26 февруари 2026 г. (допълнена)
За пореден път окомплектоването на „тримата големи“ захранва процедурни аргументи на компрометираното мнозинство във ВСС, благодарение на което се бетонират съмнителни решения. Накратко: излиза, че ако днес пленумът приеме, че е компетентен да смени Сарафов, утре прокурорите пак ще се бъркат на съдиите при определяне техните и.ф.-та. Така че съдиите заеха принципни позиции, избирайки по-малкото зло. Изпратиха искането на министъра за определяне на нов и. ф. главен прокурор в прокурорската колегия. Но дали това е по-малкото зло?
Накратко за тълкуването на приложимото право, довело до препращане искането на министър Янкулов на прокурорската колегия „по компетентност“
ЗСВ не посочва изрично органа, който е компетентен да определи временния и. ф. главен прокурор. Това налага законът да се приложи по аналогия (чл. 46 ЗНА). Само че когато става дума за главен прокурор компетентен е пленумът (чл. 173, ал. 11 ЗСВ), а когато става за административен ръководител, компетентна е прокурорската колегия (чл. 175, ал. 4 ЗСВ). Според чл. 167, ал. 1 ЗСВ главният прокурор е административен ръководител. Повечето членове на ВСС избраха да приложат аналогия с второто разрешение – за приложимост разпоредбата на чл. 175, ал. 4 ЗСВ, въпреки че липсват правни аргументи за това. Това становище не може да бъде споделено. Главният прокурор не е само административен ръководител, той е конституционна фигура с далеч повече правомощия от функциите на административен ръководител. Съгласно чл. 126, ал. 2 от Конституцията главният прокурор осъществява методическото ръководство на всички прокурори. Това правомощие не е функция на качеството „административен ръководител“. Административното ръководство на прокуратурата дори чисто терминологично не включва нейното методическо ръководство. Разликата между административно и методическо ръководство се корени в обхвата на власт и предмета на дейност, върху който се упражняват. Административното ръководство е линейно, пряко управление, свързано с йерархичната структура на една организация. Методическото ръководство се фокусира върху съдържанието, качеството и еднаквото прилагане на специфични правила или закони в дадена професионална област. То не винаги предполага йерархична подчиненост в административния смисъл – един орган може да упражнява методическо ръководство над друг, без да му е пряк началник. „Обикновените“ административни ръководители не разполагат с правомощието методическо ръководство. Погрешността на приложеното от пленума на ВСС тълкуване на закона по аналогия се илюстрира още по-ярко, като се разгледа правомощието на главния прокурор (и неговия и.ф.) да иска възобновяване на наказателни производства. Упражняването на това именно правомощие пред съда беше компрометирано от Борислав Сарафов. Това правомощие очевидно не е функция на качеството „административен ръководител“ на главния прокурор, то е израз на правомощието „надзор за законност“, регламентирано в чл. 126, ал. 2 от Конституцията. С него не разполага нито един от останалите административни ръководители на органите на съдебната власт. Според чл. 139, ал. 2 от ЗСВ само главният прокурор може да отменя или изменя всякакви прокурорски актове, освен ако са били предмет на съдебен контрол. Никой друг административен ръководител в прокуратурата или в съда не може да упражнява власт, която дори да се доближава до тази на главния прокурор (временен или титуляр).
Бележки от заседанието
В началото на заседанието министър Янкулов повтори аргументите си да постави на обсъждане пред пленума на ВСС определяне на нов и. ф. главен прокурор. Той не пропусна да отбележи и тежката репутационна щета за българското правосъдие и държава от установените вчера от колегия на Европейската прокуратура тежки нарушения, извършени от българския европрокурор Теодора Георгиева. Той призова пленума да вземе някакво отношение към ситуацията. Той подчерта, че единственото възможно действие при тази ситуация е било да да свика пленума на ВСС, за да чуе всеки един от членовете на ВСС по поставените въпроси.
След встъпителната реч, всички замълчаха и никой не поиска думата. Атанаска Дишева предложи Янкулов да предложи име на нов и. ф. главен прокурор. Това предизвика Огнян Дамянов да поиска думата: „Хайде да сложим край на мълчанието и да тръгнем по същество“. Той поде дълга тирада, в която в крайна сметка се опита да аргументира, че „въпросът не е толкова безспорен“. Той цитира с точките и запетайките съдебната практика на апелативно ниво, в която се застъпва становище за легитимност на Сарафов, като и. ф. главен прокурор след 21 юни 2025 г. и се позова на висящото конституционно дело за нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ. Той заключи, че само прокурорската колегия е компетентна да определи нов и. ф. главен прокурор. Той попита как може човек, назначен само за шест месеца, да предложи някаква стратегия и дали това е търпимо. Той даде пример за и. ф. председателите на общи съдилища, за които няма ограничение във времето, което изпълняват „временно“ длъжността. В крайна сметка Дамянов предложи пленумът да вземе решение въпросът да се изпрати по компетентност на прокурорската колегия.
