11 ноември 2015, 08:30 | Адв. Иглика Мишева
След преглед на наказателните кодекси на голяма част от европейските държави, както държави-членки на ЕС, така и държави извън ЕС, установих, че провокацията към подкуп не е обявена за престъпление. В прегледаните законодателни актове (виж списъка под статията – б.а.) няма престъпен състав, подобен на този, регламентиран в чл. 307 от българския НК. Подобна разпоредба, криминализираща провокацията към подкуп съществува обаче в държави извън ЕС като Украйна, Русия и Казахстан (съгласно изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, „Борба с корупцията в Източна Европа и Централна Азия“, 2009-2013, стр. 92).
Законът за подкупите от 2010 г. на Обединеното кралство е най-новият и се счита към настоящия момент за най-скъпоструващия и строг закон за борба с корупцията в света, дори в сравнение с американския Закон за чуждестранните корупционни практики (FCPA). Този закон не криминализира провокацията към подкуп, напротив изключва наказуемостта в два случая – при надлежно изпълнение на функции на разузнавателните служби и при надлежно изпълнение на функции на въоръжените сили.
Така пред България се очертава перспективата или да бъде като другите държави-членки на ЕС, където няма криминализиране на провокацията към подкуп или да остане в кръга държави като Украйна, Русия и Казахстан.
От практиката на ЕСПЧ във връзка с дела срещу Португалия, Обединеното кралство, Литва и Германия може да се изведе заключението, че провокацията или инсценирането на престъпление е допустим метод за разследване при ясно спазване на въведените от Съда в Страсбург изисквания към процедурните правила и гаранции, регламентиращи дейността на служители под прикритие.
Криминализацията на провокацията към подкуп често е сочена от правоохранителните органи като пречка пред ефективната борба срещу корупцията. Какъв ще е резултатът от декриминализацията? На първо място, това не означава, че без допълнителна нормативна регламентация ще може да се използва провокацията към подкуп като законен метод за разследване. Но Наказателният ни кодекс, поне в това отношение, ще стане като на останалите държави от ЕС. Това ще даде възможност служителите под прикритие да не се страхуват допълнително, че ако осъществят елементи от състава на провокацията към подкуп по време на дейността си, това ще доведе до образуването на наказателно производство срещу тях. А липсата на страх в тези служители е изключително важен фактор, за да могат да осъществяват дейността си по-активно.
На второ място, за да може да се използва провокацията към подкуп за уличаване на длъжностни лица в престъпление, необходимо е да се уреди процедура по разрешаване и прилагане на провокацията към подкуп. Най-добрият вариант за това е разрешението на провокацията към подкуп да става по реда, по който се разрешават специалните разузнавателни средства (СРС). Това означава, че разрешението ще се дава от съдия, каквото е едно от изискванията на Съда в Страсбург (Раманаускас срещу Литва, § 56). Националното Бюро за контрол на СРС ще следи за точното прилагане на действия по провокиране към подкуп, което е една допълнителна и важна гаранция за законност. Използването на съществуваща административна структура няма да доведе до забележими допълнителни разходи при контрола на тази дейност.
На следващо място, следва да се уредят ясни процедурни правила, които да се спазват при осъществяване на провокацията към подкуп. Това може да стане с изменение и допълнение в Закона за СРС. Специално място следва да се отдели на въвеждането на гаранции срещу каквато и да е форма на принуда при осъществяване на дейността по провокиране към подкуп. Освен това следва да се регламентира начинът, по който ще се установи извършването на провокацията към подкуп така, че това да стане чрез използването на достатъчно убедителни доказателства и доказателствени средства – установяване най-малко едновременно чрез СРС-та, белязани пари или установени по безспорен начин предоставени облаги и свидетелски показания. Така няма да съществува риск от злоупотреба и ясно ще се разграничи полицейското подстрекателство и принуда от провокацията към подкуп като законен метод за разследване. Липсата на принуда и безспорното доказване, изключващо възможността за злоупотреба, ще са изцяло в съответствие с изискванията на Съда в Страсбург, за да може след това провокираният да може да бъде осъден.
Като уредена от закона стриктна законова процедура провокирането към подкуп по никакъв начин не би могло да се сбърка с подбудителството към подкуп. При регламентираното предлагане на подкуп от служител под прикритие не се извършва реален подкуп, а се инсценира такъв, при който служителят под прикритие няма свой или не представлява чужд интерес длъжностно лице да извърши дадено действие срещу предлаганата му облага.
