9 април 2026 г.
Асоциацията на прокурорите в България, представлявана от председателя си – прокурор Елица Калпачка, твърди, че липсва прозрачност при обсъждането на компетентностния модел на ръководни длъжности в съдебната система, публикуван по-рано днес от от Министерството на правосъдието. Организацията е взела участие в обсъждането, което е било обявено предварително, като е представила становище. Но изглежда предложенията ѝ не са били взети предвид и не са отразени от екипа на министъра на правосъдието. Възмущението на прокурорската асоциация идва на фона на нейното бездействие до момента да повдигне въпроса за липсата на подробни и обективни критерии за избор на управляващите прокуратурата. Всички сме наясно, че имената на главните прокурори – Борислав Сарафов, Иван Гешев, Сотир Цацаров, Никола Филчев и т. н., както и на административни ръководители – пример от последните дни е Емилия Русинова – се появяват в многобройни, неизяснени и до днес скандали, ерозиращи доверието в съдебната система. По тези въпроси обаче присъдружната на главния прокурор (който и да е той) прокурорска съсловна организация мълчи оглушително.
От прокурорските среди до момента не се е повдигал – поне публично – въпросът за изработване на критерии за избор на главен прокурор.
От становището става ясно, че самата прокурорска общност, черз свои представители, е изработила и представила на Правосъдното министерство критерии за главен прокурор и професионални идеи, разработени в рамките на самата общност, които обаче не са отразени в публикувания днес „работен анализ на компетентностния модел* за висшите административни ръководители в съдебната власт – главен прокурор, председателите на върховните съдилища, директора на Националната следствена служба, както и административните ръководители на прокуратурите на различни нива“. За съжаление, в замяна на настояванията си за прозрачност на процеса, Прокурорската асоциация не предлага прозрачност на собствените си професионални становища. Направените предложения на Асоциацията на прокурорите за съдържанието на „действително проверима методика, а не рамка от общи формулировки и примерни индикатори“ със сигурност ще бъдат посрещнати и обсъдени с голямо желание и интерес в професионалните среди.
Следва пълният текст на позицията, който е публикуван на сайта на сдружението.
Асоциацията на прокурорите в България изразява категорично несъгласие с представения „Компетентностен модел на ръководни длъжности в съдебната власт“ и с начина, по който Министерството на правосъдието организира неговото обсъждане.
Представеният текст не носи белезите на документ, изработен в резултат на реален професионален диалог, а на предварително подготвен материал, за който впоследствие е търсено единствено формално външно легитимиране. Самият документ твърди, че при разработването му са били „съобразени писмени становища“ на различни организации, включително на Асоциацията на прокурорите в България, както и „заключенията от консултация“ на министъра на правосъдието с неправителствени организации. В документа обаче не е отразено нито едно конкретно предложение, не е посочено кои бележки са приети, кои са отхвърлени и по какви съображения, нито е налице каквато и да е проследимост на обсъждането. Това не е прозрачност. Това е декларативно позоваване на „обсъждане“, без съдържателно доказателство, че такова реално е проведено.
АПБ не може да приеме участие в процедура, при която предварително изготвен текст се представя за резултат от консултация, без да е налице действителна готовност за преработването му в отговор на професионални аргументи. По време на проведената дискусия не бе осигурено реално обсъждане по същество на модела. Не бе проведен професионален дебат по философията, структурата, критериите и практическата приложимост на модела. Липсваше открито разглеждане на изпратените предложения и на критериите за длъжността „главен прокурор“, разработени и представени от представители на прокурорската общност. Създаде се впечатление, че процедурата служи не за подобряване на документа, а за придаване на външен консултативен печат на вече взето концептуално решение.
Това впечатление се потвърждава и от самия текст. Документът е изграден като завършена концептуална рамка, която вече е приела за даденост определена теза: че правомощието на министъра на правосъдието по чл. 130в, т. 3 от Конституцията представлява „ключов инструмент за институционално влияние“ и трябва да бъде трансформирано в „структуриран управленски инструмент“ за целенасочено кадрово въздействие. Вместо внимателно да бъдат очертани границите на това правомощие и рисковете от политизиране, документът последователно го концептуализира като механизъм за влияние, стандартизиране и кадрово насочване. Това е неутрална експертна оценка само на думи; по същество е нормативно-програмна конструкция в полза на разширено и стратегизирано участие на изпълнителната власт в кадровите процеси на съдебната власт.
