16 януари 2026 г.
На 12 ноември 2025 г. Народното събрание прие скандална поправка на НПК, с която премахна съдебния контрол при забавяне на на съдебното производство. Тя беше предложена от депутата Николай Братованов (ГЕРБ-СДС) за пръв път при второто гласуване на законопроекта в пленарна зала, устно, без мотиви и под претекст, че е техническа редакция на вече предложени текстове. За съжаление г-н Братованов е юрист, адвокат и член на Комисията по конституционни и правни въпроси.
Днес Конституционният съд образува конституционно дело №1/2026 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на предложената от депутата Братованов поправка в НПК. По-конкретно става въпрос за следните разпоредби на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) (обн. ДВ, бр. 86 от 2005 г., посл. изм. и доп. бр. 97 от 2025 г.): чл. 368, ал. 3 НПК и чл. 368, ал. 2 НПК, изречение второ в частта: „на прокурора по ал. 3.“ и § 8 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 97 от 2025 г.). Според вносителя на искането тези текстове противоречат на чл. 56 във вр. с чл. 4, ал. 1 и ал. 2, чл. 88, чл. 117, ал. 1 и чл. 122 от Конституцията на Република България. Докладчик по делото е съдия Красимир Влахов.
Електорен съдник припомня, че последните промени в НПК бяха инициирани, за да удовлетворяват стандартите по Европейската конвенция за правата на човека, и в частност – констатациите на Европейския съд по правата на човека по делото Филева срещу България, делото Миладинова срещу България, делото Васил Христов срещу България, делото С. З. срещу България, и да адресират препоръката, залегнала във всички решения на Комитета на министрите (КМ) по изпълнение на групата дела С. З. /Колеви.
Вместо да се фокусира в изпълнението на тези цели, с последните промени в НПК, обнародвани през ноември 2025 г., управляващото мнозинство в парламента, използвайки недопустими законодателни техники (или по-скоро врътки), заличи съдебния контрол при забавяне на досъдебното производство. Приемането на текстовете, заместващи съдебния контрол със самоконтрол (контрол вътре в прокуратурата), се случи на второ четене в пленарна зала, под претекст, че се прави „правно-техническа поправка“. Предложението за заличаване на съдебния контрол беше направено от Николай Братованов (ГЕРБ-СДС) без никакви мотиви, единствено с изявлението, че се предлага „редакция“ на вече внесени предложения.
Братованов беше репликиран единствено от Стою Стоев (ПП-ДБ), който заяви:
– От пет параграфа по същество четири параграфа изцяло се променят в момента – ако ми кажете, че това е добра законодателна практика – извинявайте… Ние направихме подобна констатация и в Правната комисия – с госпожа Надежда Йорданова изразихме нашите притеснения относно законодателния процес, който се водеше и по друг Общ законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. Така че, колеги, в последно време законодателният процес е изключително, изключително на ниско ниво, от което страдат не само българските граждани, страдаме и ние като народни представители, защото, извинявайте, тук се прочетоха две страници текст за четири страници доклад. Как сега да се ориентираме точно в предложенията, като само едно съществено нещо – освен че махате държавен орган, това успяхме да видим и с колегите, всъщност в § 4 сменяте съда с прокурора. Защо? Не чухме никакви мотиви защо се прави това нещо. Дали са Ви едни текстове да прочетете, дори прочетохте и точките в предложението Ви, което, нали, буквално да прочетете дословно какво се предлага като точки и запетаи. Наистина е доста смешно и е ясно, че нямате никаква идея какво променяте, и един текст четете, което е просто абсурдно да се прави по този начин законодателство […] всъщност залата не знае какво ще гласува, с изключение може би на няколко човека. Надявам се поне те да знаят какво ще гласуват. Запознахме се бегло с предложението и искам да обърна внимание на § 4, с който реално се излиза изобщо от концепцията на този законопроект и идеята му от това да се добавят по-широк кръг от лица, които да имат съответни процесуални възможности в наказателния процес. И се променя цялостната концепция в § 4 конкретно за това кой орган ще се произнася по исканията за ускоряване на досъдебното производство. Ако отворите действащия текст на чл. 368, ще видите, че това се прави от съда. И тук никъде не е обсъждана промяната да се прави от прокуратурата, да се произнася по искането от прокуратурата. Никъде до момента не е обсъждано, не е предлагано на първо четене, не е предлагано между първо и второ четене, не е предлагано дори и по реда да се предложи като текст в комисия, а сега като правно-техническа редакция на приети текстове се прави съществено изменение на това кой орган се произнася по исканията за ускоряване на досъдебното производство. Извинявайте, но това е абсолютно недопустимо. Правим си упражнения по законодателен процес, от които реално няма никакъв смисъл, а не знам и Вие какво печелите от това нещо. Обяснявате ни, когато ние предлагаме някакви текстове, че това трябвало с отделен закон да се направи, да бъде изчистено, чисто и ясно, когато правихме технически корекции на грешки по законопроекти в действащи текстове. И сега изведнъж тук, в залата, се прочитат две страници текст, с които всъщност, скрити между редовете, променяме ключово как въобще върви наказателният процес. Кой орган ще се произнася по дадено искане, е съществено изменение на наказателния процес – било то и за не чак толкова важно на пръв поглед искане, а именно за ускоряване на досъдебно производство, но ние не можем по този начин да си играем на законодатели. Наистина това е просто абсурдно. Моля Ви да си оттеглите редакцията. Настоявам, господин Председател, между другото, това нещо да го подложите на допустимост, защото то излиза коренно извън предметния обхват на приетите законопроекти на първо четене, а да не говорим, че не е прието между първо и второ четене, и като правно-техническа редакция променяме ключови елементи на наказателното производство. Това тук няма нищо правно-техническо като корекция.
Водещият заседанието Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) заяви, че подлага на гласуване „направената от народния представител Николай Братованов правно-техническа поправка“.
Така съдебният контрол върху забавянето на досъдебното производство беше заличен за секунди с гласовете на 122 народни представители, които очевидно не разбраха или не се интересуваха какво точно гласуват.
Тези събития имаха за своя съвсем логична последица сезирането на Конституционния съд с искането гласуваната „правно-техническа поправка“ да бъде отменена, като противоречаща на Конституцията. Отмяната на съдебния контрол е в нарушение на чл. 56 от Конституцията и в разрез с основния принцип още от Римското право „Nemo judex in causa sua“ – никой не може сам да си е съдия. Други важни мотивите в искането са, че „поправката“ не е била включена в първоначалния законопроект, липсва като предложение между първо и второ гласуване, не е фигурирала в доклада на правна комисия и е устно предложение „от място“ на народен представител под претекст за „техническа редакция“, без мотиви, без обсъждане и без съответното първо гласуване. Това представлява очевидно нарушение на чл. 88, ал. 1 от Конституцията, който изисква законите да бъдат приемани на две гласувания, както и спазване принципите на предвидимост и стабилност на законодателния процес, произтичащи от чл. 4, ал. 1 и 2 от Конституцията.
Пълният текст на искането е достъпен тук: https://www.constcourt.bg/bg/case-714.