26 ноември 2025 г.
Софийският адвокатски съвет съвместно с други адвокатски съвети публикува позиция на несъгласие с предвиденото увеличаване на данъчно-осигурителната тежест в бюджет 2026.
Позиция на Адвокатските съвети в страната по отношение предвидените в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. повишавания на данъка върху дивидента и максималния осигурителен праг
Адвокатските съвети на Адвокатска колегия Пловдив, Софийската адвокатска колегия, АК Перник, АК Ямбол, АК Габрово, АК Стара Загора, АК Хасково, АК Бургас, АК Плевен, АК Шумен, АК Пазарджик, АК Благоевград и председателите на АК Силистра, АК Кюстендил и АК Велико Търново изразяват своето несъгласие с предвидените в Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (документ № 51-502-01-65 в деловодството на Народното събрание, внесен на 13.11.2025 г.) изменения в осигурителната и данъчна тежест и техния ефект върху дейността на самостоятелната и независима дейност на адвокатурата в страната. Очаква се и други адвокатски колегии в страната да се присъединят към заявената позиция.
- По отношение на максималния осигурителен доход:
- Относно данъка върху дивидента:
В законопроекта е заложено следното увеличение:
Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се увеличава от 1 януари 2026 г. на 2 352 евро, за 2027 г. на 2 505 евро и за 2028 г. на 2 659 евро;
Това се обосновава по следния начин:Увеличаването на максималния осигурителен доход е свързано с допълнителни разходи за осигуровки в размер на 31,9 млн. евро през 2026 г. и общо 70,4 млн. евро за тригодишния прогнозен период.
Адвокатските съвети в страната намират повишението на максималния осигурителен доход за несъразмерно и крайно затрудняващо дейността на свободните професии. Преди всичко, в мотивите на законопроекта не се пояснява защо се налагат допълнителните разходи за осигуровки, къде е коренът на проблема и съответно къде следва да се търси решението. Във философията на проекта за държавен бюджет чрез груб фискализъм се търси максимално бързо попълване на празнотата в бюджета за сметка на тези самоосигуряващи се лица, които работят почтено и декларират своите доходи, съответно е най-лесно да бъдат натоварени допълнително. Всичко това замества задължението на държавата да води борба със „сивия сектор“ в икономиката и да търси осветляване на доходите там, съответно повишаване на събираните осигурителни вноски. Избрано е най-простото и лесно за изпълнителната власт решение, без да се държи сметка за ефекта върху свободните професии, в частност върху дейността на адвокатурата. Дълг на адвокатурата, която наброява близо 14000 души, съгласно чл. 134, ал. 1 от Конституцията е да „подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси“, а този й дълг ще бъде поставен под голям риск, доколкото финансовото и материалното осигуряване на дейността й ще бъде крайно затруднено.
Същевременно за поредна година не се променя размерът на насрещното плащане при настъпване на осигурения риск – размерът на максималната пенсия остава непроменен. Това не само ощетява хората, които имат най-голям принос в пенсионната система, но и грубо нарушава философията на осигурителния модел, превръщайки го в скрито данъчно облагане.
Още повече, че необходимостта от допълнителни разходи за осигуровки в бюджета би могла да се покрие с осигурителни плащания от служителите в администрацията. Няма разумно основание служителите на администрацията да не плащат осигуровки изобщо, докато работещите в частния сектор се натоварват все повече с тежестта да покриват нуждите на осигурителната система за цялата страна. Същевременно служителите в администрацията представляват вече приблизително 25% от всички наети лица – през 2024г. от общо 2 582 700 наети лица, тези които са ангажирани в обществени предприятия възлизат на 632 100 (24,47%). За сравнение самостоятелно заетите лица са само 197 200. Предвид високия размер на средното възнаграждение на заетите в публичната сфера и невнасянето на осигуровки, държавата изкуствено поставя частния сектор в много по-неравностойно положение и в невъзможност да предлага атрактивно възнаграждение в конкуренция с административните заплати. Конкретно по отношение на адвокатите и адвокатските дружества това води до невъзможност да се предлага заплащане на административен персонал конкурентно на това за сходни длъжности в съдебната система.
В Част III от законопроекта „Приоритети на политиките и основни допускания за периода 2026-2028 г.“ се отбелязва:Предложено е увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на юридическите и физическите лица от 5 на сто на 10 на сто. Мярката има за цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и пряко увеличение на постъпленията в бюджета. С увеличаването на дивидента ще се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест, така че доходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано;
Също така, в Част VIII „Мотиви към предложенията за промяна на други закони в проекта на ЗДБРБ за 2026 г.“, се изтъква:Предлага се и увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от 5 на сто на 10 на сто. Мярката е изготвена с цел запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната. Повишаването на ставката ще доведе до пряко увеличение на постъпленията в бюджета, както и до повишаване на данъчната справедливост, тъй като дивидентите са доход от капитал, обичайно концентриран в по-високите доходни групи. Предвид това ще се постигне по-справедливо разпределение на данъчната тежест, така че доходите от труд и от капитал да бъдат облагани по-балансирано. В среда с растящи социални и икономически предизвикателства, увеличението на данъка върху дивидента ще се използва като инструмент за финансиране на приоритетните държавни политики.
Според Приложение № 2 „Основни допускания по актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.“ е предвидено увеличаване на данъка, удържан при доходи от дивидентите и ликвидационните дялове от сегашните 5% на 10% за не само за 2026 г., но също така за бюджетните 2027 г. и 2028 г.
Позицията на адвокатските съвети в страната е, че върху основната част от адвокатите в Република България, които са организирани в адвокатски дружества, това ще възложи непомерна тежест. Държавата предвиди в Закона за адвокатурата като форма на сдружаване на адвокатите адвокатското дружество и едноличното адвокатско дружество, но рязкото увеличаване на данъка върху дивидента ще затрудни крайно и на практика ще обезсмисли тази форма на адвокатско сдружаване, което ще засегне тежко държавно регулираната професия на адвоката.
Не намираме, че огромната маса от адвокати в Република България са в „по-висока доходна група“, както се изразява законопроектът. По никакъв начин не виждаме как това ще доведе до „по-балансирано облагане на труда и капитала“, тъй като адвокатът извършва дейност сам, със своя труд и знания, и не може да бъде причислен към „капитала“. Не смятаме, че е допустимо фискални проблеми да се решават чрез рязък двукратен скок на данък, и то предвиден в тригодишен период. Това не съответства нито на официалния инфлационен индекс, нито на други обективни показатели. Смятаме, че такова решение е нарушаване принципа на правовата държава и принципа за съразмерност, прогласен в правото на Европейския съюз, и признат от Конституционния съд на Република България като проява на принципа на правовата държава.
Доколкото данък дивидент се начислява след като вече е начислен данък печалба, увеличаването на ставката означава, че плащащите и сега най-висок ефективен процент данъчно облагане (14,5%) колеги в такива дружества, вече ще бъдат ефективно облагани с 19% данък, което е невиждана за настоящата ни данъчна система ставка за подоходен данък.
В заключение, адвокатските съвети в страната призовават към преосмисляне на предложените решения относно данъка върху дивидента и максималния осигурителен доход, защото в предложения си вид те нанасят тежка вреда на дейността на адвокатурата и застрашават икономическата база на нейното съществуване, а чрез това – адекватната защита на правата и интересите на всички лица в Република България и техния достъп до правосъдие.