Атанаска Дишева взе думата и подкрепи позицията на Андрей Янкулов, като допълни с детайли фактологията на обсъжданията на релевантните въпроси в пленума и колегиите на ВСС. Тя се спря на различията между правомощията на административните ръководители и правомощията на главния прокурор, както и на различията между правомощията на председателите на ВКС и ВАС от една страна, и на правомощията на главния прокурор, от друга страна. Именно тези различия обуславят и тълкуване и прилагане на закона, така че да се доближи максимално до процедурата за избор на титуляр на поста главен прокурор, като тя се изпълни от компетентния в този случай орган – пленума, а не прокурорската колегия на ВСС.
Вероника Имова взе думата, като постави според нея много по-важния въпрос за обществото, недопустимо е да се позволява управленски вакуум, напр. изтичането на мандата на ВСС. След това изказването й предвидимо бързо навлезе в многословно изложение, повтарящо вече изложени аргументи относно приложимата процедура за определяне на и. ф. главен прокурор, изчитайки текстове от Конституцията и закони, за да оспори съществуването на правомощие на правосъдния министър да предлага и. ф. главен прокурор. Вероника Имова изложи своите виждания по приликите и отликите между правомощията на председателите на ВАС и ВКС и правомощията на главния прокурор, като заключи, че е налице „огледална реципрочност“ и за това не може да се изведе по-голямата конституционна тежест на една или друга фигура. За пореден път Имова опакова трите фигури, като „тримата големи“. Ако съблечем речта на Верония Имова от разточителните цитати на правни норми, терминология и словесни финтифлюшки, изглежда, че според нея министърът на правосъдието има право да предлага кандидат за поста главен прокурор, но не и да предлага кандидат за и. ф. главен прокурор, а пленумът на ВСС избира главен прокурор, но не е компетентен да определи и. ф. главен прокурор. Относно промените от началото на 2025 г. в ЗСВ тя посочи, че са извършени intuito personae – с оглед на личността на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов, и в нарушение на обществения интерес. Относно шестмесечното ограничение за заемане поста и. ф. – чл. 173, ал. 15 ЗСВ, тя заяви, че създава правна несигурност, непредвидимост. Това според нея е недопустимо, тъй като не може да няма субект, който да изпълнява функциите. Изисква се дискрецията на съответния компетентен орган, в случая прокурорската колегия, който да реши дали след 6-месечния срок да продължи изпълнението на функциите на вече определения прокурор. Вероника Имова заяви още: в момента в правната общност има две противоречиви непримирими тези – трябва или не трябва да се приложи чл. 173, ал. 15 от ЗСВ за Борислав Сарафов. Колеги, вие съгласни ли сте, че този спор може да се постави в основата на каквото и да решение, при положение, че и правната наука и всички принципи на научния подход е да не се решават въпроси на базата на спорни въпроси. За да се разсече гордиевият възел, следва да се вземе решение, че не може да се препятства изпълняване на функциите на и. ф. главен прокурор във връзка със сезиране на съдилищата с искания за възобновяване на наказателни дела. За съжаление, ние не сме органът, който да реши този въпрос.
Галина Захарова взе думата, като изложи аргументи от практиката на Конституционния съд (решение по конст. дело № 1/2024 г). Тя възрази срещу популярния израз „тримата големи“, използван многократно в речта на взелата думата преди малко Вероника Имова. Според Захарова този израз е придобил гражданственост, но това не оправдава използването му от съдии. Тя зае принципна позиция, че изпълняващите функциите трябва да бъдат определяни от съответните колегии. Според нея въпросът дали чл. 173, ал. 15 ЗСВ има обратно действие или действа занапред не е от компетентността на пленума и колегиите на ВСС, а на съда. Няма друг орган в Република България, който да може да вземе решение по този въпрос. Съставите на Наказателната колегия на ВКС са се произнасяли стриктно в рамките на своите правомощия. Оспорването на тези правомощия по ред, непредвиден в закона, не е допустимо в правовата държава. В медиите е известно и обстоятелството, че в Наказателната колегия на ВКС е проведено и вътрешно събрание за уеднаквяване на практиката на съда по този въпрос. Захарова заяви още,че тя не очаква Конституционният съд да отговори на въпроса за легитимността на главния прокурор, както и че не приема упреци за отказ от правосъдие. Според нея всеки може да предложи на компетентната колегия да смени и. ф. Тя не подмина позицията на прокуратурата от есента на 2025 г. в отговор на първите съдебни постановления на ВКС, които установяват прекратяване на правомощията на и. ф. Борислав Сарафов, което е настъпило по силата на закона.
