11 март 2013, 08:20 | Мирела Веселинова
Г-н Радков, в годишния си отчет за работата на съда заявихте, че през 2012 г. АССГ е работил в условия на свръхнатоварване. Каква е динамиката в сравнение с предходни години?
Вие сте видели в доклада – с около 30 % е нараснала натовареността на съдиите в АССГ през 2012 в сравнение с 2011 г.
Има 14 678 новопостъпили дела в съда за 2012 г., докато през 2011 г. са регистрирани 11 717 новопостъпили дела. През 2007 г., когато съдът е конституиран и започнал да работи, новопостъпилите дела са били 6531, което е около 45% от сегашната натовареност на съда, при не много различен щат. Тогава съдът е имал щат от 44 съдии, а сега са 50.
Трябва да се има предвид, че общият брой на делата става много по-голям, когато се прибавят и делата, останали за разглеждане от предходния период. Така през 2012 г. са разгледани 19 661 дела – новопостъпили, плюс останалите от предходен период. И макар че по щат съдиите в АССГ са 50, максималният брой на едновременно работещи съдии през годината е бил 44. В началото на годината бяха 37, станаха 39, после – 42. В момента сме 43-ма. Заетите щатове са 46, но две колежки са в майчинство, а една – в неплатен отпуск.
Имаме 4 незаети щатни бройки, за които още през м. г. поискахме от ВСС да обяви конкурс, но все още го чакаме. Неофициално разбрах, че се очаква конкурсът за нашите свободни съдийски щатове да бъде обявен не по-рано от юни. И това е възможно най-добрата перспектива, защото може да се отложи и за есента.
Това означава, че действителната натовареност на база т.нар. човекомесеци (така, както в момента новият ВСС е определил в правилата си, че трябва да се изчислява натовареността) е 48,78 дела средно месечно на човек. За сравнение – през м. г. това число беше 30 дела месечно, но пресметнато съобразно щатното разписание, което не е съвсем точно. Човекомесеците отразяват дейността на реално работещите хора, което в конкретния случай означава, че броят на делата ще се дели не на 50 човека, колкото е щатът, а на работещите в действителност през периода съдии.
Каква е натовареността на АССГ в сравнение с другите административни съдилища?
Все още повечето от тях не са готови с отчетите си за миналата година, ние бяхме едни от първите съдилища, провели годишно отчетно събрание, затова не мога да кажа какви точно ще бъдат числата при останалите колеги. Но, доколкото зная, средно по 30 дела ще отчете следващият по натовареност съд – Бургаският. Около 24-25 – във Велико Търново и Пловдив. Всички останали се въртят между 10 и 15 дела. А в някои административни съдилища се падат и под 10 дела на съдия месечно.
Пак правя уговорката, че това са данни, получени не е на база на сегашната методика – действителна натовареност по човекомесеци, а работата е отчетена въз основа на предходната. Но при всички случаи, ние винаги сме били два-три пъти по-натоварени спрямо по-малките съдилища, а по отношение на по-големите административни съдилища в Бургас, Пловдив и Велико Търново, нашата натовареност е с около 30-40 % повече.
В доклада си сочите, че делата в АССГ стават все по-трудни и разнообразни. Тук имате ли някакви сравнителни данни?
Действително, при оценката на натовареността не може да се гледа само бройката, голямо значение има и видът на делата. Трябва също така да се има предвид и съотношението между първоинстанционни и касационни дела. В АССГ това съотношение винаги е било в полза на първоинстанционните, т.е. сложните и обемни дела, по които се събират доказателства.
Ето, през 2012 г. има само 3342 новопостъпили дела на тричленните състави (които са почти само касационни дела). Като се съотнесе тази бройка към общия брой на новопостъпилите дела – над 14 000, това означава, че по-малко от ¼ от делата са касационни. В същото време в повечето административни съдилища касационните дела са процентно повече от първоинстанционните.
Несравнимо е. Едно е да гледаш касационно производство, което в заседание ти отнема по 5 минути на дело, друго е да гледаш първоинстанционно производство в пет заседания, да изслушаш три или четири експертизи… Доскоро в кабинета ми имаше едно дело, което заемаше цялата тази заседателна маса – данъчно дело с 15 тома приложения. Как да сравним това дело с едно обжалване на решение на районен съд например, което приключва за пет минути и писането на решението е за около 15 минути.
