Ако Върховният административен съд беше спрял уволнението, нямаше да се забърка тази каша
06 септември 2012 |Елена Енчева, в. „Преса“ |3815 прочитания |45 коментара
Гроздан Илиев е зам.-председател на Върховния касационен съд (ВКС) и шеф на наказателната колегия от април 2009 г. Съдия от кариерата, съдийства от 1983 г., през 1989 г. е избран от Народното събрание във Върховния съд. Преди това – от 1974 г. до 1983 г. е бил прокурор.
Какво става с над 30 наказателни дела на съдия Мирослава Тодорова, които уволнението й от Висшия съдебен съвет завари недовършени? От отговора зависят съдбите на всички – подсъдими и жертви – изправени пред реалния риск казусите им да се завъртят отначало в тежката правосъдна машина. Избуя и правен проблем – в момента на уволнението съдия Тодорова имаше 20 второинстанционни дела, които са били обявени за решаване. Т.е. съдебните заседания по тях са приключили, чакало се е само произнасянето на решение. Именно те вече бяха преразпределени на други съдии от зам.-шефката на СГС Петя Крънчева, за да започнат да ги гледат отначало. Двама – Весислава Иванова и Владимир Астарджиев от Софийски градски съд отказаха да го направят. Има ли изход?
Колеги на уволнената съдийка Мирослава Тодорова отказаха да гледат отначало нейни дела с аргумента, че макар решенията по тях да не са обявени, те вече са взети и преразглеждането им ще е незаконно. В същото време шефката на СГС Владимира Янева обяви, че преразпределянето на делата е станало след консултация с вас, г-н Илиев. Разтълкувайте казуса – може ли делата да бъдат „спасени“?
Казусът засега не е поставян пред ВКС и категорично произнасяне по спора не може да има. Изразявам само принципно становище.
Правораздаването по наказателните дела се осъществява от съд в конкретен състав, който постановява актовете си на тайно съвещание. Наруши ли се тайната на съвещанието, съдебният състав е незаконен, а постановеният акт подлежи на отмяна. Нарушението е толкова тежко, че не се предвижда никакво изключение.
Какво имаме в конкретния случай? Едно приключило съдебно дирене и оттегляне на съда на съвещание. От момента на оттеглянето до обявяването на съдебния акт никой, освен членовете на състава, не знае какво е неговото съдържание – в случая дали ще потвърди, измени или отмени обжалваната присъда. За отговорите на тези въпроси се добива ясна представа едва когато съдебният акт бъде обявен в срочната книга, чак тогава той става факт, който е неотменим и неоттегляем.
Съдиите обаче сочат и тълкувателно решение на ВКС, че за да има валидно произнасяне, са достатъчни подписите на двама от тричленния състав. Т.е. че решение може да бъде взето и без подписа на уволнената Мирослава Тодорова и няма нужда делото да тръгва отначало.
Прави се аналогия със сходни норми, но в гражданския процес, черпят се аргументи от тълкувателно решение на Гражданската и Търговската колегия на ВКС. Гражданският процесуален кодекс (ГПК) допуска, че когато един съдия е възпрепятстван да подпише съдебното решение, това се удостоверява от председателя на състава. Но в наказателния закон – НПК такава нормативна уредба няма. И това не е случайно – в наказателния процес действа принципът за неизменност на съдебния състав от момента на даване ход на делото до обявяване на присъдата или решението.
Изключението е само едно – ако е предвиден запасен съдия или запасен съдебен заседател. Ако в случая имаше запасен съдия нямаше да има проблем.
Искате да кажете, че няма полезен ход и единственият изход е делата да тръгнат отначало?
Тримата съдии, участвали в съдебното заседание, задължително трябва да подпишат решението. В това отношение практиката на наказателните състави на ВКС е неизменна – неподписването на акта на втората инстанция от един от съдиите го прави невалиден. Както и обратното – ако актът е подписан от съдия, който вече няма това качество, също става невалиден. Едно от последните решения на Първо наказателно отделение е, че отменя въззивно решение, защото е установил, че към момента на обявяването му в срочната книга, член на състава вече е загубил качеството на съдия – бил е уволнен. Формално всичко е било наред – под решението е имало три подписа. Но когато са наложили срочната книга и заповедта за освобождаването на съдията, става ясно, че тя предхожда обявяването на решението в срочната книга.
