30 октомври 2025 г.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) комуникира жалбата на съдия Владислава Цариградска, като очерта предмета му и формулира въпросите, на които правителството ще трябва да отговори, във връзка с оплакванията за нарушения на членове 2 (право на живот), 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и 13 (липса на ефективни правни средства за защита) от Европейската конвенция за защита правата на човека. Защитници на съдията пред ЕСПЧ са адвокатите Катина Бончева и Михаил Екимджиев.
Електронен съдник припомня, че през 2019 – 2020 г. съдийката беше открито заплашвана в съдебна зала от Мартин Божанов – „Нотариуса“, а след отказа й да решава делата под диктовка, срещу нея бе подета мащабна компроматна кампания от „пеевските“ медии. През април тази година съдията окончателно осъди сайта „Пик“ да премахне клеветнически публикации. След убийството на „Нотариуса“ на 31 януари 2024 г., към нея и децата й бяха отправени смразяващи кръвта заплахи. За заплахите беше задържан „Червеният пират“ – невменяемо лице с психично заболяване. Веднага след задържането – без адвокат, без дори да се повика психиатър – „Червеният пират“ направи „пълни самопризнания“ за изпратените до съдията заплахи. Версията за „Червения пират“ остава крайно подозрителна. А случаят на съдия Цариградска възбуди множество въпроси за престъпното влияние върху магистрати, злоупотребата със специални разузнавателни средства спрямо съдии, за произволните ограничения на достъпа на адвокати и пострадали по преписките в прокуратурата.
ПРЕДМЕТ НА ДЕЛОТО
1. Жалбоподателка по делото е Владислава Цариградска, която е съдия и член на управителния съвет на Съюза на съдиите в България (основната професионална организация на съдиите в страната). Другите трима жалбоподатели са нейните деца, две от които са все още непълнолетни.
2. Жалбоподателката многократно е изразявала публично, включително в интервюта за медиите, своите виждания по различни въпроси, свързани с функционирането на съдебната система в България от 2019 г. насам.
3. През октомври 2019 г. Мартин Божанов е оказал натиск върху съдия Цариградска да се оттегли от дело, по което тя е била страна, а той е бил страна. Тя е отказала, а през януари 2020 г. той е заплашил нея и семейството ѝ във връзка с това. Жалбоподателката е уведомила по-специално министъра на правосъдието и в резултат на това между януари и юли 2020 г. Министерството на правосъдието е осигурявало охрана за нея и дома ѝ.
4. Според жалбоподателите, Мартин Божанов е бил член на банда за оказване на влияние върху съдебната система и прокуратурата с нечестни цели, която се е състояла, наред с други, от високопоставени прокурори. През януари 2022 г. и юли 2023 г. съдия Цариградска е настояла министърът на вътрешните работи и министърът на правосъдието да разследват тази възможност.
5. Има данни, че през 2022 г. и 2023 г. е започнало разследване на дейността на предполагаемата банда, на която е бил член Божанов, за евентуалните ѝ връзки с прокуратурата, както и за отправените от Мартин Божанов заплахи. Изглежда, че тези разследвания все още продължават.
6. На 31 януари 2024 г. Мартин Божанов е застрелян и убит. След убийството му отново са повдигнати твърдения, че е бил член на банда за оказване на влияние върху съдебната система и прокуратурата. Между февруари и април 2024 г. българският парламент провежда публично изслушване по въпроса. На 22 февруари 2024 г. съдия Цариградска е изслушана по парламентарното разследване.
7. След медийните интервюта на 18 и 19 февруари 2024 г., в които първата жалбоподателка повдига твърдения за злоупотреба с власт от високопоставени прокурори и за неразследване на тези злоупотреби, между 19 и 25 февруари 2024 г. на официалния имейл адрес на окръжния съд, където тя сега заседава, са получени редица имейли, съдържащи подробни и конкретни смъртни заплахи срещу нея и децата ѝ. Председателят на съда е съобщил за тях на полицията.
8. На 29 февруари 2024 г. полицията заявява, че заплахите са отправени от бездомен мъж с психични проблеми; той е арестуван същия ден. През март 2024 г. компетентният съд го настанява в психиатрична клиника за три месеца. Междувременно първият жалбоподател изразява съмнение, че заплахите не са изхождали само от него. Наказателните разследвания на тези заплахи, започнати в края на февруари 2024 г., все още продължават.
9. От 13 февруари 2024 г. Министерството на правосъдието отново осигурява охрана за съдията. На 12 ноември 2024 г. тази защита е прекратена.
10. Жалбоподатели се оплакват от нарушение на член 2, при условията на евентуалност на член 8 от Конвенцията, че властите не са предприели ефективни мерки за защита на живота им въпреки заплахите срещу тях, по-специално заплахите, отправени през февруари 2024 г. Те оспорват по-специално твърдението, че властите не са разследвали правилно кой стои зад тези заплахи. Жалбоподателите се оплакват и от нарушение на член 13 от Конвенцията, за това че не са разполагали с ефективни средства за защита по отношение на тези бездействия.
ВЪПРОСИ КЪМ СТРАНИТЕ
1. Налице ли е нарушение на член 2 от Конвенцията? По-специално, били ли са властите задължени да предприемат мерки за защита на живота на жалбоподателите, като ги поставят под закрила и като разследват ефективно произхода на заплахите срещу тях? Ако е така, изпълнили ли са властите надлежно това задължение? Алтернативно, доколкото понятието „личен живот“ по смисъла на член 8 от Конвенцията включва физическата и психическата неприкосновеност на лицето, налице ли е нарушение на тази разпоредба предвид поставените по-горе въпроси?
2. Налице ли е нарушение на член 13 от Конвенцията? По-специално, разполагали ли са жалбоподателите с ефективни средства за защита по отношение на твърденията за непредприемане от страна на властите на мерките, посочени по-горе?
Съгласно правило 54 § 2 (а) от Правилника на Съда, от правителството-ответник се изисква също:
(а) да изложи (в изложението на фактите), в хронологичен ред и подробно, хода на всички наказателни разследвания, свързани със заплахите срещу жалбоподателите; и
(б) да представи копия на всички материали, свързани с (i) тези разследвания и (ii) защитата, предоставена на жалбоподателите от Министерството на правосъдието.
Пълният текст на съобщението на Съда е достъпен тук.