По данъчните дела се провеждат редица заседания, всяко от които по час или два, след което писането на решението отнема един месец. Колегите излизат в отпуск, за да напишат такива дела. Оттам идва и скритата натовареност, защото непосилната работа не е само в числата, а в обема и сложността на делата, които са подсъдни само на нашия съд. Това в момента не се отчита.
Отдавна се говори, че до голяма степен сегашната нормативна уредба създава този дисбаланс между административните съдилища, като разтоварва регионалните за сметка на софийския. Въпросът е за мерките.
Наскоро на една дискусия адвокат Валентин Бенатов например предложи да се предвиди обжалване на един индивидуален административен акт пред съда по местонахождението на жалбоподателя, а не на органа. Това, според него не само би разтоварило АССГ за сметка на другите съдилища, но ще се отрази благоприятно на съдебната практика, която няма да е съсредоточена в ръцете на трима-четирима съдии. Вие какво мислите?
Това, което е казал колегата Бенатов, тук го говорим вече една година. И до много институции сме изпращали предложения за промяна на местната подсъдност, защото за нас единственото решение на проблема с натовареността е промяна на местната подсъдност. А не толкова дали ще ми отпуснат 2 бройки от някой по-малко натоварен съд – това по никакъв начин няма да реши проблема на АССГ.
Нещо повече – сега, дори и да ми дадат нови 10 бройки, както съм поискал, аз няма къде да ги сложа съдиите. Колегите работят по четирима в стая, при условия, които не отговарят на изискванията за безопасен и здравословен труд.
Добре, как виждате вие промяната на правилата за подсъдността?
Става въпрос за промяна на правилата на местната подсъдност по чл.133 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), който предвижда, че делата се разглеждат от съда, в чийто район се намира седалището на административния орган, който е издал оспорения административен акт. Нашето предложение е да се промени тази норма, като се предвиди тези дела да се разглеждат от съда, в чийто район се намира седалището на регионалната структура на съответния орган. Всички административни органи имат регионални структури в окръжните градове.
Така само с една промяна на АПК въпросът се решава до голяма степен. Тук обаче идва трайната съпротива срещу подобна промяна от страна на държавната администрация. И тази нагласа на администрацията е поддържана години наред, откакто съществуват административните съдилища.
Защо, според вас?
Защото за тях това означава разход.
Проблемът е в това, че по големите и важни дела те нямат доверие на юрисконсултите си от регионалните структури, които обикновено са колеги с една-две години стаж, започнали работа в администрацията след дипломирането си, за да трупат стаж. Затова по такива дела се изпраща старши юрисконсулт или началник на правен отдел, който да подсигури адекватна защита. Този човек трябва да се командирова, което е разход. От друга страна, ако днес има дело във Варна, Кюстендил и Пловдив, няма как той да бъде пратен и на трите места и т. н.
Това са аргументите, които съм чувал…
Излиза, че администрацията не може да си назначи качествени юрисконсулти по места?
Със заплатите, които предлагат, как да назначат такива юрисконсулти?
Така или иначе, администрацията винаги се е стремяла да избяга от опасността от разпръсване на делата по много съдилища, като за това може би има и друг мотив, макар че едва ли ще чуете някой да ви го признае открито – администрацията винаги е смятала, че много по-лесно може да си „решава“ делата, ако те са концентрирани само в един съд.
Това звучи почти като признание, че АССГ лесно се манипулира, така ли?
Така смята администрацията – че е по-лесно да се оправиш с един съд, отколкото с 28. Безумно е да си го мислят, но според мен е факт.
Знаете, че изпълнителната власт винаги се е стремяла по някакъв начин да яхне съдебната – грубо казано. И всеки, който взема властта, си го поставя като една от първостепенните задачи. С течение на времето някои са успявали, други не…
Освен промени в АПК, има ли други законови промени, които намирате за необходими с оглед преодоляване на дисбаланса в натоварването на административните съдилища?
Подготвили сме и проект за промяна на специалните закони навсякъде, където има изрично определена местна подсъдност, която предвижда АССГ да разглежда споровете – в Закона за здравето, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за защита на потребителите, Закона за държавния служител (ЗДС) и редица други.
Например, предлагаме два варианта на промени в чл. 124, ал. 1 ЗДС, чийто смисъл е един и същ – споровете във връзка със служебните правоотношения да се разглеждат от административния съд по местонахождението на структурното звено от администрацията, в което се осъществява изпълнението на служебното правоотношение. Тези дела никак не са малко – за миналата година в АССГ са постъпили общо 650 дела по Закона за държавния служител, Закона за МВР и Закона отбраната и въоръжените сили и ЗСВ, като голямата част от тях, вероятно някъде около 500, са по ЗДС.
