27 февруари 2012 | Мирела Веселинова | 2379 прочитания | 17 коментара
Ангелина Лазарова от Варненския окръжен съд е съдията, одобрил споразумението, изготвено от прокуратурата, за присъда от 2 години условно с 4 години изпитателен срок за убийството на 20-годишната Лора Казанлиева от Варна. На 17 юли 2011 г. Лора е ударена на пешеходна пътека от мотоциклетист със 113 км/ч.
Споразумението предизвика масови протести, насочени срещу условните присъди за причинена смърт при катастрофа, както и срещу прилагането на института на споразумението в тези случаи. Вътрешният министър Цветан Цветанов обеща законови промени, които да премахнат възможността за споразумение в такива хипотези.
Планира се законопроектът за промени в НПК да е готов до края на седмицата, научи „Правен свят“ от източници в МВР. В началото на следващата седмица министърът е обещал среща на засегнатите родители и близки на пострадалите.
А „Правен свят“ потърси коментара на съдия Лазарова, чието мнение до момента никой не поиска.
Съдия Лазарова е с ранг съдия от ВКС и има повече от 19 години практика в областта на наказателното право. Започнала кариерата си на магистрат в прокуратурата, като прокурор е била наградена за работата си по финансовата пирамида „ТАКО“.
Съдия Лазарова е произнасяла присъди по редица емблематични дела, някои от които са предизвиквали доста по-различна по своя характер обществена дискусия в сравнение с настоящата. Например присъдата, произнесена от нея срещу британския футболен хулиган Майкъл Шийлдс и реакцията срещу нея във Великобритания доведе до медийна кампания в България в резултат на което 6012 талона пристигнаха в кабинета на Тони Блеър с призив в. „Сън“ да спре да обругава българския съд.
Друго известно нейно дело е срещу шофьора Ангел Драгостинов, причинил преди години зверска катастрофа с двама убити и тежко ранена жена. Съдия Лазарова произнесе присъда от 9 години затвор и тази присъда провокира доста оживено обсъждане в медиите защо, след като фактите по делата „Драгостинов“ и „Стависки“ са толкова близки, присъдите са тъй различни.
Всъщност проблемът на обществото и политическата класа и в България, както и във Великобритания, е в игнорирането на фактите и експертните познания при оценката на подобни случаи.
Съдия Лазарова, как бихте коментирали обществената дискусия за премахване възможността за споразумение с шофьорите – убийци по пътя?
По принцип всяка активна дискусия е от полза за гражданското общество. А особено важни са дискусиите за създаване на законови положения, които да удовлетворят очакванията на хората за справедливост.
Сегашната дискусия беше провокирана от недоволството срещу вида и размера на налаганите от съда наказания за престъпления по транспорта при последвала смърт, както и срещу законовите процедури, които са въведени с цел ускоряване на производството. В момента настроенията са насочени срещу прилагането на споразумението и се обсъждат промени, които да регламентират включването на наследниците на пострадалия при обсъждане на такава процедура за приключване на наказателното производство.
Искам обаче много ясно и категорично да заявя, че дори да се премахне възможността за използване на споразумение при случаите на катастрофа със смъртен изход, това пак няма да удовлетвори обществените очаквания от строги наказания, защото в закона ще останат възможностите за съкратено съдебно следствие, както и за налагане на условно наказание. Съдът е длъжен да ги приложи, когато са налице условията за това.
Извън активната дискусия, на този етап за съда остава задължението, щом има признание на подсъдимия на описаните в обвинителния акт фактически положения, подкрепено еднозначно от събраните по делото доказателства, да приложи съкратено съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК – без значение какво е становището на пострадалия и наследниците му. При тези условия съдът е длъжен да определи наказание лишаване от свобода, което да намали с една трета. При наличие на многобройни и/или изключителни смекчаващи обстоятелства съдът следва да приложи нормата на чл. 55 от НК, по силата на която в общия случай на подобно произшествие да наложи наказание пробация. В този случай е възможно да не се налага наказанието лишаване от право да се управлява МПС.
Редно е да се знае, че и при разглеждане на делото по общия ред наказанието лишаване от свобода може да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, приложими са и правилата по чл. 55 от НК. Това е така, тъй като всяко наказание трябва да бъде наложено както в рамките на съответната санкция, предвидена в особената част на НК, така и индивидуализирано с оглед личността на извършителя на престъплението и характеристиките на деянието.
Следователно – планирането на една частична реформа на НК и НПК за ограничаване приложното поле на споразумението не би постигнало търсения ефект. Мисля, че предварителното обявяване на проектите за изменение по подходящ начин, ведно с предоставена възможност за изразяване на позицията на действащи магистрати е необходимо и достатъчно условие за създаването на работещ закон. Като съдия, съм готова за участие в подобна дискусия.
Чувствате ли лична вина или съмнение, че сте одобрила внесеното споразумение?
Реших делото по съвест и закон, така, както решавам всички свои дела. Към момента то е изискано във ВКП за послужване. От медиите разбрах, че се преценява дали да се изготви предложение за възобновяване до ВКС. По тази причина не мога да коментирам по-подробно съществото на казуса и определените наказания.
Чу се упрек към съда, че е жестоко и унизително родителите на Лора и въобще близките на загинали в катастрофи да получават уведомление за одобреното споразумение по пощата – като бележка за тока.
Следя коментарите по случая и възприех негативното отношение към този факт от майката на загиналата, на министър Цветанов, на много журналисти и общественици.
За съжаление до този момент не се намери някой да поясни, че този начин на изпращане на съобщението до наследниците на пострадалата е в изпълнение на закона – чл. 382 ал. 10 от НПК.
Съдът е длъжен да ги уведоми за приключването на наказателното производство и да им укаже възможностите, които имат, да претендират пред гражданския съд неимуществените вреди, понесени от тях в резултат на деянието.
Това е законово регламентирана последица от специфичната процедура, по която е приключило наказателното производство, независимо от придадените й квалификации.