Заключението на генералния адвокат по делото в Съда на ЕС

На 26 март 2026 г. генералният адвокат Николас Емилиу представя становище по дело С-611/24, висящо по преюдициалното запитване на ВАС. В заключението генералният адвокат анализира правото на ЕС и как то е приложимо в случая на Гюров. Емилиу изрично посочва, че когато решението, с което се установява основание за освобождаване от длъжност, е взето от орган, който не е съд, трябва да е налице ефективен съдебен контрол в съответствие с член 47 от Хартата на основните права. Според заключението правото на ЕС допуска национален закон, с който подуправителят да бъде задължен да декларира своите участия в търговски дружества и НПО, но също допуска национален закон, който позволява участие в търговски дружества, ако е предвиден механизъм за предотвратяване конфликт на интереси, освен това правото на ЕС изисква органът, който установява основанията за освобождаване, да е оправомощен да преценява дали съответното лице – в случая Гюров, трябва да се счита за виновно за извършване на сериозно нарушение по смисъла на член 14.2 от този устава на ЕСЦБ и на ЕЦБ¹.

Политически атаки

Веднага Делян Пеевски атакува служебния премиер, с манипулативното твърдение, че „Европа потвърди – изборът на Гюров е незаконен, отговорността е на Йотова“.

Светкавично атакува и лидерът на ИТН, Слави Трифонов, уж цитирайки „световната новина“ как българския правен сайт лекс „Лекс“ предал, че според генералния адвокат „решението на УС на БНБ от 16 юли 2024 г. да отстрани Гюров е правомерно„. Истината е, че такъв цитат липсва, както в заключението на генералния адвокат, така и в публикацията на Лекс.

Съдебният казус е на кръстопът

Първата възможност е ВАС да пректрати дело срещу решението за освобождаване на Гюров като подуправител. Това с ще доведе до прекратяване на делото пред Съда на ЕС, а вероятно и на другото висящо дело във ВАС – срещу решението на КПК. По този начин интересите на Андрей Гюров ще останат незащитени и за него ще останат пътища за защита единствено пред наднационални органи. Този сценарий ще подаде удобна топка за отиграване от политическите противници на Андрей Гюров и ПП–ДБ.

Втората възможност, отхвърляне искането за прекратяване на делото пред ВАС, изчакване решението на Съда на ЕС, възобновяване и произнасяне по същество относно (не)законосъобразността на акта за освобождаване на Гюров като подуправител – изглежда все по-малко вероятна.

Важно е да се уточни, че решението по кой път ще поеме делото на Гюров е в ръцете на председателя на решаващия състав и докладчик по делото във ВАС – Георги Чолаков, който отказа да се отведе по делото, въпреки съмненията за негова предубеденост. Чолаков е последния титулярен председател на ВАС, когото неотдавна Атанаска Дишева – член на ВСС, определи като олицетворение на „онази невидима и непреодолима сила, която осигурява взимането на всякакво решение“. Не може да се пренебрегне и контекста на събитията и обществената тайна за зависимостите във ВСС от консолидирания кръг около санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. В медиите циркулират многобройни публикации, уличаващи Георги Чолаков във връзки с „непреодолимата сила“, бетонираща мнозинството във ВСС и осигуряваща вземане на неговите важни кадрови решения, които винаги изглеждат предрешени – взети някъде другаде, голяма част от тях са обобщени от Сега.

1. Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки на всички 27 държави от ЕС образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) ↩︎