В Закона за акцизите и данъчните складове предлагаме да се предвиди обжалване пред административния съд по местонахождението на органа, който е извършил проверката и е направил констатациите за извършено нарушение.
Особено фрапиращ проблем се опитваме да разрешим с предложенията за промени в Закона за здравето. Става дума за решенията на НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия), от които са засегнати едни от най-уязвимите групи правни субекти – лица с трайно увредено здраве. Тези решения се обжалват само пред АССГ и по тази причина тук са принудени да се явяват хора от всички краища на България – с патерици, с инвалидни колички, с придружители и т. н. За м.г. имаме общо 152 такива дела, но и пет да са – пак са много. За повечето от тези хора пътуването от другия край на страната до съда в София е, от една страна, непосилно икономически, а от друга страна – ужасно неприятно приключение, с оглед на тяхното състояние. А не бива да се забравя, че тези дела никога не приключват в едно заседание, защото винаги се назначават експертизи, което означава минимум две явявания. Много от хората нямат пари за адвокат и държат да се явят лично пред съда. Експертизата за здравословното им състояние също се прави от вещо лице от София, което, разбира се, няма да отиде до Силистра, за да освидетелства гражданина.
Всички тези предложения сме ги мотивирали и сме ги представили в Министерството на правосъдието още през март и април м.г., т.е. преди около година. Дадени са и на депутати от различни парламентарни групи, за да инициират промени в закона. Дали сме ги на ВАС, за да ги коментират, когато се събират по работни групи, защото и те имат работна група по проблемите на натовареността.
Аз лично досега не съм чул, нито съм получил каквато и да е обратна информация, официална или неофициална, от която да направя извод, че някой мисли или работи по нашите предложения.
В същото време колегите ми в съда започват да имат здравословни проблеми от такова естество, че става ясно, че са предизвикани от преумора и стрес. Работят и в събота, и в неделя…
Така е и в Съдебната палата, в събота и неделя е пълно…
Мога само да кажа, че АССГ е по-натоварен от Софийския градски съд и то значително. Ще видите от числата в техния доклад, когато той излезе.
Не е по-натоварен единствено спрямо Софийският районен съд, но като брой дела. Ако обаче се вземе предвид сложността на делата, там съм готов да споря кой е по-натоварен.
Не може да се отмине и фактът, че АССГ има и доста атрактивни и общественозначими дела…
Те затормозяват само колеги, които се вълнуват какво ще се напише за тях, но не и колегите, които не се интересуват от това. Аз например, по никакъв начин не се почувствах затормозен от делото за синята зона.
Там като че ли ефектът не бе оценен правилно?
Ефектът от това решение не е този, който хората очакват, ако съдя по коментарите, които прочетох. Ние например, отменяме преференциите за паркиране на живущите в центъра, но не защото те нямат право на тези преференции, а защото не е достатъчно добре мотивиран кръгът на правоимащите.
Същевременно, веднага след обявяването на решението, последваха изявления на представители на общината – ето, съдът ви е отменил привилегията и сега ще трябва да плащате като всички останали по 2 лв. на час. Но добрата община ще ви покаже колко много се грижи за вас и ще обжалва от ваше име, за да ви спаси от това бреме, понеже вие вече нямате правен интерес да обжалвате, защото съдът е уважил искането ви.
Работата е там, че ние не сме лишили тези хора от преференцията, ние просто казваме на общината – направете текста така, че да е ясно мотивирано защо например само собственици и наематели с постоянен адрес в тази централна градска част имат такава преференция, а не и останалите. Защото в тази част наредбата просто няма мотиви.
В отчета си говорите за сериозните битови проблеми на съда. Доколкото сегашната сграда на АССГ не е строена за съд (някой даже казва, че навремето е било ресторант), трябва ли властите вече да търсят нова сграда?
Тази сграда е била на Електроимпекс. Кръглото фоайе долу, където сега се намират всичките ни деловодства, преди години наистина е било ресторантска част, но нагоре е административна сграда. Факт е обаче, че е пригаждана за съдебна и резултатът е никакъв.
Навремето тя е била някакво решение за съда, защото колегите са започнали в две стаи в Съдебната палата и буквално на крак в коридорите. Проблемът се е задълбочил, защото първоначално тук е настанен само съдът, но после някой решава, че могат да се устроят под един покрив две институции едновременно и настанява и Инспектората към ВСС (ИВСС). Сградата не може да поеме двете институции, тук може да се помещава или само ИВСС, или само АССГ. С риск да разсърдя колегите от Инспектората, трябва да кажа, че е много по-лесно да се премести ИВСС – все пак това е само една администрация, която няма кой знае какъв архив, нито съдебни зали. Много по-трудно е да се премести един съд, чийто щат е 200 човека.
