19 юли 2012, 11:00 | Доротея Дачкова
Съдия Лалов, в гилдията ви ври и кипи. Как гледате вие на ситуацията? Има ли политика в уволнението на шефката на Съюза на съдиите (ССБ) Мирослава Тодорова и протеста на магистратите?
Правя уговорка, че изразявам само собствената си позиция. Несъмнено случващото се тези дни и уволнението на съдия Тодорова е израз на дълго натрупвани проблеми в съдебната система, които очакват решение. Уволнението поставя много въпроси. Но е невъзможно отговорите да бъдат дадени днес, когато изтича мандатът на ВСС и предстои сформирането на нов, от който ще зависи управлението на съдебната власт в следващите 5 години. Затова е неясно дали реакцията спрямо сегашния ВСС в този момент и вид може да доведе до решаване на проблеми. Още повече че решението за уволнението подлежи на контрол от съда, в който ние всички твърдим, че вярваме. Когато търсим решение чрез натиска на улицата, дали не се опровергаваме? Дали не показваме, че правосъдието не е последната надежда за справедливост?
Твърди се, че има политическа намеса в решението на ВСС, но не се посочва от кого и не се реагира срещу този, който я прилага. Вместо това недоволството е насочено към орган, който има конституционни правомощия да налага наказания и чието решение подлежи на съдебен контрол. Вместо това други предварително решават, че процедурата е опорочена, че наказанието е несъразмерно тежко. (Интервюто е взето, преди ВАС да откаже на съдия Тодорова да спре изпълнението на уволнението . – бел. ред.)
Звучите като защитник на ВСС, който натрупа доста гафове…
Не съм защитник на ВСС. Самият аз съм го критикувал и публично. Трябва да се поучим от грешките на този ВСС и да не допуснем те да се възпроизведат от следващия. Но след като гилдията правеше само плахи опити да назове проблемите, има ли смисъл сега да сме толкова активни, в края на мандата на съвета, когато от него вече зависи твърде малко.
За мен е неоправдано да се протестира, когато въпросът е от компетентността на съда. Какво ще стане, ако ВАС потвърди решението на ВСС за уволнението на съдия Тодорова? Тогава ще кажем, че има политическа намеса и в дейността на съда ли? Ами ако решението на ВСС бъде отменено – ще кажем ли, че е взето суверенно, или ще приемем, че е постановено под уличния натиск на протестиращите. Или когато протестиращите са магистрати, това е допустимо. В омагьосан кръг сме.
Защо да са само плахи опити? ССБ поиска и оставката на съвета по повод скандала с назначението на Владимира Янева за шеф на СГС.
Плахи са, защото от реакциите прозираше формалност. Съюзът следеше ли какво става с назначенията в страната. Или само СГС е важен? Оставам с впечатление, че нещата не са поставени на принципна основа.
Вие сте член на ССБ. Правилно ли ви разбирам, че съюзът не успява да защити гилдията?
Случващото се дава повод магистратите да си задават въпроси дали ССБ във всички случаи защитава принципни позиции. Не е тайна например, че Софийският районен съд е в бедствено положение от години – материалните условия са ужасни, натовареността на магистратите е нечовешка и ги поставя пред невъзможност да изпълняват на необходимата висота професионалните си задължения. А това означава и че над тях постоянно тегне заплахата да бъдат наказани. Забавянето на решения и мотиви в СРС не е изключение. Но то е следствие от обективни причини. И това се отразява не само на магистратите, а пряко засяга и гражданите. Но реакция като тази от близките дни от съюза или от цялата гилдия през годините няма. Не един и двама колеги от СРС, а и от други съдилища, са били наказвани, макар и по-леко, и не знам ССБ да се е застъпил за тях. Може би защото е възприемал виждането, че тези колеги са извършили нарушения. Или може би защото те не са известни магистрати. Не виждам ССБ да третира еднакво магистрати, поставени в сходни ситуации. Нещо, за което критикува ВСС.
Искам да бъда разбран правилно. Изпитвам дълбоко уважение към компетентността на съдия Тодорова, която е помогнала за професионалното развитие на много млади юристи, включително и на мен. Съжалявам за личната съдба. Поставените въпроси обаче създават усещане, че иначе достойни каузи се използват не за защита на гилдията, а само на избрани нейни членове. Надявам се в действителност това да не е така, а да е само привидно.