А как стоят нещата с другите дела, по които е обявена присъда, но няма написани мотиви? В деня на уволнението си например съдия Тодорова е чела осъдителна присъда за разпространение на дрога – и това дело ли ще тръгне отначало?
Присъдата е единство на мотиви и диспозитив. Неподписването на мотивите е равнозначно на липса на мотиви, т.е. няма присъда. Когато съдът заседава в състав съдия и двама съдебни заседатели, от задължението да подпишат мотивите са освободени само съдебните заседатели, освен в случаите, когато присъдата е подписана с особено мнение.Тогава е заседателите са длъжни да подпишат съдебния акт.
Ако Върховният административен съд беше спрял уволнението, нямаше да се забърка тази каша, нали?
Нямаше да има никакъв проблем. Мирослава Тодорова щеше да продължи да е съдия с правомощието да осъществява правораздавателна дейност и да си довърши делата. Сега проблемът трябва да се реши от ръководството на Софийски градски съд и то да поеме отговорността за преценката си. Няма кой друг да го направи.
Предстои избор на нов ВСС. Очаквате ли нещо ново от него, г-н Илиев?
Сигурен съм, че така, както продължават нещата следващият ВСС рано или късно ще стане арена на конфликти. Защото без решение остават същностни проблеми.
Кои?
Натовареността на магистратите. И тя не е само проблем на ВСС – нужно е фундаментално разрешение, свързано със законодателни промени. Защото потокът от дела, които постъпват в съответния съд, няма как да ги регулира ВСС.
За прерайониране ли говорите?
И за прерайониране, и за уреждане по друг начин на възможностите за решаване на споровете. Отдавна предлагаме и да не се изписват задължително мотиви, за които се губи много време, по всички дела – например това да не се прави в случаите, когато съдебният акт не се обжалва или протестира. Поискахме да няма задължителна втора и трета инстанция за всички наказателни дела. Но законодателят настоява всички дела да влизат в съда без оглед на тежест и значимост, по всички да има мотиви. Това води до неимоверно натоварване.
След изчезването на Братя Галеви, правосъдният министър Диана Ковачева поиска тълкувателно решение от ВКС. Кога да чакаме тълкувателното решение, г-н Илиев?
Министър Ковачева се е натъкнала на противоречива практика. За част от съдилищата потвърждаването или постановяването на втора инстанция на ефективно осъждане е достатъчно основание мярката за неотклонение да се измени в „задържане под стража“. Други съдилища смятат, че при обсъждане на въпроса за изменение на мярката следва да се съобразяват всички обстоятелства и осъдителната присъда е едно от тях. Третото мнение, с позоваване и на практиката на Страсбург, е, че само невлязлата в сила ефективна осъдителна присъда в никакъв случай не е основание да се променя мярката за неотклонение. Заради тези различия в практиката е поискано постановяване на тълкувателно решение от ВКС. Първото заседание е насрочено за 20 септември. Тогава ще бъдат изслушани становищата на поканените – главния прокурор, министъра на правосъдието, представителя на Висшия адвокатски съвет, председателите на окръжните и апелативни съдилища. След това ще се оттеглим на тайно съвещание и ще постановим тълкувателното си решение. Мисля, че през октомври, най-късно началото на ноември ще сме готови.
Вие какво мислите по въпроса?
Не е професионално да давам предварителен отговор. Ще кажа само, че съдът не може да се произнася по абстракции. За да наложи най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ задължително трябва да му бъдат представени доказателства, че наистина има опасност конкретният човек да се укрие или да извърши друго престъпление. И това е задължение на обвинението.
- Препечатваме интервюто от днешния брой на в. „Преса“, заглавието е на редакцията на вестника