Австрия – Criminal Code (Strafgesetzbuch)/ Federal Law from 23 January 1974 on a criminal law actions sanctioned by the law (Penal Code – StGB) STF: Federal Law Gazette 60/1974 (NR: GP XIII RV 30 u. AB 959 1000 u. 1011 S. 84. u. 98. BR: S. 326.) | Австрия – Наказателен кодекс/Федерален закон от 23 януари 1974 г. относно наказуемите със законова санкция деяния (НК – StGB) STF: Федерален държавен вестник бр. 60/1974 (NR: GP XIII RV 30 u. AB 959 1000 u. 1011 S. 84. u. 98. BR: S. 326.) |
Белгия – Penal Code from 8 June 1867 | Белгия – Наказателен кодекс от 8 Юни 1867 г. |
Германия – Criminal code, in the version promulgated on 13 November 1998, Federal Law Gazette [Bundesgesetzblatt] I p. 3322, last amended by Article 1 of the Law of 24 September 2013, Federal Law Gazette I p. 3671 and with the text of Article 6(18) of the Law of 10 October 2013, Federal Law Gazette I p 3799 | Германия – Наказателен кодекс в редакция обн. на 13 ноември 1998 г., Федерален държавен вестник [Bundesgesetzblatt] I стр. 3322, последно изменен с член 1 от Закона от 24 септември 2013 г., Федерален държавен вестник I стр. 3671 и с текста на член 6 (18) от Закона от 10 октомври 2013 г., Федерален държавен вестник I р 3799 |
Гърция – Criminal code from 1973; | Гърция – Наказателен Кодекс от 1973 г. |
Дания – Criminal Code, Order No. 909 of September 27, 2005, as amended by Act Nos. 1389 and 1400 of December 21, 2005 | Дания – Наказателен кодекс, заповед No. 909 от 27 Септември 2005, изменен с Акт № 1389 и 1400 от 21 декември 2005 г. |
Естония – Criminal Code, Passed 06.06.2001 RT I2001, 61, 364 entry into force ;01.09.2002 | Естония – Наказателен кодекс, приет на 06.06.2001RT I 2001, 61, 364 в сила от 01.09.2002 г. |
Ирландия – Criminal Code, Number 14 of 1997 | Ирландия – Наказателен кодекс, номер 14 от 1997 г. |
Испания – Organic Law 5/2010 of June 22 (CP 2010), enacting the new Penal Code effective on 23 December 2010 | Испания – Основен закон 5/2010 от 22 юни (CP 2010), въвежда нов Наказателен кодекс в сила от 23 декември 2010 |
Италия – Italian criminal code (ICC) | Италия – Наказателен Кодекс |
Кипър – Penal Code, Chapter 154 of the Laws,(Cap. 154)from 1959 | Кипър – Наказателен Кодекс, Глава 154 от Законите от 1959 |
Латвия – Criminal Code | Латвия – Наказателен Закон |
Люксембург – Penal Code of 16 June 1879, Mem. 1879 589 – No. 1879 231 | Люксембург – Наказателен Кодекс от 16 юни 1879, Mem. 1879 589 – No. 1879 231 |
Обединеното Кралство – Bribery Act 2010 (in force from 1 July 2011) | Обединеното Кралство – Закон за подкупите 2010 (в сила от 1 юли 2011) |
Полша – Penal Code Act of 6 June 1997 | Полша – Закон за Наказателен кодекс от 6 юни 1997 г. |
Португалия – Criminal Code | Португалия – Наказателен закон |
Румъния – Criminal Code | Румъния – Наказателния кодекс |
Русия – The Criminal Code Of The Russian Federation, adopted by the State Duma on May 24, 1996. Adopted by the Federation Council on June 5, 1996 Federal Law No. 64-FZ of June 13, 1996 on the Enforcement of the Criminal Code of the Russian Federation | Русия – Наказателен кодекс на Руската федерация, приет с Държавен вестник на 24 май 1996 г., приет от Съвета на федерацията на 05 юни 1996, Федерален закон No. 64-FZ от 13-ти юни 1996 г. относно Прилагането на Наказателния кодекс на Руската Федерация |
Словакия – Criminal Code, Act 300/2005 Coll. of 20 May 2005 | Словакия – Наказателния кодекс, Акт 300/2005 Coll. от 20 май 2005 г./ |
Словения – Criminal Code of the Republic Of Slovenia | Словения – Наказателен Кодекс на Република Словения |
Украйна – Criminal Code, enters into force on September 1, 2001 | Украйна – Наказателен Кодекс, в сила от 01 септември 2001 г. |
Унгария – Act IV of 1978 on the Criminal Code, as amended, of the Republic of Hungary (the „Criminal Code“); Act CIV of 2001 on Criminal Sanctions against Legal Entities, as amended, of the Republic of Hungary (the „Corporate Sanctions Act“); Act CLXIII of 2009 on the Protection of Fair Treatment and the Related Amendment of the Laws („Fair Treatment Act“) | Унгария – Акт IV от 1978 г. за Наказателния кодекс, с изменения, на Република Унгария („Наказателен Кодекс“); Акт CIV от 2001 г. за наказателни санкции срещу юридически лица, с изменения, на Република Унгария („Закона за корпоративните Санкции“); Акт CLXIII от 2009 г. за Защита на справедливо третиране и свързаните с това изменения в законодателството („Закон за справедливо третиране“) |
Финландия – Criminal Code, 39/1889, amendments up to 927/2012 | Финландия – Наказателен Кодекс 39/1889, с изменения до 927/2012 |
Франция – the French Penal Code | Франция – Френския наказателен кодекс |
Холандия – Criminal Code, Act of 3 March 1881 | Холандия – Наказателен закон, акт от 3 Март 1881 |
Хърватия – Criminal Code: The Official Gazette of the Republic of Croatia „Narodne novine“, No. 110 of October 21, 1997 (entered into force on January 1, 1998) | Хърватия – Наказателен Кодекс: Официален вестник на Република Хърватия „Народни новини“, № 110 от 21 Октомври 1997 (в сила от 1 Януари 1998) |
Чехия – Criminal Code No 140/1961 Collection, Collection of Law Issue No. 93/1992, and further under No. 91/1994 Coll. and No. 103/1997 Coll | Чехия – Наказателен Кодекс № 140/1961, Колекция от закони, издание No. 93/1992 и в последствие No. 91/1994 и No. 103/1997 |
Швеция – Penal Code Аdopted in 1962, entered into force on 1 January 1965 | Швеция – Наказателен кодекс, приет през 1962 г. в сила на 1 Януари 1965 г. |