В тази връзка трябваше ли тя да се оттегли от ръководната позиция в съюза, когато започнаха дисциплинарните дела?
Мисля си, че когато започнаха дисциплинарните дела срещу съдия Тодорова, тя следваше да си подаде оставката като председател на ССБ. Това нямаше да е отстъпление, а стъпка в правилната посока, защото така тя нямаше да позволи каузата на съюза да бъде идентифицирана със собствените дисциплинарни неблагополучия. Оправдаването на всяка цена на драстични нарушения, които очевидно се дължат в голяма степен на пропуски от субективен характер, изкривява критериите за това дали, кога и колко е допустимо да бъдат забавени мотиви. Свързването на наказанието на съдия Тодорова единствено с ролята на председател на ССБ измества същността на проблема.
Ако магистратите не трябва да протестират за висящи дела, за какво могат?
Друго би било, ако магистратите, а защо не и адвокатурата, протестират срещу задълбочаващия се проблем със сградния фонд на СРС. Решението на този проблем е извън възможностите на съдебната власт. Отговорността е на Министерството на правосъдието. Друго би било, ако протестите бяха започнали заради липсата на ясна визия или воля на политическата класа за реформи в съдебната власт. Нещата щяха да са различни, ако протестите бяха взели повод от публичното оплюване на съдебната власт и на отделни нейни представители, както реагираха съдиите миналата година във Франция. Тогава нямаше да може да се възразява, че ССБ е използван за лична защита, каквато привидност се създаде сега.
Макар и като и.д. ръководите едно от най-натоварените съдилища. Какво показват числата и как се справят съдиите?
За първите 6 месеца от годината при наказателните дела се запазва тенденцията от 2011 г., в която поставихме рекорд за разгледани дела. Постъпили са 12 333 нови дела. При гражданските процеси обаче ръстът продължава и е направо фрапиращ. Постъпили са 45 092, което е с 8843 повече от миналата година. Всяка година обявяваме, че сме стигнали предела. Но не сме. И продължават да експериментират с възможностите ни. Не знам какво трябва да се случи, за да се вземат мерки. За да си представите за какъв обем работа става въпрос – ако връчените призовки през 2011 г. се натрупат една върху друга, купчината ще е по-висока от НДК. А съдът призовава и електронно. Сега си представете над 100 000 разгледани дела. На граждански съдия се падат по над 1000 дела годишно, а на наказателен – над 500.
И какво качество да очакват „клиентите“ на правосъдието?
Колегите полагат неимоверни усилия, но при тази натовареност качеството се постига за сметка на бързината. И няма как да е по друг начин. Основната цел на правосъдието е справедливостта. Бързината не може да е самоцел. Но не означава и че трябва да бъде неглижирана и отричана. Повечето от актовете на СРС са постановени в разумни срокове – за 4-5 месеца. Ако се върнем на случая със съдия Тодорова, единственото положително нещо е, че магистратите успяха да „изкрещят“, че натоварването в някои от звената е нетърпимо. Надявам се, че викът им няма да заглъхне и следващият ВСС ще бъде по-активен по темата.
Бяхте избран да участвате в делегатското събрание, което ще избере шестима от новите членове на ВСС. Могат ли съдиите да пратят в съвета хора, от които после да не се срамуват?
Никой не ни пречи да изберем тези кандидати, които ние решим и от които да не се срамуваме. Въпрос на собствената съвест е. Крайно време е истинските остриета на гилдията да участват в управлението на системата, да поемат отговорност, да проявят активност. Иначе отстрани изглежда, че и на тях им харесва задкулисното управление, в което обвиняваме тези, които са на власт.
Вие сте кандидат за шеф на СРС. Но дали сте правилният избор?
Щом кандидатствам, личната ми оценка е, че имам капацитет да се справя. Но проблемите на СРС могат да се решат с помощта на различни институции – от Министерството на правосъдието за сградния фонд и охраната, през Министерството на финансите за нужните средства за сграда, до ВСС за натовареността, районирането, кадровата обезпеченост. Няма да щадя сили да обяснявам проблемите на СРС пред тези институции, да предлагам решения и от името на колегите си да следя за поетите ангажименти от другите власти. Иначе не намирам смисъл да бъда на този пост.