След почивката взе думата Цветинка Пашкунова, която обстойно се спря на различията в статута на титуляра и временно изпълняващия функциите. Тя застъпи позиция, че определяне на и. ф. главен прокурор е в правомощията на прокурорската колегия, а министъра на правосъдието не разполага с правомощия да предлага и. ф. главен прокурор. По същество тя се присъедини към позицията на Огнян Дамянов и Вероника Имова.
След нея се изказа Олга Керелска, която проследи обсъжданията във ВСС по поставените въпроси. Тя изведе се фокусира върху тълкуването на празнотата в закона относно това кой е компетентния орган, който определя и. ф. главен прокурор. Тя критикува прокурорската колегия за начина, по който светкавично се свика и утвърди Сарафов на поста. В крайна сметка Олга Керелска застъпи позицията, че пленумът разполага с правомощия да определи и. ф. главен прокурор. Тя даде редица примери за коригиращи механизми, които ВСС и ИВСС си самоналожиха в условията на работа при изтекъл мандат. Тя смята, че в случая вземането на решение от пленума би бил именно такъв коригиращ механизъм. При така създалата се политическа криза и криза в органите на управление на съдебната власт се оказва, че и. ф. главният прокурор няма да е за малко, той кара трета година. Олга Керелска реторично попита доколко това е съответно на начина, по който той е избран. Позовайки се на чл. 117, ал. 2 от Конституцията, съгласно който съдебната власт е независима и неин основен носител е съдът, Олга Керелска заключи, че не може прокуратурата да воюва със съда.
Отново взе думата Атанаска Дишева, която направи извод, че и. ф. главен прокурор е в много по-изгодна ситуация от титуляра на поста главен прокурор. Компетентният орган не може, не трябва или не иска да смени и. ф. главен прокурор Сарафов. От друга страна за него не е приложима и процедурата за предсрочно прекратяване на правомощията. По отношение на него не може да бъде проведено и дисциплинарно производство, защото неясно е кой е компетентен да иска такова производство, кой е компетентен да го разгледа и кой да го разгледа. Следователно няма механизъм и. ф. главен прокурор да бъде сменен. Дишева изрази несъгласие да се чака произнасянето на Конституционния съд, за да се произнесе с тълкувателно решение ВКС по чл. 173, ал. 15 ЗСВ. Освен това тя цитира справка, според която Сарафов е инициирал седем дисциплинарни производства – три са отказани, три са уважени, едно е висящо. Едно от тях е на уволнения дисциплинарно прокурор Владимир Николов, като според Дишева той обжалва и с доводи за липса на компетентност на и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Боян Магдалинчев взе думата с призив „да не се бъркаме“ в компетентността на прокурорската колегия, както и тя не би трябвало да се бърка по въпросите на съдийската колегия.
Огнян Дамянов призова „да бъдем справедливи и да кажем истината“, в бъдещото Народно събрание следва да се реши въпросът за това кой е компетентният орган, който определя и. ф. главен прокурор. Той цитира първоначалната редакция на предложението на ПП – ДБ, която е била в състояние да даде яснота в ситуация, като сегашната, обаче не е приета в окончателните текстове на закона. Атанаска Дишева взе аргумент от тази бележка на Дамянов, за да обоснове тълкуване в полза на изтичане срока за изпълнение функциите на главен прокурор от Сарафов. Олга Керелска отново взе думата, за да призове прокурорската колегия да преразгледа решението си.
По настояване на Атанаска Дишева министър Янкулов заяви, че поддържа предложението си.
Пленумът на ВСС пристъпи към гласуване на следните решения:
1. оставя без разглеждане така направеното предложение от министъра на правосъдието – предложението е прието;
2. изпраща по компетентност на прокурорската колегия на основание чл. 31, ал. 2 от АПК – решението е прието с единодушие.