Казвам това, въпреки че тази сграда не е за съд. Ако ни се предложи по-подходяща, ние с удоволствие ще се преместим, пък ИВСС да си остане тук. При всички случаи, в обозримо бъдеще ще назрее необходимостта да се намери нова сграда за съда, защото имаме само 6 съдебни зали, а съставите са 50, без да се броят касационните, които са 14. При този щат.
Друго помещение, което може да се пригоди за съдебна зала, няма. Миналата година усвоихме всички пространства под стълбищата около кръглото фоайе, за да свалим там служители, а техните места да се заемат от новоназначените съдии.
Вие правил ли сте предложение до Министерството на правосъдието?
Още миналата година писмено алармирах, че са изчерпани възможностите на тази сграда да задоволи нуждите на АССГ. Отговор нямам.
Колко пъти сте говорил с министъра, откакто сте назначен за председател?
Два пъти. Първият беше за сградата. Вторият ни разговор беше свързан с наше предложение за промяна в Закона за съдебната власт (ЗСВ) във връзка с командироването на съдии. Искахме ЗСВ да даде възможност в административните съдилища да се командироват и съдии от общите съдилища. По този повод разговарях не само с министъра и със зам.-министър на правосъдието, но и с представители на всички парламентарни групи, с председателя на Върховния административен съд, с членове на ВСС.
Това е другата законова бариера, която много ни възпрепятства, защото ЗСВ така е направен в тази му част, че командироване може да става само между административните съдилища. Миналата година аз съм използвал целия ресурс на тази норма, т.е. лично съм разговарял с всеки колега от административните съдилища в страната, за когото имам някаква информация, че има желание да работи в София. На тая покана се отзоваха двама колеги.
Защо отказват другите?
На първо място, защото тук ще гледат три пъти повече дела за същата заплата. Второ, намираме се в условия на криза, а съдът не предлага уреждане на жилищния въпрос на командированите.
Въпреки това, както ви казах, дойдоха двама колеги, които работиха само три месеца, макар че командироването им беше за по-дълъг период. Толкова издържаха и се прибраха.
Затова много настоявахме да бъдем поставени на равна основа с общите съдилища, защото ние можем да дадем условия за кариерно развитие, особено за районните съдии. Има районни съдии със стаж като на върховни съдии, но не могат да мръднат от районния съд, защото например в съответния окръжен съд се освобождава едно място веднъж на три години. Като се прибави и това, че дълго време не бяха обявявани конкурси, какво става с младите колеги?
Мисля, че ако промяната, която ние предлагахме, беше станала, поне 10 съдии от СРС щяха да дойдат да работят в АССГ, защото са свикнали на натовареността и защото са се устроили битово в София. Същевременно за тях това е развитие, възнагражденията в нашия съд са като на апелативен съдия, разликата е 80 лева. А има и много колеги с интерес към административното право.
Г-н Радков, нали си давате сметка, че когато се говори за командироване, веднага изникват подозрения за заобикаляне на правилата за кадрово развитие.
Тук говорим за командироване за определен срок. В нашето предложение имаше ясни правила – командироване за точно определен период от време, разписан механизъм кой и как определя при повече желаещи кой точно ще бъде командирован, като това в никакъв случай не зависи от административния ръководител, а от последната атестация на кандидата, справки за работата му по делата, стажа му досега в системата и т. н. Така или иначе, предложението ни даже не беше разгледано от работната група в Министерството на правосъдието за промени в ЗСВ.
Защо имам спомен, че в правната комисия на парламента беше обсъждано такова предложение на г-н Георги Колев?
През 2010 г. е било обсъждано в правната комисия и е било отхвърлено такова предложение на председателя на ВАС, но тогава аргументацията е била съвсем различна. Изхождайки именно от тогавашните мотиви за отхвърлянето, в нашето предложение ние така развихме методиката, че да се избегнат всякакви съмнения, че командироването е някакъв вид заобикаляне на правилата за кадровото израстване.
В крайна сметка, има един-единствен начин, при който командироването може да стане напълно излишно – да се изпълнява изискването на закона и два пъти годишно да се провеждат конкурси. Тогава няма да има нужда от командироване.