Особено обезпокоително е, че моделът използва езика на прозрачността, отчетността и професионализма, но не предлага нито една действителна гаранция срещу субективизъм, селективност или външно влияние. В текста има множество „примерни критерии“ и „примерни показатели“, но няма ясна методика за тяхното прилагане, няма тежести, няма минимални стандарти, няма правила за верификация, няма механизъм за проверка на достоверността на репутационните оценки и няма защита срещу произволна интерпретация на абстрактни понятия като „почтеност“, „устойчивост на натиск“, „лидерство“, „репутация“ и „липса на зависимости“. По този начин документът не изгражда обективен модел, а отваря широко поле за предварително насочен, ситуационен и персонализиран подбор.
За АПБ е неприемливо и системното смесване на различни категории – компетентности, правомощия, институционални функции, биографични белези, репутационни внушения и количествени показатели. Например броят на участията, броят на докладите, броят на кадровите предложения, броят на отменените актове или броят на участията в публични формати не са сами по себе си компетентности. Подобен подход създава илюзия за обективност, но в действителност води до механично „чеклист“-оценяване и подменя качествената професионална преценка с формализъм. Това е особено опасно при оценяването на кандидат за главен прокурор, където се изисква не натрупване на удобни индикатори, а дълбока професионална легитимност, независимост и доказана способност за законосъобразно упражняване на изключително концентрирани правомощия. Документът сам признава, че именно при главния прокурор концентрацията на власт създава системни рискове от селективно правоприлагане, кадрова зависимост, непрозрачно използване на инструменти и ерозия на баланса между репресия и защита на права. Въпреки това предложеният модел не въвежда реални защитни механизми срещу тези рискове, а ги превръща в още една група декларативни маркери.
Не по-малко проблемна е и редакционната и структурната несъстоятелност на документа. Налице е объркана номерация на разделите, липса на систематичност и следи от недовършена редакция. Това не е маловажен въпрос на техника. Когато Министерството на правосъдието предлага модел, който претендира да служи като основа за кадрови преценки на най-високо ниво в съдебната власт, то дължи прецизност, вътрешна последователност и методологична яснота. Ако самият документ не отговаря на елементарни стандарти за редакционна дисциплина и концептуална чистота, той не може да бъде представян като надежден инструмент за подбор на висши магистрати.
АПБ възразява и срещу начина, по който прокурорската система е описана в модела. Документът на места идентифицира реални рискове – свръхконцентрация на власт, вторичен контрол, кадрово влияние, филтриране на информация, селективност – но вместо да изведе от това нуждата от по-ясни гаранции за професионална автономия, от проверими стандарти и от ограничаване на субективизма, моделът остава на равнището на описателна констатация. Това означава, че най-същественото – как тези рискове ще бъдат овладени в реална процедура по подбор – въобще не е решено. Прокуратурата не може да бъде разглеждана през схеми, които констатират опасностите, но отказват да предложат действащи механизми срещу тях.
АПБ намира за особено неприемливо, че изпратените от представители на прокурорската общност критерии за главен прокурор и професионалните идеи, разработени в рамките на самата общност, не намират реално отражение в окончателния текст. В документа няма нито следа от аналитично отношение към тези предложения, няма обсъждане на аргументите, няма мотиви за приемане или отхвърляне и няма интегриране на професионалния опит на действащи прокурори. Това е още едно доказателство, че консултацията не е била проведена, за да обогати модела, а за да бъде формално отчетена.
Вместо реален професионален модел се предлага документ с претенция за научност, но без доказана методологична валидност; с претенция за прозрачност, но без проследимост на решенията; с претенция за обективност, но с множество неясни и субективно приложими критерии; с претенция за консултативност, но без действително участие на професионалната общност в крайния резултат.
Ето защо Асоциацията на прокурорите в България счита, че представеният „Компетентностен модел“ в този му вид не следва да бъде възприеман като годна основа за кадрови преценки и номинации по чл. 130в, т. 3 от Конституцията.
АПБ настоява:
- процедурата по обсъждане да не бъде отчитана като реално проведена консултация по същество;
- документът да бъде изцяло преработен, а не козметично редактиран;
- да бъде изготвена ясна и публична таблица на получените становища с посочване кои предложения са приети, кои са отхвърлени и защо;
- критериите за длъжността „главен прокурор“ да бъдат разработени наново с пряко участие на прокурори с доказан практически и управленски опит;
- да бъдат въведени обективни, проверими и предварително известни стандарти, които изключват възможността за симулативен подбор под прикритието на „компетентностен модел“;
- Министерството на правосъдието да прекрати практиката на формални консултации, при които професионалните становища се цитират, но не се отразяват.
Асоциацията на прокурорите в България няма да легитимира с присъствието и участието си предварително написани текстове, представяни впоследствие като резултат от общо експертно съгласие. Истинската реформа изисква открит спор, професионална честност, мотивирано отношение към различните позиции и уважение към експертизата на действащите магистрати. Всичко останало е административна симулация.
Цялото становище може да прочетете тук: